Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1244
резултата от
703
текста в
2
страници с която и да е от думите за : '
никаква лъжа
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
540
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато Гьоте дойде във висшето Училище в Лайпциг, там царуваше в естественонаучните стремежи напълно онзи дух, който е характерен за голяма част от 18-то столетие и който хвърли цялата наука и я разкъса на две крайности, за съединението на които не се чувстваше
никаква
нужда.
Когато Гьоте дойде във висшето Училище в Лайпциг, там царуваше в естественонаучните стремежи напълно онзи дух, който е характерен за голяма част от 18-то столетие и който хвърли цялата наука и я разкъса на две крайности, за съединението на които не се чувстваше никаква нужда.
От едната страна стоеше философията на Християн Волф (1679 1754 г.), която се движеше изцяло в един абстрактен елемент; от другата страна отделните клонове на науката, които се губеха във външното описание на безкрайните подробности и у които липсваше всякакъв стремеж да търсят в света на техните обекти един по-висш принцип.
към текста >>
На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене
никаква
друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание. Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн. Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации.
На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга.
Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”. Сега преди всичко се касаеше за това, не променящо се, постоянното, онази първична форма с която природата един вид играе, да добие поотделно един пластичен образ.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава
никаква
такава кост.
На 28 април 1785 година Мерк изказва надеждата, че Кампер е получава предмета, при което отново се споменава "Гьоте". Следователно няма никакво съмнение,че Кампер е познавал автора.) На 16 септември 1785 година той съобщава на Мерк, че приложените картини не са рисувани според неговия метод. Той ги намира даже достойни за упрек. Хвали се външността на хубавия ръкопис, латинския превод се укорява, даже на автора се дава съвет, да се образова в това отношение.
Три дни по-късно той пише, че е направил известен брой наблюдения върху междучелюстната кост, но че трябва да продължава да твърди, че човекът не притежава никаква такава кост.
Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека. На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека. Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте.
към текста >>
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже
никаква
забележима следа."
Това може най-добре да се види от следното.
Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа."
към текста >>
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава
никаква
междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Докато преди Гьотевата систематика се нуждаеше от също толкова различни понятия (идеи), колкото външни различни видове съществуваха, между които не се намираше
никаква
връзка, Гьоте обясни, че по идея всички организми са еднакви, а се различават само по тяхното външно явление; И той обясни защо те са такива.
При Дарвин съществува едно неопределено Х, това неопределено Х се стремеше Гьоте да обясни.). Гьоте е този, който скъса и предприе едно възобновяване на науката за организмите според същността на организма.
Докато преди Гьотевата систематика се нуждаеше от също толкова различни понятия (идеи), колкото външни различни видове съществуваха, между които не се намираше никаква връзка, Гьоте обясни, че по идея всички организми са еднакви, а се различават само по тяхното външно явление; И той обясни защо те са такива.
С това бе създадена философската основа за една научна система на организмите. Касаеше се още само за провеждането на същата. Трябваше да бъде показано, как всички действителни организми са само откровения, изяви на една идея и как те се изявяват в един определен случай.
към текста >>
Науки I, стр.108 и следв./ Шилер позна веднага идейното естество на Гьотевото прарастение и твърдеше, че на нещо подобно не може да се припише
никаква
действителност.
Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало. Обаче по-рано всичко това е действало несъзнателно в неговия дух и той е третирал фактите според него*/*Гьоте чувстваше тава негово несъзнателно действане често пъти като една тъпост. /Виж. К. Ю. Шрьобер, Гьотевият Фауст, I/II,6-то издание, Щутгарт 1926 г., т.ІІ, стр.ХХХІV и следв./. То стана нещо обективно за него едва чрез онзи разговор с Шилер, който предаваме по-долу*. /*Естеств.
Науки I, стр.108 и следв./ Шилер позна веднага идейното естество на Гьотевото прарастение и твърдеше, че на нещо подобно не може да се припише никаква действителност.
Това подбуди Гьоте да размишлява върху отношението на това, което той наричаше тип, с емпиричната действителност. Тук той се натъкна на една проблема, която е една от най-важните за човешкото изследване въобще: Нито един от отделните емпирични обекти не отговарят напълно на неговия тип; нито едно същество в природата не беше тъждествено с него. Следователно съдържанието на понятието за типа не може да произхожда от сетивния свят като такъв, въпреки че то се добива при този сетивен свят. Следователно то трябва да седи в самия тип; идеята за първичното същество можеше да бъде само една такава, която развива от себе си едно съдържание съгласно една намираща се в самата нея необходимост, което съдържание се явява след това в света на явленията под една друга форма под формата на възприятието. В това отношение интересно е да видим, как самият Гьоте застава срещу емпиричните природоизследователи за истинската опитност и строгото различаване на идеята от обекта.
към текста >>
При него отделните типове стояха един до друг без
никаква
връзка помежду им.
При него отделните типове стояха един до друг без никаква връзка помежду им.
Обаче нашата познавателна нужда не се задоволява с особеното като такова, както то застава срещу нас непосредствено като явление. Но тъй като ние не заставаме срещу едно същество на природата освен с намерението да познаем това същество защото тогава не се обявяваме задоволени с особеното като такова? Тогава трябва да приемем, че причината за това се крие в нашата познавателна способност. А всъщност причината се крие напротив в самия обект. Същността на самия особен обект съвсем не се изчерпва още в тази негова особеност; за да бъде разбрано, то ни кара да търсим нещо, което съвсем не е нещо особено, а нещо общо.
към текста >>
4.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към
никаква
награда, изпълнява своето определение.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
към текста >>
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува
никаква
истинска награда.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда.
Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие. Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието.
към текста >>
5.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче без научната потребност няма
никаква
наука.
Касае се за това: Какво означават те във възгледа на Гьоте за света. На духовната висота, на която стои поетът, и научната потребност е завишена.
Обаче без научната потребност няма никаква наука.
Какви въпроси поставяше Гьоте на природата? Това е важното. Дали и как той е отговорил на тези въпроси, това е от значение на второ място. Ако днес имаме повече средства и по-богат опит: Така, тогава ние ще успеем да намерим по-богати решения на поставените от него проблеми. Но че ние не можем да направим нещо повече от това: с нашите по-големи средства да вървим по пътищата, които той е начертал, това трябва да покажат моите изложения.
към текста >>
Неговият субект няма
никаква
друга задача, освен да подреди обекта така, че той да издаде своята най-вътрешна страна.
Защото той никъде не оставя да се влее в неговото изследване една субективна прибавка. Той само освобождава явленията от случайното, за да проникне до тяхната по-дълбока основа.
Неговият субект няма никаква друга задача, освен да подреди обекта така, че той да издаде своята най-вътрешна страна.
"Истината е богоподобна; тя не се явява непосредствено, а ние трябва да я отгатнем от нейните проявления." Важното е това, тези проявления да бъдат доведени в такава връзка, че "истината" да се яви. Във факта, срещу който ние заставаме наблюдавайки го, се крие вече истината, идеята; ние трябва само да отстраним обвивката, която го скрива. В отстраняването на тези обвивки се състои истинският научен метод. Гьоте вървеше по този път. И ние трябва да го следваме по този път, ако искаме да проникнем напълно в него.
към текста >>
6.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото онези абстрактни понятия на Мил нямат
никаква
друга задача, освен да обгърнат това, което се предлага на сетивата със всички качества на непосредствената опитност.
Това не е никакво истинско познание.
Защото онези абстрактни понятия на Мил нямат никаква друга задача, освен да обгърнат това, което се предлага на сетивата със всички качества на непосредствената опитност.
Едно истинско познание трябва да допусне, че непосредствената форма на сетивно дадения свят не е още нейната съществена форма, а тази последната ни се разкрива едва в процеса на познанието. Познанието трябва да ни достави това, което сетивната опитност скрива от нас, но което въпреки това е действително. Ето защо познанието на Мил не е истинско познание, защото то е само една развита сетивна опитност. То оставя нещата такива, каквито ни ги показват очите и ушите.
към текста >>
Всяко обгръщане, подреждане, групиране на сетивните факти не би имало
никаква
обективна стойност.
Всяко обгръщане, подреждане, групиране на сетивните факти не би имало никаква обективна стойност.
Познанието има смисъл само тогава, когато считаме дадената на сетивната форма като незавършена, когато то е за нас нещо половинчато, което крие в себе си нещо още по-висше, което обаче не е вече сетивно възприемаемо. Ето защо и мисленето не трябва да бъде схващано така, като че то прибавя нещо към съдържанието на действителността. То е ни повече ни по-малко орган на възприемането, както окото и ухото. Както окото възприема цветове, а ухото звуци, така и мисленето възприема идеи. Ето защо идеализмът може много добре да се съедини с принципа на емпиричното изследване.
към текста >>
В него не съществува
никаква
особеност, никакви части, то не се размножава, и ако си го представим безкрайно много пъти то остава винаги същото.
В действителност всяка вещ се представя като едно особено, напълно определено "това", срещу което стоят също така напълно определени, наситени с реална действителност "онези". По отношение на това разнообразие понятието се явява като строго единство.
В него не съществува никаква особеност, никакви части, то не се размножава, и ако си го представим безкрайно много пъти то остава винаги същото.
към текста >>
По този начин ние не бихме доставили
никаква
свободна от предпоставки теория на познанието, а бихме отговорили на въпроса: Що е познание?
Само едно нещо можем да кажем: Той застава срещу нас, даден ни е. С това ние не сме открили още нищо върху самия него. Само когато подхождаме така, ние не си затваряме пътя към едно безпристрастно обсъждане на това дадено. Ако предварително му приписваме една характерна черта, това безпристрастие престава да съществува. Когато например казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка.
По този начин ние не бихме доставили никаква свободна от предпоставки теория на познанието, а бихме отговорили на въпроса: Що е познание?
При предпоставката, че даденият на сетивата свят е представа. Тази е основната грешка в теорията на познанието на Фолкелт. В началото на своята теория на познанието той поставя с цялата строгост изискването, че теорията на познанието трябва да бъде без предпоставки. Обаче на нейно челно място поставя изречението: Че имаме едно разнообразие от престави. Така неговата теория на познанието е само отговор на въпроса: как е възможно познанието при предпоставката, че даденият ни свят е едно разнообразие от представи?
към текста >>
Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още
никаква
следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане.
Ние фактически никога не стоим срещу лишения от всякакво идейно съдържание сетивен свят.
Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още никаква следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане.
В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане. Науките работят върху това, да преодолеят тази тъмнина и да не оставят в опитността нищо, което не би било пропито от мисълта. А каква задача е изпълнила теорията на познанието спрямо другите науки? Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки.
към текста >>
7.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Хипотезите върху централните принципи на науката нямат
никаква
стойност.
Защото нещо вътрешно, което аз предполагам, без да го виждам, е едно пълно противоречие. Хипотезата може да допусне само такова нещо, което аз наистина не възприемам, но бих го възприемал веднага, щом бих отстранил външните пречки. Хипотезата наистина може да предположи нещо невъзприемано, но това, което предполага, трябва да бъде възприемаемо. Така всяка хипотеза се намира в случая, че нейното съдържание може да бъде направо потвърдено от една бъдеща опитност. Оправдани са само хипотезите, които могат да престанат да бъдат такива.
Хипотезите върху централните принципи на науката нямат никаква стойност.
Това, което не се обяснява чрез един положително даден принцип, известен нам, то въобще не е обяснимо и не се нуждае от обяснение.
към текста >>
8.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за
никаква
свобода.
Той е проникнал в света; явява се като действащо същество, за да продължи въпросните намерения. С това философията, за която говорим тук, е истинска Философия на свободата. Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен.
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук.
към текста >>
Обаче за самото човешко действие не може да има
никаква
наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо.
Не се пита: - Какво трябва да върши човекът? А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина? И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде. Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено.
Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо.
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано.
към текста >>
Юриспруденцията не е
никаква
наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина? И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде. Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо.
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер.
към текста >>
Това схващане за държавата няма
никаква
друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значение и нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, една скрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявят своята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговото действие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ. Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място.
Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
Държавата е формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.
към текста >>
9.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме
никаква
лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/.
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
към текста >>
10.
12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тя трябва да допусне, че третира само една страна на действителното и че тази последната има още много други страни, над които математиката няма
никаква
власт.
Така тя получава цял един свят от отвлечености /абстрактни/, сред които след това работи. Тя няма работа с неща, а само неща доколкото те са величини.
Тя трябва да допусне, че третира само една страна на действителното и че тази последната има още много други страни, над които математиката няма никаква власт.
Математическите съждения не са никакви съждения, които обхващат напълно действителните неща, а те имат валидност само сред идейния свят на отвлеченостите, които ние самите сме отделили мислено като една страна на действителността от тази последната. Математиката абстрахира величината и числото от нещата, установява напълно идейните отношения между величини и числа и плува по този начин в един чист мисловен свят. Нещата на действителността, доколкото те са величина и число, позволяват след това прилагането на математическите истини. Следователно решителна грешка е да се вярва, че с математическите съждения можем да обхванем цялата природа. Природата не е именно само количество; тя е също и качество, а математиката има работа само с първото.
към текста >>
11.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо те не могат да получат отговор от
никаква
друга инстанция освен отново от тази по-висша природа.
Защото тя има своята последна основа в потребности, които произхождат от духа. Природата събужда в нас въпроси, проблеми, които се стремят към решение. Обаче тя не може сама да достави това решение. Само обстоятелството, че с нашата познавателна способност срещу природата застава един по-висш свят, това създава също по-висши изисквания. Едно същество, на което не би била присъща тази по-висша природа, за него не биха възникнали тези проблеми.
Ето защо те не могат да получат отговор от никаква друга инстанция освен отново от тази по-висша природа.
към текста >>
С това той си е създал нещо, над което времето няма
никаква
сила, нещо постоянствуващо във всяка промяна.
То няма още нищо общо със самата същност. Тази същност може да бъде схваната само идейно. Само който не може да направи този обратен път от явлението към същността в ходовете на своите мисли, той конкретизира времето като нещо предхождащо фактите. Но тогава той се нуждае от едно съществуване, което надживява промените. Като такова съществуване той схваща неразрушимата материя.
С това той си е създал нещо, над което времето няма никаква сила, нещо постоянствуващо във всяка промяна.
Но всъщност той е показал само своята неспособност да проникне от временното явление на фактите до тяхната същност, която няма нищо общо с времето. Мога ли аз да кажа за същността на един факт: тя се ражда и умира? Аз мога само да кажа, че нейното съдържание обуславя едно друго съдържание и че тогава това обуславяне се явява като редуване на времето /като протичане на времето/. Същността на дадено нещо не може да бъде разрушена; защото тя е вън от всякакво време и обуславя това време. С това ние хвърлихме светлина върху две понятия, за които може да се намери още малко разбиране, върху същността и явлението.
към текста >>
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише
никаква
по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със старото, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката. Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. Последното не се засяга от него.
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Нужно е само при това да държа постоянно в съзнанието си този характер на материята.
към текста >>
12.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно сетивното възприятие не е
никаква
цялост, а само една страна на тази цялост; а именно онази страна, която може да бъде само гледана.
Следователно сетивното възприятие не е никаква цялост, а само една страна на тази цялост; а именно онази страна, която може да бъде само гледана.
Едва чрез понятието ни става ясно това, което гледаме.
към текста >>
13.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз не свързвам с тях
никаква
друга представа, освен тази, че те са именно отделни фактори на обхванатия от мене със сетивния свят.
За никого не може да има съмнение върху това, какво отношение може да бъде това, което установявам между двата предмета, без да засягам тяхното устройство, тяхната същност. Който се запитва, какъв преход може да бъде намерен от единия предмет към другия, щом при това самият предмет остава безразличен, на това той трябва без условно да си даде отговора: пространството. Всяка друго отношение трябва да се основава на качественото устройство на това, което се явява отделно в мировото съществуване. Само пространството не взема под внимание нищо друго освен това, че нещата са именно отделени. Когато разсъждавам: А е горе, В долу, за мене остава напълно безразлично, какво са А и В.
Аз не свързвам с тях никаква друга представа, освен тази, че те са именно отделни фактори на обхванатия от мене със сетивния свят.
към текста >>
14.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разделянето на двата процеса може да се извърши само в понятия, в ума Процесът на движение отговарящ на "червения цвят" няма в себе си
никаква
действителност; той е една абстракция.
Причината, поради което не можем да изведем факта: "Виждам червено" от определен процес на движение, според моето мнение, може лесно да бъде посочена. Качеството "червено" и определен процес на движение са в действителност едно неразделно единство.
Разделянето на двата процеса може да се извърши само в понятия, в ума Процесът на движение отговарящ на "червения цвят" няма в себе си никаква действителност; той е една абстракция.
Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализирано във форма на куб от математическия куб. Ние не можем да изведем от движения никакви сетивни качества не поради това, че съществува някаква граница на познанието, а защото подобно изискване няма никакъв смисъл.
към текста >>
15.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той е стигнал дотам, да вижда даже във възприятията на сетивата само вътрешни изживявания, които в самите себе си не издават
никаква
сила, чрез която би искала да им се гарантира съществуване и трайност в действителността.
Насоката, която е следвана, поема своята изходна точка повече или по-малко от представите на Кант. При оформлението на мислите действат естественонаучния начин на мислене, определяйки това оформление съзнателно или несъзнателно. Но че в "себесъзнателната душа" трябва да се търси изворът, от който трябва да се черпи познанието, за да се добие светлина и върху извъндушевния свят, това мнозина предчувстват. И почти всички са овладени от въпроса: Как стига себесъзнателната душа дотам, да счита това, което изживява в себе си, като откровение на една истинска действителност? Всекидневният сетивен живот се е превърнал в "илюзия" затова, защото в течение на философското развитие себесъзнателният Аз се е намерил все повече изолиран в самия себе си със своите вътрешни изживявания.
Той е стигнал дотам, да вижда даже във възприятията на сетивата само вътрешни изживявания, които в самите себе си не издават никаква сила, чрез която би искала да им се гарантира съществуване и трайност в действителността.
Чувствува се, колко много зависи от това, да се намери в себесъзнателния Аз една опорна точка за познанието. Обаче в изследването, което е възбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да се потопи човек с Аза в един свят, който може да носи по задоволителен начин съществуването.
към текста >>
Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме
никаква
действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия.
Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност.
Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия.
Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете."
към текста >>
16.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Аз открих, че за Гьотевия начин на познание не съществува
никаква
теория за познанието.
За първи том на естествено-научните трудове на Гьоте трябваше първо да разработя неговите идеи за метаморфозите. Начинът на мислене, който нарушаваше в естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-то столетие, ми се стори неподходящ за добиване едно разбиране на това, към което Гьоте се беше стремил за познанието на природата и беше постигнал до висока степен.
Аз открих, че за Гьотевия начин на познание не съществува никаква теория за познанието.
Това ме накара да направя опит да извлека една такава теория на познанието, поне в една зачатъчна форма. Рудолф Щайнер в своята книга "Пътят на моя живот" върху своя труд "Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте". “Досега аз излагах моите философски възгледи винаги като ги свързвах със светогледа на Гьоте. Сега с този труд надявам се да съм показал, че сградата на моите мисли е едно основано на себе си цяло, което не се нуждае да бъде извлечено от Гьотевия светоглед. С настоящия труд аз създадох един пролог съм една "Философия на свободата".
към текста >>
17.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Никой от предметите, които идват и отиват, нямат
никаква
работа с другите.
Да разгледаме сега чистата опитност. Какво съдържа тя, така както минава пред нашето съзнание, без да я обработим мислително? Тя е чисто разположение едно до друго в пространството и едно след друго във времето; един агрегат състоящ се от лишени от връзки подробности.
Никой от предметите, които идват и отиват, нямат никаква работа с другите.
На тази степен фактите, които възприемаме, които изживяваме вътрешно, са абсолютно безразлични едни от други. Тук светът е едно разнообразие от съвършено равностойни неща. Никое нещо, никое събитие не може да прояви претенция, че играе по-голяма роля в процесите на света в сравнения с някой друг член на света на опитността. Ако трябва да ни стене ясно, че този или онзи факт има по-голямо значение от някой друг, ние трябва не само просто да наблюдаваме нещата, а да ги поставяме вече в мислено отношение. Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло.
към текста >>
18.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Въпреки това този възглед не е
никаква
основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието.
Всеки, който би искал да се усъмни в него, би бил обявен за дилетант, за човек, който не се е издигнал над най-елементарните понятия на модерната наука. Думата ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н. не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите сетива са отворени за въздействието на един непознат за нас свят. Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се градят други твърдения върху природата на познанието. Фолкелт също се е присъединил към този възглед и е основал своята теория на познанието, която е отлично развита от научна гледна точка, върху него.
Въпреки това този възглед не е никаква основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието.
Нека не бъдем крайно разбрани. Ние не искаме да вдигнем срещу съвременните постижения на физиологията, някакъв несъмнено безсилен протест. Обаче това, което физиологично е напълно оправдано, то съвсем не е още призвано да бъде поставено на вратата на теорията на познанието. Може да важи една неопровержима физиологична истина, че комплексът от усещания и виждания се ражда едва чрез съдействието на нашия организъм. Остава обаче сигурно, че едно такова познание е само резултат на много разсъждения и изследвания.
към текста >>
19.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
То не би искало да мисли за предмети, от които не би могло да се намери
никаква
следа сред света на мислите.
Ние ще разгледаме още незадоволителността на този възглед. Тук искаме да обърнем внимание само на това, че във всеки случай той не говори против съдържателността на света на понятията. Защото ако предметите, върху които мислим, биха се намирали отвъд всяка опитност и отвъд всяко мислене, тогава това последното още повече би трябвало да има вътре в себе си съдържанието, на което се крепи.
То не би искало да мисли за предмети, от които не би могло да се намери никаква следа сред света на мислите.
Във всеки случай ясно е, че мисленето не е никакъв лишен от съдържание съд, но че взето само за себе си то е пълно съдържателно и неговото съдържание не се покрива с това на никоя друга форма на явлението.
към текста >>
20.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Всички науки трябва да бъдат проникнати от убеждението, че тяхното съдържание е само мислително съдържание и че те не се намират с възприятието в
никаква
друга връзка, освен тази, че в обекта на възприятието те виждат една особена форма на понятието.
Всички науки трябва да бъдат проникнати от убеждението, че тяхното съдържание е само мислително съдържание и че те не се намират с възприятието в никаква друга връзка, освен тази, че в обекта на възприятието те виждат една особена форма на понятието.
към текста >>
21.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Невъзможно е да нямам в понятието за подлога
никаква
опорна точка, която да ме доведе до понятието за сказуемото.
Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони. Ако опитността трябва да бъде възможна, такива теореми трябва да бъдат правилни. Това изцяло изкуствено построение от мисли на Кант не издържа пред едно обективно обсъждане.
Невъзможно е да нямам в понятието за подлога никаква опорна точка, която да ме доведе до понятието за сказуемото.
Защото и двете понятия са добити чрез моя ум, и това при една вещ, която е единна в себе си. Нека не се мамим тук. Математическото единство, което стои на основата на числото, не е първото. Първото е големината, която е толкова и толкова кратно повторение на единицата. Аз трябва да предположа една големина, когато говоря за една единица.
към текста >>
22.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Фактът и законът стоят един срещу друг като отделни фактори и по-нататък не е нужна
никаква
духовна работа, освен, когато видим един факт, да си припомним закона, който е меродавен.
Това е точно така, както един природен закон управлява безкрайно много отделни явления, защото специалните определения, които се явяват в отделния случай, нямат нищо общо със самия закон. Въпреки това тук се касае за нещо съвършено различно, съществено различно отколкото в неорганичната природа. Там се касаеше за това, да покажем, че един определен сетивен факт може да протече така, а не по друг начин, защото съществува този или онзи природен закон.
Фактът и законът стоят един срещу друг като отделни фактори и по-нататък не е нужна никаква духовна работа, освен, когато видим един факт, да си припомним закона, който е меродавен.
При едно живо същество и неговите явления това е различно. Тук се касае за това, да развием отделната форма, която се явява в нашата опитност, от типа, който трябва да сме схванали. Ние трябва да извършим един духовен процес от съвършено друг род. Не трябва да срещу поставяме на отделното явление типа като нещо завършено, както вършим това с природния закон. Че всяко тяло, ако не бъде възпрепятствано от странични обстоятелства, пада на земята така, че изминалите разстояния в последователните времена се отнасят едно към друго както 1:3:5:7 и т.н., това е един веднъж завинаги установен закон.
към текста >>
23.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало
никаква
наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под внимание само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното. Би било против духа на науката, ако по отношение на природата бихме останали при непосредствеността на особеното, на частното. Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия.
В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало никаква наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
към текста >>
24.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тази последната не познава
никаква
друга основа на истините, освен намиращото се в тях съдържание на мислите.
Съвсем различно е положението, когато за основа се постави нашата теория на познанието.
Тази последната не познава никаква друга основа на истините, освен намиращото се в тях съдържание на мислите.
Обаче когато се ражда един морален идеал, тогава вътрешната сила, която се намира в неговото съдържание, е тази, която направлява нашето действие. Ние действаме според един идеал, не защото той ни е даден като закон, а защото по силата на своето съдържание този идеал е действен в нас и ни ръководи. Подтикът за действие не се намира вън, а вътре в нас.
към текста >>
25.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това
никаква
опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот. В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф.
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено. Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Но на тази степен понятията нямат
никаква
познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието. Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие.
Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва.
Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало. Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение. Но и в самата тази начална точка е изключено всяко заблуждение, тъй като това последното може да се получи само заедно с познанието, следователно не може да се намира преди него.
към текста >>
На това последното положение не може да претендира
никаква
друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения.
Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение. Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване. Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка. Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>
Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя
никаква
грешка.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения. Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение. Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване. Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка.
Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>
26.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Доколкото по този начин познаваното съдържание произтича от самото мислене, за познанието то не представлява
никаква
трудност.
Но проникването на дадения свят с понятия и идеи и мислително разглеждане на нещата. По този начин мисленето фактически е актът, посредством, което се осъществява познанието. Само когато мисленето от себе си подрежда съдържанието на образа на света, може да се състои познанието. Самото мислене е действие, което произвежда собственото си съдържание в момента на познанието.
Доколкото по този начин познаваното съдържание произтича от самото мислене, за познанието то не представлява никаква трудност.
Тук за вас е достатъчно да наблюдаваме и имаме същността непосредствено дадена. Описанието на мисленето е същевременно наука на мисленето. Всъщност логиката никога не е била нищо друго, освен описание на формата на мисленето, тя никога не е била доказваща наука. Доказателството настъпва само тогава, когато става синтезът на мислимото с друг род съдържание на света. Ето защо право говори Гидеон Спикер в своята книга: "Мирогледът на Лесинг" /стр.5/: "Дали мисленето е правилно по себе си, това ние никога не можем да узнаем, нито емпирически, нито логически".
към текста >>
27.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Познанието не би имало абсолютно
никаква
задача, ако всички области на действителността бяха дадени в тяхната цялост.
Че установеният от нас по-горе постулат може да бъде осъществен само чрез свободната постъпка на "Аза", това е ясно; но ако "Азът" трябва да се прояви познавателно, работата се свежда точно до това, че решението на този "Аз" се стреми към осъществяване идеята на познанието. Естествено верно е, че на основата на свободното решение "Азът" може да осъществи още много други неща. Обаче при теоретико-познавателното обоснование на всички науки работата не е в характеристиката на "свободния", а в тази на познаващия "Аз". Но Фихте е допуснал твърде голямо влияние върху себе си от страна на своето субективно влечение за изживяване в най-ярка светлина свободата на човешката личност. Харие справедливо забелязва в своята реч "За философията на Фихте" /стр.15/, че "неговият мироглед е преимуществено и изключително фактически и неговата теория на познанието носи същия характер".
Познанието не би имало абсолютно никаква задача, ако всички области на действителността бяха дадени в тяхната цялост.
Но тъй като той не е включен чрез мисленето в систематическото цяло на образа на света, също не нищо друго, освен нещо непосредствено даденото проявяване на неговата деятелност съвсем не е достатъчно. Обаче Фихте се придържа с възгледа, че по въпроса за "Аза" всичко вече е сторено с простото намиране. "Ние трябва да намерим абсолютно първото, в прекия смисъл безусловния основен принцип на всяко човешко знание. Ние не бива да го доказваме или да го определяме, ако той трябва да бъде абсолютно основния първи принцип". Видяхме, че доказваното и определяното са неуместни с изключение само по отношение на съдържанието на чистата логика.
към текста >>
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма
никаква
възприемчивост към тези мелодии.
Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз". Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза". Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии.
Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
28.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат
никаква
друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>
29.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
При изясняване на понятието свобода няма
никаква
полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство.
Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността.
При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство.
Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо.
към текста >>
30.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и
никаква
Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа, т.е.
Но още по-малко трябва да се приема като разбираща се от само себе си и неизискваща доказателство тезата “Възприеманият свят е моя представа." Основното си съчинение „Светът като воля и представа" Шопенхауер започва с думите: „Светът е моя представа - това е истина, валидна по отношение на всяко живо и познаващо същество, въпреки че единствено човекът може да я внесе в рефлектираното абстрактно съзнание; а стори ли го наистина, у него се е появила философска разсъдливост.
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и никаква Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа, т.е.
изцяло само по отношение на нещо друго - представящото, което е самият той. Ако някоя истина може да се изкаже априори, то това е тази, понеже тя изразява оная форма на целия възможен и мислим опит, която е по-обща от всички други, от времето, пространството и причинността; защото всички те вече предпоставят именно нея..." Цялата тази теза рухва поради приведеното вече от мен обстоятелство, че окото и ръката са в не по-малка степен възприятия, отколкото Слънцето и Земята. В духа на Шопенхауер и в съответствие с неговия начин на изразяване би могло да му се противопостави следното: Моето око, което вижда Слънцето, и моята ръка, която чувства земята, са мои представи точно както самото Слънце и самата земя. Пределно ясно е обаче, че и по този начин аз отново обезсилвам тезата. Защото всъщност представи за Слънце и Земя като свои преобразования биха могли да имат само моето действително око и моята действителна ръка, а не моите представи за око и ръка.
към текста >>
31.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Аз не чувствам
никаква
принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам. То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така. Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието.
Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
към текста >>
32.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил
никаква
наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
„На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
към текста >>
Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че
никаква
надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да превъзмогне страданието.
стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че никаква надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да превъзмогне страданието.
към текста >>
Но действително съществуващата отделна наслада от живота в
никаква
степен не се намалява.
Съвременното естествознание е на мнение, че природата произвежда повече живот, отколкото може да поддържа, което ще рече, че поражда и повече глад, отколкото е в състояние да задоволява. Произведеният излишък от живот трябва да загине мъчително в борбата за съществуване. Няма съмнение, че във всеки миг на всемирния процес жизнените нужди са по-големи от наличните средства за тяхното задоволяване и че поради това насладата от живота се накърнява.
Но действително съществуващата отделна наслада от живота в никаква степен не се намалява.
Където се постига задоволяване на желанието, там съответното количество наслада е налице, дори ако в самото желаещо същество или в останалите има освен туй немалко незадоволени нагони. И ако все пак нещо се намалява, то това е стойността на насладата от живота. Задоволяват ли се само част от нуждите на едно живо същество, то получава съответната наслада. Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в сравнение с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания. Тази стойност може да се представи като дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите.
към текста >>
33.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства
никаква
действителност.
Щом в края на краищата философите се чувстват удовлетворени да извеждат света от принципи, които вземат от опита и пренасят в някакво хипотетично отвъдно, такова удовлетворение трябва да бъде възможно и тогава, когато същото съдържание се остави тук на земята, където му е мястото, според подлежащото на изживяване мислене. Всяко излизане извън рамките на света е само привидно, а изнесените извън света принципи не го обясняват по-добре, отколкото намиращите се в него. Пък и разбиращото самото себе си мислене въобще не призовава към такова излизане, защото единствено в света, а не извън него, едно мисловно съдържание трябва да търси някое възприятийно съдържание, ведно с което образува нещо реално. Обектите на въображението също са съдържания, имащи своето оправдание едва след като станат представи, които сочат към някакво възприятийно съдържание. Чрез него те се вграждат в действителността.
Едно понятие, което би трябвало да се изпълни със съдържание, намиращо се уж извън дадения ни свят, представлява абстракция, на която не съответства никаква действителност.
Ние можем да измисляме само понятия за действителността, а за разкриването на нея самата е необходимо и възприемането. Някакво Първично Същество на света, за което се измисля съдържание, е невъзможно допускане за едно разбиращо самото себе си мислене. Монизмът не отрича идейното и дори смята едно възприятийно съдържание, на което липсва идейно съответствие, за непълна действителност; но в цялата област на мисленето той не намира нищо, което би наложило да се излезе извън сферата на мисловното изживяване чрез отричане на обективно-духовната реалност на мисленето. Монизмът смята за половинчата една наука, която се ограничава в описанието на възприятията, без да се добира до идейните им допълнения. Но също така като половинчати той разглежда и всички абстрактни понятия, които не намират своето допълнение във възприятието и никъде не се вграждат в понятийната мрежа, обгръщаща наблюдаемия свят.
към текста >>
34.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Удовлетворява ни единствено знанието, което не се подчинява на
никаква
външна форма, а произтича от вътрешния живот на личността.
Ние вече не желаем повече само да вярваме; ние искаме да знаем. Вярата изисква признаването на истини, които ние прозираме напълно. А когато не прозираме нещо напълно, то се противи на индивидуалното, което иска да преживее всичко в съкровените си дълбини.
Удовлетворява ни единствено знанието, което не се подчинява на никаква външна форма, а произтича от вътрешния живот на личността.
към текста >>
35.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава
никаква
дълбока философия и не се нуждае от
никаква
философия.
Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност. Тогава извън моето възприятие не остава никакъв остатък от мене. Й. Г. Фитхе сочи енергично на разликата между себевъзприятието и всякакъв друг род възприятие със следните думи: "По-голяма част от хората са повече склонни да считат себе си за парче лава от луната отколкото да се считат за един аз.
Който не е още съгласен със самия себе си по въпроса, той не познава никаква дълбока философия и не се нуждае от никаква философия.
Природата, на която той е машина, ще го ръководи във всички сделки, които има да върши, без неговото участие. За да философства човек, изисква се самостоятелност: А тази самостоятелност човек сам може да си я даде. Не трябва да искаме да виждаме без очи; но не трябва също да твърдим, че окото вижда."
към текста >>
Това е почти така, както когато някой, който гледа през един далекоглед, открива една нова планета, но отрича нейното съществуване, понеже неговото изчисление му е показало, че на това място не трябва да има
никаква
планета.
Обаче не трябва да се твърди, че тази вътрешна опитност е възможна само за надареността на малцина избрани. Тя е едно общочовешко свойство. Всеки може да стигне до нея по пътя, ако сам не затваря пред себе си този път. Обаче това затваряне на пътя е много често. И при възражения, които се правят в това направление, винаги имаме чувството: Тук не се касае за такива хора, които не могат да добият вътрешна опитност, а за такива, които сами си залостват достъпа чрез една мрежа от всякакъв вид логически измислици.
Това е почти така, както когато някой, който гледа през един далекоглед, открива една нова планета, но отрича нейното съществуване, понеже неговото изчисление му е показало, че на това място не трябва да има никаква планета.
към текста >>
Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат
никаква
истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме.
Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека. Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена. Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет.
Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат никаква истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме.
Напротив разбиращото мислене няма никакъв подобен непознаваем субект, за който неговите определения са само случайности, а конкретният субект е обхванат в понятието. Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие. Чрез това премисляне ни се разкрива, както казва Хегел, въпреки че то е наша субективна дейност,същевременно истинската природа на предмета."
към текста >>
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала
никаква
вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека. Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена. Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет. Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат никаква истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме. Напротив разбиращото мислене няма никакъв подобен непознаваем субект, за който неговите определения са само случайности, а конкретният субект е обхванат в понятието.
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Чрез това премисляне ни се разкрива, както казва Хегел, въпреки че то е наша субективна дейност,същевременно истинската природа на предмета."
към текста >>
На тази степен няма вече
никаква
разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието.
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си.
На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието.
Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също. И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него. Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща. Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита. Колкото и парадоксално да звучи, но истина е: Идеята, която Платон си представя, и същата идея, която аз си представям, не са две идеи.
към текста >>
И върху този факт не може да се спори с този, който няма
никаква
опитност за него.
Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също.
И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него.
Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща. Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита. Колкото и парадоксално да звучи, но истина е: Идеята, която Платон си представя, и същата идея, която аз си представям, не са две идеи. Това е една и съща идея. И не са две идеи, едната в главата на Платон, другата в моята; но в един по-висш смисъл главата на Платон и моята глава се проникват; проникват се всички глави, които схващат същата една идея; и тази идея съществува само веднъж като единствена.
към текста >>
36.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото на него му е ясно, че от
никаква
форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност.
Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка. Твоето око ти казва, какъв е цветът; това, което твоят дух познава от цвета, то съвсем не се намира в цвета.
към текста >>
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава
никаква
принуда, никакво ли отношение.
Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа.
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам.
към текста >>
37.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И
никаква
наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание.
Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли". В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество. И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност. Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек.
И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание.
Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше.
към текста >>
Той трябва да има доверие в това, което
никаква
наука на външната природа не може да му даде и покаже.
Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек. И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание. Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание.
Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже.
Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог.
към текста >>
38.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото тогава в познанието не можем да обхванем
никаква
действителна вещ, а само един образ на тази вещ.
Въпреки това съвършено изкуство на логиката схоластиците са стигнали само до едно едностранчиво и второстепенно понятие на познанието. Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието.
Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ.
И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К. Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
към текста >>
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава
никаква
човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление. Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
към текста >>
39.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него
никаква
стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата. "Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите.
Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! "
към текста >>
Този "Дух" не е
никаква
фактическа основа на природния процес, а един фактически резултат на този процес.
Когато говори, че "Божественото Слово" е създало от първичната материя множеството същества, това също трябва да се разбира само в смисъла, в който в модерната естествена наука се разбира отношението на силата към материята. На тази степен още не съществува един "Дух" във физическия смисъл.
Този "Дух" не е никаква фактическа основа на природния процес, а един фактически резултат на този процес.
Този Дух не създава природата, а се развива от нея. Някои думи на Парацелзий могат да бъдат изтълкувани в обратен смисъл. Така когато казва: "Няма нищо телесно, което да не съдържа в себе си един дух, който се крие и живее в него. Също така живот има не само в това, което се движи, каквито са хората, животните, червеите на земята, птиците на небето и рибите във водата, но и всяка телесна и веществена вещ." Но с такива изказвания Парацелзий иска само да предварди от повърхностното разглеждане на природата, което само с няколко "бедни" понятия/ Гьоте сполучливо казва "с няколко забити като колове понятия"/ иска да изчерпи същността на нещата. Той не иска да вложи в нещата една измислена същност, а да постави в движение всички способности на човека, за да извлече това, което фактически се намира в нещата.
към текста >>
40.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е
никаква
религия?
Ето защо напълно в смисъла на Яков Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото. Първичното същество трябваше да погълне Злото; но злото не е съставна част на първичното същество. Яков Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието. "Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко.
Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е никаква религия?
"
към текста >>
41.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и
никаква
материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б.
Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа. И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа. Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг.
към текста >>
42.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Неговите деяния нямат вече нищо произволно или
никаква
индивидуалност в себе си.
Човекът чувства като необходимо звено в мировата верига.
Неговите деяния нямат вече нищо произволно или никаква индивидуалност в себе си.
Това, което той върши, е необходимо в цялото, в мировата верига, която би се разпаднала, ако от нея би отпаднала неговата дейност. "Бог не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене Бог нито миг не може да живее: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух."
към текста >>
"Законът е за лошите; ако не би съществувала
никаква
заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
Сега престават да съществуват всички идващи отвън морални норми; човекът става за себе си мярка и цел. Той не стои под никакъв закон; защото самият закон е станал неговото същество.
"Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
към текста >>
43.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те не можаха да сторят това; защото
никаква
геология,
никаква
"естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата.
Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време.
Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
към текста >>
44.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Най-много той вижда в тях образи на сетивната действителност Сами по себе си те нямат
никаква
действителна стойност.
Напротив, това което израства в неговата душа първоначално, за него не е действителност в същия смисъл. Това са именно „само" мисли и идеи.
Най-много той вижда в тях образи на сетивната действителност Сами по себе си те нямат никаква действителна стойност.
Човек не може да ги докосне, види и чуе.
към текста >>
45.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Познанието за вечността е без
никаква
стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят.
Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария. Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно.
Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят.
Именно това откъсване от удоволствието на живота, което ни тласка към преходното, разбира Хераклит със своето изказване: „Как можем да кажем за нашия дневен живот ние сме! когато от гледището на вечността знаем, че ние сме и не сме? " (Виж Хераклит: фрагмент N 81).
към текста >>
46.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не съществува
никаква
книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието". Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите. Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо.
Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
към текста >>
Ето защо не ме обзе
никаква
мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността.
към текста >>
47.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Един човек, силно отдаден на живота, който на
никаква
цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии.
Тук Платон е в пълно съгласие с митичния и символичен начин на изразяване, с които си служат и други мъдреци. В древната индийска литература откриваме една притча, която се приписва на Буда.
Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии.
Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва.
към текста >>
48.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всъщност в Евангелието на Йоан не се намира
никаква
притча.
В Евангелията имаме работа с различни съставни части. На първо място, ни се съобщават подробности, които сякаш имат стойност на исторически факти. На второ място, имаме притчите, които си служат с разказването на факти само за да символизират една по-дълбока истина. И на трето място, имаме учения, кои то трябва да се считат като съдържание на християнския мироглед.
Всъщност в Евангелието на Йоан не се намира никаква притча.
То черпи от една мистична школа, където са смятали, че не е нужно да си служат с притчи.
към текста >>
А за мистичното тълкуване „чудесата" не представляват
никаква
трудност.
А за мистичното тълкуване „чудесата" не представляват никаква трудност.
За обикновеното схващане чудесата са в разрез с физическите закономерности на света. Но те изглеждат такива само до тогава, докато ги смятаме за процеси, които са станали във физическия, преходен свят и които са достъпни за обикновените сетивни възприятия. Но ако те са опитности, които могат да бъдат видени само на една по-висока степен, на духовната степен на съществуванието, от само себе си се разбира, че те не могат да бъдат разбрани чрез законите на физическата природа.
към текста >>
49.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Ние сме; познаваме нашето битие; обичаме нашето битие и познание: За тези три неща не може да има
никаква
илюзия и грешка, защото ние не ги долавяме както
Но кой може да се съмнява, че живее, че си спомня, иска, мисли, знае и разсъждава? Когато се съмнява, той също живее, спомня си защо се съмнява, разбира, че се съмнява, иска да се увери, мисли, знае, че нищо не знае, разсъждава, че не трябва да приема нищо прибързано." Външните неща не се опълчват срещу нас, когато отрича ме тяхната същина и съществуване. Но душата се защищава. Тя не би могла да се съмнява в себе си, ако не съществуваше. В своето съмнение тя потвърждава своето съществуване.
„Ние сме; познаваме нашето битие; обичаме нашето битие и познание: За тези три неща не може да има никаква илюзия и грешка, защото ние не ги долавяме както
към текста >>
Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без
никаква
злоба".
В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция.
Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба".
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава
никаква
вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба".
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
"
към текста >>
50.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Докато човек има такива очаквания, той няма да стигне до
никаква
ясна представа за това, което тук се има предвид под "висши светове".
Много често човек неволно си представя "по-висшите органи" като подобни на физическите органи. Тук би трябвало да изясним, че става дума за духовни и душевни образования, поради което човек не бива да очаква, че от по-висшите светове ще възприеме някакво "разредено" вещество.
Докато човек има такива очаквания, той няма да стигне до никаква ясна представа за това, което тук се има предвид под "висши светове".
За мнозина не би било така трудно, както е в действителност да узнаят нещо за тези "висш светове" наистина най-напред само елементарни подробности, ако не си представяха, че там ще намерят една по-фина физическа субстанцията. Понеже предпоставят такава физическа субстанция, по правило те не искат да признаят за какво всъщност става дума. Това, което те узнават за "висшите светове", се оказва недействително, разочароващо и т.н. Без съмнение, по-висшите степени на духовно развитие са трудно достъпни; но това развитие, което е достатъчно, за да се вникне в същността на духовния свят а това не е никак малко не би се постигнало толкова трудно, ако човек най-напред би се освободил от предразсъдъците, според които душевната и духовната действителност се представят като една по-фина физическа действителност.
към текста >>
51.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат
никаква
стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.
След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото. Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен.
Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.
Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.
към текста >>
52.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Там не съществува никакво спокойствие,
никаква
почивка и застой, каквито срещаме във физическия свят.
Първият поглед, който хвърляме в това Царство на Духовете, е немислимо по-объркващ, отколкото първия поглед в душевния свят. Защото в тяхната видима форма, първообразите са твърде различни от техните физически отражения. Но те не приличат и на своите сенки, на отвлечените мисли. В духовния свят всичко е в непрестанна деятелност, всичко се намира в постоянно съзидание.
Там не съществува никакво спокойствие, никаква почивка и застой, каквито срещаме във физическия свят.
Защото първообразите са творящи същества. Те са майсторите на всичко, което се явява във физическия и в душевния свят. Техните форми се менят непрестанно. Всеки първообраз има възможност да приеме безброй особени форми. Тези форми като че ли бликат от него; и щом една форма е "излъчена" навън, първообразът се залавя да създаде нова.
към текста >>
53.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Ако обозначим първичните Същества които все още нямат
никаква
форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства.
Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
към текста >>
54.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има
никаква
пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
И както всеки може да усвои писмеността, ако приложи подходящи средства, така и всеки може да стане ученик и дори таен учител, ако избере подходящи за тази цел пътища.
Само в едно отношение условията тук се различават от тези в останалите области на човешкото познание и на човешката дейност: поради бедност и примитивна култура на среда, даден човек може да бъде възпрепятствуван в желанието си да усвои писането; докато за постигането на познания и способности във висшите светове не може да има никаква пречка за този, който сериозно е устремен към тях.
към текста >>
първо, всеки сериозен кандидат за висшето познание няма да отстъпи пред никакво условие, пред
никаква
пречка, за да открие посветения, който може да го въведе във висшите тайни на света.
Мнозина вярват, че учителите, които могат да дадат пояснение за висшите знания, трябва да бъдат търсени тук и там. В случая има две важни подробности.
първо, всеки сериозен кандидат за висшето познание няма да отстъпи пред никакво условие, пред никаква пречка, за да открие посветения, който може да го въведе във висшите тайни на света.
От друга страна, за всеки трябва да е ясно, че ако сериозно и дълбоко се стремят към познанието, Посветеният при всички обстоятелства ще го намери. Защото всред Посветените цари един единствен закон, който не им позволява да отказват на нито един търсещ човек правото му на познание. Но съществува и друг естествен закон, който забранява да се предава дори и най-малката част от тайното знание на тези, които не са достойни за него. Колкото по-съвършен е Посветеният, толкова по-строго спазва той тези два закона. Духовната връзка, която свързва всички Посветени, няма външни очертания, но споменатите два закона са именно онази спойка, която осигурява нейното здраво единство.
към текста >>
Околните не долавят
никаква
външна промяна.
Навлизането на окултният ученик в "пътя на познанието" става незабележимо и тихо.
Околните не долавят никаква външна промяна.
Той продължава да работи да изпълнява своите задължения както по-рано. Преобразяването се разиграва изключително във вътрешните сфери на душата, които са недостъпни за външния свят. Целият душевен живот се озарява от едно преклонение пред всичко, което наистина заслужава преклонение. В това основно чувство се съсредоточава целия душевен живот на човека. Както с лъчите си Слънцето пробужда за живот всички живи създания така и преклонението пробужда за живот всички усещания на окултния ученик.
към текста >>
Около себе си човек започва да възприема факти, за които по-рано е нямал
никаква
представа.
Духовният изследовател може да провери този факт като разглежда човешката аура. Душата, която е склонна към смирение и преклонение, предизвиква определена промяна в своята аура. В духовен смисъл, жълто-червените и керемидено-червените цветове изчезват и се заменят със синьо-червени. Така обаче се разширява и диапазонът на познавателната способност.
Около себе си човек започва да възприема факти, за които по-рано е нямал никаква представа.
Преклонението пробужда в душата една симпатическа сила, която привлича към нас определени качества на обкръжаващите ни същества, които дотогава са били скрити за нас.
към текста >>
55.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Никаква
друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение.
Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин. Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства.
Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение.
Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място. Инстинктът (желанието) е това, което принуждава животното да се движи. Целият организъм на животното е подчинен на инстинктите. Формата на кристала е изградена от сили, които са лишени от инстинкти*.
към текста >>
56.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат
никаква
представа.
За мнозина самият живот представлява един процес на несъзнателно посвещение чрез изпитанията, свързани с огъня. Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех. Всеки който е минал по този труден път, без дори да подозира, е вече посветен. Необходим е съвсем незначителен тласък, за да се отворят неговите духовни възприемателни органи и за да стане ясновиждащ. Защото нека запомним: истинското "изпитание чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата.
Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа.
Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта.
към текста >>
57.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма
никаква
заслуга за това.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне.
Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това.
Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност. Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения. Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ.
към текста >>
Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без
никаква
стойност.
Той вече не е длъжен да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си следват пътя на доброто. Докато човек изпитва нужда да се изтезава и самобичува, той не може да се издигне над определената степен от окултното обучение. В окултизма няма стойност нито една добродетел, която се постига с външна принуда. Ако човек е измъчван от низши желания, независимо дали те са от телесно или от душевно естество, това винаги смущава неговото окултно обучение, дори и да им се противопоставя с всички сили. Ако например някой избягва една чувствена наслада, с цел да се пречисти, това лишение му помага само ако тялото не е принудено да страда.
Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без никаква стойност.
В последния случай може би е по-добре, ако човек временно се откаже от преследваната цел и изчака по-благоприятни обстоятелства, дори и това да стане в следващото му прераждане. Често пъти съзнателният отказ е много по-голямо постижение от напразните усилия да напреднем при явно неподходящи условия.
към текста >>
58.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик съвсем не се поставя в
никаква
робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие.
Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие.
Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик.
към текста >>
59.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали
никаква
връзка с физическия свят.
Практически духовният свят се превръща в обект на познание единствено за този който чрез своето етерно тяло съумее да пренесе еволюционно новите възприемателни способности във външния свят и по такъв начин да осветли неговите процеси и закономерности. Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина.
Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят.
Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него. Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>
60.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
От друга страна, възможно е да подчини определени сили и Същества, за които сетивното наблюдение няма
никаква
представа.
Несъмнено, там човекът среща ужасяващи сили и Същества, които го заплашват на всяка крачка.
От друга страна, възможно е да подчини определени сили и Същества, за които сетивното наблюдение няма никаква представа.
Голямо е изкушението, да ги впрегне в служба на своите лични интереси, или пък поради незнание, да ги употреби по неправилен начин. По-нататък ще говорим за част от тези забележителни изживявания, и по специално, за срещата с "Пазачът на прага".
към текста >>
И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява
никаква
опасност за неговото здраве и за неговия живот.
Обаче не трябва да забравяме: Враждебните спрямо живота сили съществуват и за тези, които не знаят нищо за тях. Вярно е, че в този случай отношението им към човека се определя от още по-висши фактори, и че то се променя, ако човек пристъпи в непознатия досега свят в пълно съзнание. За тази цел той трябва да извиси личното си битие и неимоверно да разшири полето на своите действия. Една сериозна опасност дебне окултния ученик само тогава, когато поради нетърпение и гордост си припише твърде рано известна самостоятелност спрямо определени свръхсетивни опитности, без да изчака подробно запознаване със законите на свръхсетивния свят. Смирение и скромност, в тази област са не по-малко важни качества, отколкото в обикновения живот.
И ако окултният ученик действително ги притежава, може да е сигурен, че навлизането му във висшите светове няма да представлява никаква опасност за неговото здраве и за неговия живот.
Преди всичко, не бива да се пропуска никакво противоречие между висшите опитности и изисквания на обикновения живот. Истинските си задачи човек има да извърши тук на Земята. И ако някой пренебрегне земните си задачи и потърси убежище в един друг свят, може да бъде сигурен, че няма да постигне своята цел.
към текста >>
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното:
никаква
връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка.
Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>
Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях
никаква
стойност.
Третата Злина идва с прекомерното разрастване на мисленето. Съзерцателната способност става самоцелна и враждебна към живота. За такива хора светът има значение само доколкото задоволява безмерната им жажда за познание. Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях стремеж към действие или трепет на някакви чувства. Навсякъде те се проявяват като безучастни, студени натури.
Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях никаква стойност.
Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен стремеж към знание. От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
към текста >>
61.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото в другите светове просто не съществува
никаква
възможност за подобно развитие.
Сега той разпознава в себе си онази своя същност, която се развива в този видим свят по един несъвършен начин, и която може да постигне съвършенство само в условията на видимия свят.
Защото в другите светове просто не съществува никаква възможност за подобно развитие.
А по-късно открива още, че смъртта далеч не го откъсва окончателно от сетивния свят. Той трябва да признае: "Когато за първи път дойдох на този свят, аз бях едно същество, което се нуждаеше от физическите условия, за да изработи всред тях такива качества, които не би могло да постигне никъде другаде. Аз ще остана свързан с този свят, докато не извлека от него и последната възможност за развитие. Един ден аз ще мога да работя и в други светове, само ако съм изградил необходимите за там качества именно във видимия сетивен свят".
към текста >>
62.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Само че досега ти нямаше
никаква
представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили.
Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли.
Само че досега ти нямаше никаква представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили.
А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали дела, както и най-скритите ти мисли и чувства. И тъкмо те преопределяха твоя сегашен живот. Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички лоши страни от твоите минали прераждания. Досега те бяха скрити в твоята собствено същност, но ти не можеше да ги видиш, както не можеш да видиш и своя мозък. А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност.
към текста >>
63.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Без точният поглед в своята свръхсетивна организация, чиято действителност се проявява в описаните тук "лотосови цветове" и "етерно тяло", човек изживява себе си в свръхсетивния свят така, както би сторил това в сетивния свят, когато физическите събития се разиграват покрай него, а той не би имал
никаква
представа за своето собствено физическо тяло.
Към казаното за "Някои действия на Посвещението", бих искал да добавя още нещо което с известни разлики е валидно и за другите глави на тази книга. Човек лесно би могъл да стигне до мисълта: С каква цел се правят тези образни описания на свръхсетивните изживявания; не могат ли те да бъдат предадени под формата на идеи? На това трябва да отговорим: В свръхсетивната действителност човек изживява себе си като свръхсетивно същество.
Без точният поглед в своята свръхсетивна организация, чиято действителност се проявява в описаните тук "лотосови цветове" и "етерно тяло", човек изживява себе си в свръхсетивния свят така, както би сторил това в сетивния свят, когато физическите събития се разиграват покрай него, а той не би имал никаква представа за своето собствено физическо тяло.
Всичко което вижда в "душевното тяло" и в "етерното тяло" като своя свръхсетивна организация, има за последица факта, че той навлиза в свръхсетивния свят в пълно себесъзнание, също както, чрез възприятията на своето сетивно тяло, е в пълно себесъзнание относно сетивния свят.
към текста >>
64.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува
никаква
борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща.
По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х. Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща.
Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи,
никаква
мисъл и никакво чувство при индивида.
Страхът пред смъртта, т.е. пред това, което ще дойде след това, е широко разпространен и днес. Колко различно изглежда всичко това от гледището на психомонизма. Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват.
По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида.
Индивидуалната душа е мъртва. И въпреки това усещанията, мислите и чувствата живеят по-нататък. Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия. Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата.
към текста >>
65.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега обаче душевната сила, която не намира
никаква
употреба навън, може да влезе във връзка със силата на духа; и чрез това свързване в тялото се развиват онези органи, които по-късно правят от човека мислещо същество.
Тя не можеше да се прояви навън; ето защо стана свободна за да гради вътрешните органи. И тук в развитието на човечеството настъпва една важна точка. По-рано това, което наричаме дух, способността на мисленето, не можеше да намери място в човека. Защото тази способност не би намерила никакъв орган, чрез който да прояви своята дейност. Душата беше използвала всичките си сили навън, за да изгражда тялото.
Сега обаче душевната сила, която не намира никаква употреба навън, може да влезе във връзка със силата на духа; и чрез това свързване в тялото се развиват онези органи, които по-късно правят от човека мислещо същество.
Така човекът можа да употреби една част от силата, която по-рано използваше за възпроизвеждането на своите себеподобни, за усъвършенстване на своето собствено същество. Силата, чрез която човечеството си образува мислещ мозък, е същата, чрез която в древни времена човекът се самооплождаше. Мисленето бе изкупено чрез еднополовостта. Когато хората не се оплождаха вече сами, а взаимно, те можеха да насочат една част от тяхната възпроизвеждаща сила навътре и да станат мислещи същества. Външно мъжкото и женското тяло получиха несъвършена форма, в която се проявяваше душата; но чрез това в тяхната вътрешност те станаха по-съвършени същества.
към текста >>
66.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те не можеха още да развият
никаква
сила в огнената мъгла.
Ние виждаме, че във втората, горната половина на човека се е развило нещо, върху което гореописаните висши същества нямат никакво влияние. Над тази половина сега добиват власт и други същества. Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните богове.
Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла.
Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време. При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум. Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла. Те можеха да действат навън върху нещата на Земята. Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън.
към текста >>
67.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
През време на тези кръгове човекът не достига
никаква
по-висока степен на съзнанието.
Този първи по-малък Сатурнов цикъл е последван после още от шест други.
През време на тези кръгове човекът не достига никаква по-висока степен на съзнанието.
Обаче материалното тяло, което той беше получил, бива обработвано по-нататък. И в това обработване участвуват по най-разнообразен начин другите видове същества, които споменахме по-горе.
към текста >>
Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува
никаква
причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство.
След “Духовете на волята” идват същества с творческо (духовно) съзнание, подобно на съзнанието, което човекът ще придобие на Вулкан. Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение.
Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство.
Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж.
към текста >>
68.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още
никаква
самостоятелност.
“Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е.
Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още никаква самостоятелност.
Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
към текста >>
69.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава
никаква
наука.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука.
Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения.
към текста >>
Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува
никаква
друга научна дисциплина.
Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател.
Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина.
Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
към текста >>
70.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече
никаква
страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това.
Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н. сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм. В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот.
Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това.
По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа. Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза. Всеки наш съвременник е включен в тази работа, независимо дали иска или не, дали има или няма съзнание за това.
към текста >>
71.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече
никаква
връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка.
Нека запомним: Веднага щом сетивата преустановят своята дейност, в човека бликва творчески процес. Това е същият творчески процес, който се проявява в дълбокия сън, в спането, с други думи, в онова душевно състояние, което изглежда пълна противоположност на будното душевно състояние. За да настъпи този дълбок сън, астралното тяло трябва да се отдели от двете други тела физическото и етерното.
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка.
Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
към текста >>
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува
никаква
възможност да проникне до тяхната истинност.
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува никаква възможност да проникне до тяхната истинност.
Нещата обаче не стоят така. Всичко, което свръхсетивното познание наблюдава в тази толкова далечна за обикновените възприятия област след като е вече веднъж открито може да бъде разбрано и от обикновения ум. Необходимо е само чрез нормална разсъдъчна способност правилно да се разгледат и съпоставят външните факти на живота. Мисли, чувства и воля са в такива съотношения помежду си, както и с проявите на човека във външния свят, че те остават неразбираеми, ако видимата форма на тяхната дейност не се вземе само като израз на една невидима дейност. Проявената и видимата дейност става ясна за ума едва тогава, когато в хода на човешкия физически живот тя може да се приеме като резултат от това, което свръхсетивното познание установява за нефизическия живот.
към текста >>
Без свръхсетивното познание ние се намираме по отношение на тази дейност като в една тъмна стая без
никаква
светлина.
Нещата обаче не стоят така. Всичко, което свръхсетивното познание наблюдава в тази толкова далечна за обикновените възприятия област след като е вече веднъж открито може да бъде разбрано и от обикновения ум. Необходимо е само чрез нормална разсъдъчна способност правилно да се разгледат и съпоставят външните факти на живота. Мисли, чувства и воля са в такива съотношения помежду си, както и с проявите на човека във външния свят, че те остават неразбираеми, ако видимата форма на тяхната дейност не се вземе само като израз на една невидима дейност. Проявената и видимата дейност става ясна за ума едва тогава, когато в хода на човешкия физически живот тя може да се приеме като резултат от това, което свръхсетивното познание установява за нефизическия живот.
Без свръхсетивното познание ние се намираме по отношение на тази дейност като в една тъмна стая без никаква светлина.
Както различаваме заобикалящите ни физически предмети само при наличието на светлина, така и това, което се разиграва чрез душевния живот на човека, става ясно само чрез свръхсетивното познание.
към текста >>
Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира
никаква
вода.
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н. След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи. И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено.
Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода.
Приблизително това се случва и с Аза, доколкото след смъртта той храни неизгаснали желания за удоволствия, свързани с външния свят, без да притежава никакви органи, за да ги задоволи. Естествено, трябва да си представим изгарящата жажда, която тук само сравнихме със състоянието на Аза след смъртта, разширена до безкрайност и простираща се върху всички все още съществуващи желания, за чието задоволяване няма никаква възможност.
към текста >>
Естествено, трябва да си представим изгарящата жажда, която тук само сравнихме със състоянието на Аза след смъртта, разширена до безкрайност и простираща се върху всички все още съществуващи желания, за чието задоволяване няма
никаква
възможност.
И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода. Приблизително това се случва и с Аза, доколкото след смъртта той храни неизгаснали желания за удоволствия, свързани с външния свят, без да притежава никакви органи, за да ги задоволи.
Естествено, трябва да си представим изгарящата жажда, която тук само сравнихме със състоянието на Аза след смъртта, разширена до безкрайност и простираща се върху всички все още съществуващи желания, за чието задоволяване няма никаква възможност.
към текста >>
При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма
никаква
връзка с наследствеността.
Безспорно и абстрахирайки се от свръхсетивното наблюдение току-що посоченото доказателство, основано върху действената сила на определени мисли, е единственото, което може да устои на всяка непредубедена логика. Разбира се, имат значение и всякакви други доводи; но всички те съдържат нещо, спрямо което противникът ще намери уязвими точки. Впрочем, всеки непредубеден човек лесно ще открие, че дори възпитанието на детето съдържа един вид доказателствена сила за това, че под телесните обвивки напира една духовна същност. Той ще сравни животното с човека и ще си каже: При животното характерните качества и способности се проявяват още с раждането като нещо строго детерминирано; това ясно показва, че те са предопределени от наследствеността. Нека да си представим, как току-що излюпеното пиле веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот.
При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма никаква връзка с наследствеността.
Външните въздействия се поемат и преработват от човека. Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност. Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности. Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси. Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота.
към текста >>
Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат
никаква
стойност.
Впрочем, всеки непредубеден човек лесно ще открие, че дори възпитанието на детето съдържа един вид доказателствена сила за това, че под телесните обвивки напира една духовна същност. Той ще сравни животното с човека и ще си каже: При животното характерните качества и способности се проявяват още с раждането като нещо строго детерминирано; това ясно показва, че те са предопределени от наследствеността. Нека да си представим, как току-що излюпеното пиле веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот. При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма никаква връзка с наследствеността. Външните въздействия се поемат и преработват от човека.
Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност.
Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности. Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси. Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е.
към текста >>
72.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Където няма газ, там няма движение, следователно не може да има и
никаква
топлина.
Несъмнено за съвременния човек ще бъде трудно да си представи нещо, което е изградено само от топлина, понеже е свикнал да схваща топлината не като нещо самостоятелно, а само като температурна стойност, отнасяща се към определени газообразни, течни или твърди предмети. Човек, възпитан в съвременните представи на физиката, ще сметне подобна трактовка на „топлината" за пълна безсмислица. Той ще заяви: Има твърди, течни и газообразни тела; топлината означава само определено състояние, в което се намира едно от тези три тела. Когато най-малките частици на един газ са в движение, това движение се възприема като топлина.
Където няма газ, там няма движение, следователно не може да има и никаква топлина.
към текста >>
И така, на самия Сатурн не бихме могли да открием
никаква
следа от живот, и все пак той е вдъхвал живот в околното небесно пространство, облъхвайки го като един вид ехо с живота, който е приел.
И така, на самия Сатурн не бихме могли да открием никаква следа от живот, и все пак той е вдъхвал живот в околното небесно пространство, облъхвайки го като един вид ехо с живота, който е приел.
Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства"). Тяхната дейност на Сатурн не започва в описаната средна епоха от неговото развитие. В известен смисъл тя дори е вече приключена. Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването. Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие.
към текста >>
В целия Сатурн няма
никаква
душевна дълбина; обаче „Духовете на Личността" познават образа на своята собствена душевна дълбина в еманацията на Сатурн, която ги облъхва като топлина.
(Според езотеричното християнство: „Архаи", т.е. „Начала".) Те предават на Сатурновите тела в известен смисъл индивидуален, личностен характер. Не че личността се намира на Сатурн, а по-скоро нейното отражение, обвивката на личността. „Духовете на Личността" имат своята действителна „личност" в обкръжението на Сатурн. Поради това, че „Духовете на Личността" правят възможно Сатурновите тела да отразяват тяхната еманация, тези тела приемат онази фина субстанция, която беше описана като „топлина".
В целия Сатурн няма никаква душевна дълбина; обаче „Духовете на Личността" познават образа на своята собствена душевна дълбина в еманацията на Сатурн, която ги облъхва като топлина.
към текста >>
Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без
никаква
връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с помощта на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия.
Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
към текста >>
Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях
никаква
мъдрост, ако тя не беше предварително вложена в нещата.
Какво учудване може да пробуди у нас мъдростта на всеки лист от растителния свят, мъдростта във всяка животинска и човешка кост, в чудното устройство на мозъка и сърцето. Когато човек се нуждае от мъдрост, за да проумее нещата, оказва се, че тя е вложена в самите тях.
Защото колкото и да би се старал човек да проумее нещата със своите мъдри представи, той не би могъл да извлече от тях никаква мъдрост, ако тя не беше предварително вложена в нещата.
Който иска да обхване нещата с мъдрост, а си въобразява, че тя не е вече в тях, е все едно да си мисли, че би могъл да черпи вода от един съд без тя да е предварително налята в него. Както ще видим по-нататък в тази книга, Земята не е нищо друго, освен преродената „Стара Луна". И тя се явява като една преизпълнена с мъдрост планета, защото през описаната епоха беше проникната от „Духовете на Мъдростта" и от техните сили.
към текста >>
Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше
никаква
самостоятелност спрямо духовния свят.
Неговото астрално тяло, което „Духовете на Движението" бяха влели в него на Луната, се организира на Земята в Сетивна, Разсъдъчна и Съзнаваща Душа. И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън. „Азът" пламва в човека. И така, винаги когато човекът напускаше своето физическо тяло, той навлизаше в духовния свят, където срещаше Съществата, които през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие му бяха дали физическото, етерното и астралното тяло и които го издигнаха до степента на Земята. Но откакто в Земния живот пламна искрата на „Аза", настъпи промяна и в чисто духовния, безплътния живот.
Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят.
Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества. Извоюваното на Земята „Азовото изживяване" се отрази също и в духовния свят.
към текста >>
А физическото тяло на този човек трябваше да бъде такова, че пред погледа му да се открива онази част от духовния свят, която Ариман скриваше, включително и процесите на смъртта, физическата смърт не би могла да промени нищо в живота на това човешко същество, тя няма
никаква
власт над живота.
На тях им се откриваха самите творчески и съзидателни сили, които действуваха в разположения под човека природен свят. Това, което продължаваше да действува от Сатурн, Слънцето и Луната и изграждаше физическото, етерното и астралното тяло на човека, както и минералното, растителното и животинското царство, представляваше съдържанието на един вид мистерийни тайни. Но върху тях беше разпростряна властта на Ариман. Това, което беше довело до Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, се съдържаше във втори вид мистерийни тайни. Обаче това, което Мистериите можеха само да загатват, беше, че в хода на времето ще се появи един човек с такова астрално тяло, в което въпреки Луцифер светлинният свят на Слънчевия Дух ще може да бъде осъзнат чрез етерното тяло, без да се налага изпадането в особени душевни състояния.
А физическото тяло на този човек трябваше да бъде такова, че пред погледа му да се открива онази част от духовния свят, която Ариман скриваше, включително и процесите на смъртта, физическата смърт не би могла да промени нищо в живота на това човешко същество, тя няма никаква власт над живота.
В такова човешко същество „Азът" се проявява по такъв начин, че истинският духовен живот се разгръща в рамките на физическия. Подобно същество носи в себе си Духа на Светлината, към който чрез особените си душевни състояния Посветеният се издига по два пътя: този на свръхчовека, или този на природните сили. Доколкото Посветените предсказваха, че в хода на времето ще се появи такова човешко същество, те бяха пророци на Христос.
към текста >>
73.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Докато обаче в съня душата не разполага с
никаква
сила за съзнателни изживявания, чрез това ново състояние на съзнанието, тя се добира до тази сила.
Само в едно отношение това състояние на съзнанието прилича на съня, а именно че то прекъсва всякакви външни сетивни усещания; отстранени са и всички мисли, които се пораждат от сетивните впечатления.
Докато обаче в съня душата не разполага с никаква сила за съзнателни изживявания, чрез това ново състояние на съзнанието, тя се добира до тази сила.
Следователно чрез него в душата се пробужда такава способност за изживяване, каквато в обикновеното съществувание се поражда само от сетивните усещания. Пробуждането на душата за подобно по-висше състояние на съзнанието може да се нарече Посвещение (Инициация).
към текста >>
За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без
никаква
теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание.
Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани.
За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание.
Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно. В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
към текста >>
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма
никаква
„мъгла", когато той например мисли.
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги сравним с „лотосовите цветове". (Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят". След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност.
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли.
Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно.
към текста >>
Това е импулс, който веднага щом човек поиска и трябва да утвърди едно свое качество – без да се поддава на
никаква
илюзия спрямо себе си го кара да преработва това качество все отново и отново.
Лесно можем да разберем закона, стоящ в основата на споменатия факт, ако размислим върху следното. В сетивно- физическия живот човек възприема себе си само доколкото има съответните вътрешни опитности в своите мисли, чувства и воля. Тези възприятия обаче са вътрешни; те не застават пред човека, както застават минералите, растенията и животните. Благодарение на вътрешните изживявания, човек опознава само част от себе си. Той има в себе си нещо, което му пречи да стигне до едно дълбоко и проникващо познание.
Това е импулс, който веднага щом човек поиска и трябва да утвърди едно свое качество – без да се поддава на никаква илюзия спрямо себе си го кара да преработва това качество все отново и отново.
към текста >>
74.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Понеже тук действуват два фактора, в единия случай въплъщаването може да стане преди „жаждата" да е стигнала своята връх на точка, при което се постига едно приблизително подходящо тяло; в другия случай „жаждата" е надхвърлила връхната си точка, тъй като в съответния момент няма
никаква
възможност за въплъщаване.
Времето, през което човешкият Аз пребивава в духовния свят между смъртта и новото раждане, зависи от споменатите космически условия само донякъде. От друга страна то зависи и от степените на развитие, през които човек минава между смъртта и новото раждане. След известно време тези състояния довеждат „Аза" до такава духовна нагласа, че в своите вътрешни духовни изживявания той не намира вече никакво удовлетворение. Възниква копнежът за една промяна в съзнанието, чрез която Азът отново ще има своето отражение във физическите изживявания. Встъпването на човека в новия земен живот се определя от взаимодействието между тази жажда за въплъщение и космически подготвената възможност за намирането на подходящо физическо тяло.
Понеже тук действуват два фактора, в единия случай въплъщаването може да стане преди „жаждата" да е стигнала своята връх на точка, при което се постига едно приблизително подходящо тяло; в другия случай „жаждата" е надхвърлила връхната си точка, тъй като в съответния момент няма никаква възможност за въплъщаване.
Общият жизнен тонус на човека, наред с особеностите на неговото физическо тяло, зависи и от тези неща.
към текста >>
75.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Не виждам
никаква
възможност да стигнем до някакво взаимно разбирателство по този въпрос.
Не виждам никаква възможност да стигнем до някакво взаимно разбирателство по този въпрос.
Наистина е тъжно да гледаш как по отношение на най-важните душевни въпроси любимата ти приятелка върви по пътища, които се отклоняват от твоите. Но аз се надявам на по-добри времена за нашето приятелство.
към текста >>
76.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Суетната
лъжа
на дара,
Суетната лъжа на дара,
към текста >>
77.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Нима все още аз се
лъжа
!
Нима все още аз се лъжа!
към текста >>
78.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
никаква
подкрепа няма нужда.
от никаква подкрепа няма нужда.
към текста >>
79.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят
никаква
роля.
За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини. Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение. Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“. Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си.
При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят никаква роля.
Те биха действали тук само смущаващо. Изобразената духовна действителност застава пред душата със същата неизбежност, както нещата от физическото възприятие. При това е естествено образите на духовните възприятия да бъдат отнасяни от здравото духовно виждане към техните същества и събития по по-друг начин, отколкото възприятията на физическия свят към съответните същества и събития. От друга страна обаче, трябва да кажа, че начинът, по който духовните събития застават пред възприемащата душа, същевременно съдържа диспозицията и композицията на такава драма. Също така трябва да се спомене, че музикалният принос за представленията на четирите драми е написан от Адолф Аренсон.
към текста >>
80.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не виждам друга
никаква
възможност
Не виждам друга никаква възможност
към текста >>
81.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
При животните няма
никаква
разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също.
Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също.
Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>
Никаква
измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик".
Така изглеждали нещата по цялата Земя.
Никаква измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик".
И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен език. Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки език.
към текста >>
82.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Мисълта, че тялото в чиито процеси душата изживява себе си някога ще попадне под властта на външния свят и ще се подчинява на закони, които нямат
никаква
връзка с вътрешните изживявания, ни приближава до изживяването на смъртта по такъв начин, че в размишлението няма нужда да се намесва никакво желание, никакъв личен интерес; сега вече, изживяването отваря пътя към един чист и свръхличен познавателен акт.
Мисълта, че тялото в чиито процеси душата изживява себе си някога ще попадне под властта на външния свят и ще се подчинява на закони, които нямат никаква връзка с вътрешните изживявания, ни приближава до изживяването на смъртта по такъв начин, че в размишлението няма нужда да се намесва никакво желание, никакъв личен интерес; сега вече, изживяването отваря пътя към един чист и свръхличен познавателен акт.
Обаче много скоро се поражда усещането, че мисълта за смъртта е важна не сама за себе си, а поради обстоятелството, че може да хвърли светлина върху живота. Рано или късно човек трябва да стигне до извода, че само смъртта може да хвърли светлина върху загадката на живота.
към текста >>
Тя усеща, че с тази представа не изпада в разногласие с фактите, които говорят чрез самите себе си и към които не трябва да се прибавя
никаква
изкуствена мисъл.
Да признаем на външния свят по време на живота едно коренно различно участие в съществуването на тялото от това, което той има след смъртта, е мисъл, извлечена от нищото. Като напълно лишена от стойност, тя непрекъснато трябва да отстъпва пред действителността, докато представата, че по време на живота външния свят има същото участие в тялото, както и след смъртта, изглежда като нещо нормално и здраво. Когато се ръководи от последната мисъл, душата усеща себе си в съзвучие с откровението на фактите.
Тя усеща, че с тази представа не изпада в разногласие с фактите, които говорят чрез самите себе си и към които не трябва да се прибавя никаква изкуствена мисъл.
към текста >>
83.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
След като душата не е в състояние да изгражда представи, които се издигат над света, поемащ физическото тяло след смъртта, тя няма вече
никаква
възможност да разглежда душевния свят, освен като една празна бездна отвъд смъртта.
Той забелязва как след смъртта то влиза в областта на чието природните взаимодействия, нямащи нищо общо с душевните изживявания след смъртта. Душата може и да знае (благодарение на предишната медитация), че по време на живота физическото тяло е поставено спрямо нея в същото отношение, както и след смъртта: обаче този факт не я довежда по-далеч от осъзнаването на вътрешната самостоятелност, характерна за собствените и изживявания до смъртта. Какво става с физическото тяло след смъртта, тя установява чрез наблюденията си във външния свят. Вътрешните изживявания изобщо не стигат до такива наблюдения. Така както е устроен душевният живот, той не може да отправи поглед отвъд границата на смъртта.
След като душата не е в състояние да изгражда представи, които се издигат над света, поемащ физическото тяло след смъртта, тя няма вече никаква възможност да разглежда душевния свят, освен като една празна бездна отвъд смъртта.
към текста >>
След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма
никаква
заслуга.
За да стигнем до правилни заключения, необходимо е, след като душата е минала през подобно изживяване и след като то е вече приключило, да се държим по напълно здрав и нормален начин спрямо външния свят. Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят. Ако човек е склонен и в ежедневния си живот да се разпилява във все възможни фантазии върху нещата, той няма да стигне до съответните заключения. Колкото повече му е присъщ здрав и трезв усет за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата. Човек постига доверие в свръхсетивните опитности само тогава, когато е сигурен, че на процесите и нещата от обикновения свят гледа разумно и ясно, че ги приема такива, каквито са.
След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма никаква заслуга.
Той е постигнал това без непосредственото участие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа. Той е постигнал представа за едно изживяване извън своето тяло.
към текста >>
84.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Често например няма
никаква
възможност да извлечем от обикновения живот образи, които имат отношение към живота между земните съществувания, т.е.
За действителните впечатления от напълно свръхсетивните светове това важи в още по-голяма степен.
Често например няма никаква възможност да извлечем от обикновения живот образи, които имат отношение към живота между земните съществувания, т.е.
към живота между последната смърт на човека в неговия минал живот на Земята и раждането му в сегашния живот. Тук установяваме, че в духовния живот развиваме склонности към хора и неща, които са в пълно противоречие с нашите склонности в земния живот. Че сто в земния живот сме проникнати с обич към неща, които в предшествуващия духовен живот (между смъртта и новото раждане) сме отхвърлили от себе си. Всичко, което би могло да възникне като спомен за тези неща, би трябвало да е съвсем различно от впечатлението, което получаваме чрез истинското възприятие от духовния свят.
към текста >>
85.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още
никаква
работа.
За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма. Нека си представим духом Питагора стоящ пред мислителното съзерцаване на света. Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта.
Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа.
Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света. Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа.
към текста >>
Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма
никаква
граница.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър.
Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница.
Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
към текста >>
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее
никаква
"душа".
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти".
към текста >>
Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите
никаква
друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо.
Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света. Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение. Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание. В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г. пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм.
Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо.
към текста >>
86.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
За него "общите идеи" са само обгръщащи наименования имена -, които душата си образува за нейно ползване, за нейно ориентиране, но които не отговарят на
никаква
действителност.
Като един от представителите на реализма можем да считаме и Анселма от Кентърбъри. За него общите мисли, които човек си съставя, когато наблюдава света, не са само наименования, които душата си образува, а те се коренят в един действителен живот. Когато човек си образува общото понятие "лъв", за да обозначи с това всички лъвове, в смисъла на сетивното битие действителност имат несъмнено само отделните лъвове; обаче общото понятие "лъв" не е само едно обхващащо название, което има значение само за ползване от човешката душа. То се корени в духовния свят и отделните лъвове от сетивния свят са разнообразни въплъщения на едната "лъвска природа", която се изразява в "идеята за лъвове". Против една такава "действителност на идеите" водеха борба номиналисти като Рослен /също в 11-то столетие/.
За него "общите идеи" са само обгръщащи наименования имена -, които душата си образува за нейно ползване, за нейно ориентиране, но които не отговарят на никаква действителност.
Действителни са само отделните неща. Спорът е характерен за душевното настроение на неговите носители. И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел. И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот.
към текста >>
Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си
никаква
връзка с неговия Бог.
Един друг път хваща Николай Кузански /Николай Крипс, роден в Куес на Мозел 1401 г., починал в 1464 г./. Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя Бог в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция. Разгледано външно, това има голямо подобие със стремежа на Плотин. Обаче душевното устройство при двамата е различно. Плотин е убеден, че в човешката душа се намира нещо много повече от живота на мислите.
Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия Бог.
Този Бог се намира вън от "Аза". "Азът" го среща, когато постигне "ученото невежество".
към текста >>
87.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Този светоглед не стига до
никаква
възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви.
Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания. Неговото обяснение в това направление е многозначително: да вземем душевно още съвсем непробуденото човешко тяло и да си представим, как сетивата се пробуждат едно след друго. Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в сравнение с неусещащото по-рано? Едно тяло, върху което околният свят е направил впечатление. Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз".
Този светоглед не стига до никаква възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви.
Това е светогледът, който се стреми да свърши със себесъзнателната душа чрез това, че докопва нейното несъществуване. По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770 година "Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах. В тази система от образа на света е премахнато всичко духовно. В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, добродетел, разум и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
към текста >>
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме
никаква
представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли.
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли.
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта". /виж, Дьо ла Матри, "Човекът, една машина". Философска библиотека. Том 68./ В кръговете, в които тези духове действаха /към които принадлежат също и Дидро, Кабанис и др./, Волтер донесе ученията на Лок /Волтер, 1694-1778 г./. Самият Волтер никога не беше стигнал до последните изводи на споменатите философи.
към текста >>
Ако душата не би имала
никаква
възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава например при Хемстерхуис /17211790 г./. При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното.
Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност. Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>
88.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма
никаква
възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание.
Убежденията добити по религиозен път бяха още така силно действащи за Декарт и за Лайбниц, че и двамата ги приеха в своя образ на света поради мотиви, различни от тези, които опорите на този образ на света им даваха. При Декарт в образа на света се вмъкна възгледът за духовния свят, който той беше добил по религиозен път; този възглед проникна, несъзнателно за него, строгата математическа необходимост за неговия миров ред и така той не почувства, че всъщност неговият образ на свата му заличаваше "Аза".
По същия начин действаха религиозните импулси при Лайбниц, поради което той не долавяше, че в своя образ на света няма никаква възможност да намери нещо друго, освен само собственото душевно съдържание.
Въпреки това той вярваше, че може да приеме духовния свят намиращ се вън от "Аза". Спиноза извлече с един голям замах в своята личност извода на своя образ на света. За да има сигурност за своя образ на света, която сигурност изискваше себесъзнанието, той се примири по отношение самостоятелносттта на това събесъзнание и намери блаженството в това, да се чувства като член на една божествена субстанция. Поглеждайки към Кант ние можем да подхвърлим въпроса: Как трябваше той да чувства по отношение на светогледните направления, които бяха създали своите най-изпъкващи представители в лицето на Декарт, Спиноза и Лайбниц? Защото всички душевни импулси, които бяха действали в тези тримата, действаха в него.
към текста >>
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя
никаква
пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала
никаква
сигурност.
Защото, както видяхме, за него природонаучните и математическите познания бяха безусловно здраво установени. Той не искаше да се посяга върху тази сигурност, обаче въпреки това не можеше да се откаже от схващането, че Юм имаше право, когато казваше: - Всички познания върху действителните неща ние ги добиваме само тогава, когато наблюдаваме тези неща и във основа на наблюдението си образуваме мисли върху тяхната връзка. Ако в нещата се намира някаква закомерна връзка, тогава ние трябва също да я извличаме от нещата. Обаче това, което ние извличаме от нещата, на него ние не знаем нещо повече, освен че досега то е било така; но ние не знаем, дали една такава връзка е действително така срастната с нещата, че да не може във всяко време да се изменя. Когато днес въз основа на нашите наблюдения си образуваме един светоглед, утре могат да настъпят явления, които ще ни принудят да си образуваме съвършено друг възглед.
Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност.
Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си? И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света.
към текста >>
Следователно ние нямаме върху свободата
никаква
познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност.
До тези най-висши истини съществува само един достъп. А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга.
Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност.
Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение.
към текста >>
ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе
никаква
прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма
никаква
друга подбуда, а да следва само тях.
Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Тя не проявява
никаква
вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека.
Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата.
Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека.
Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо.
към текста >>
Пълноразвитият човек не познава
никаква
друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото.
Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично.
към текста >>
89.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тя не е никакво свойство,
никаква
способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
/За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува
никаква
причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог".
Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога.
Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог".
Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност.
към текста >>
И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма
никаква
власт.
Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване. И от небожественото произхожда злото, егоистичното. Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ.
И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт.
Те трябва да се издигнат чрез работа от нощта до светлината. Това е тяхната свобода. Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото. Следователно небожественото е първата, а божественото е второто.
към текста >>
Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат
никаква
религия".
Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене. Когато не може да се направи такова преминаване, това значи, че не трябва да се мисли.
Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат никаква религия".
Това, което човек може да изтръгне от нещата чрез мисленето, е следователно най-висшето, което се намира в тях за него. Ето защо само това може той да нарече тяхната същност. Следователно за Хегел мисълта е същността на нещата. Всяко сетивно мислене, всяко научно наблюдение на света и неговите процеси се свежда накрая до това, което човек си образува мисли върху връзката на нещата. Работата на Хегел започва сега там, където сетивното мислене, научното наблюдение е стигнало до своята цел при мисълта, както тя живее в събесъзнанието.
към текста >>
Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява
никаква
мирска служба, а само едно богослужение.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога.
Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение.
Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност.
към текста >>
90.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Старае се да го разбере; но в мисленето, което си представя за правилно, той не намира
никаква
възможност да се вживее в себесъзнателната същност на душата.
Хербарт е един представител на по-новото развитие на светогледите в един смисъл различен от този на Гьоте, Шилер, Шелинг, Фихте, Хегел. Тези последните търсят едно изобразяване на себесъзнателната душа в един образ на света, който може да съдържа тази себесъзнателна душа. С това те изразяват духовния импулс на тяхната епоха. Хербарт стои пред този импулс, той трябва да чувства, че този импулс е там.
Старае се да го разбере; но в мисленето, което си представя за правилно, той не намира никаква възможност да се вживее в себесъзнателната същност на душата.
Той остава да стои вън от него. При светогледа на Хербарт можем да видим, какви трудности израстват за мисленето, когато то иска да разбере, какво е станало то по неговата същност в развитието на човечеството. Поставен бе Хегел, Хербарт изглежда като някой, който напразно се бори за постигането на една цел, която другият счита, че е постигнал. Хербартовите мислителни построения са един опит да копира отвън това което Хегел иска да изобрази във вътрешно съизживяване. За основния характер на по-новия светогледен живот от значение са също и мислители като Хербарт.
към текста >>
Според неговия начин на мислене разумът няма
никаква
власт над неразумността.
Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него. Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля.
Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността.
Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието. За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие.
към текста >>
91.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За един такъв светоглед не съществува
никаква
възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество.
Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход. Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
За един такъв светоглед не съществува никаква възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество.
Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество. Това е убеждението на Фойербах.
към текста >>
Само
никаква
догма!
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н.
Само никаква догма!
Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето. Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е.
към текста >>
Пред критиката
никаква
мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е.
Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето.
Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е.
не сам никакъв догматик и не се чувствувам засегнат от зъба на критика, с който той разкъсва догматика. Ако бих бил догматик, аз бих поставил една догма, т.е. една мисъл, една идея, един принцип на самия връх и бих завършил това като "систематик", като го обтегна в една система, т.е. в едно мислително построение. Ако обратното бих бил един критик, а именно един противник на догматика, аз бих водил борбата на свободното мислене срещу раболепната мисъл, бих защищавал мисленето срещу мисленето.".
към текста >>
Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно
никаква
фраза.
Що съм аз самият, това аз нямам нужда тепърва да си обяснявам; защото аз го живея. Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една дума и при една дума човек би трябвало да може да си представи нещо, една дума би трябвало все пак да има едно мислително съдържание. Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание. Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта? Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза".
Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза.
Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти. Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./. Но единственият не изказва нищо, за щото той е само име, само това казва, че ти си ти и нищо друго освен ти; че ти си само едно единствено "ти" и самият ти. Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т. н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х.
към текста >>
92.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди
никаква
сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа.
За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем.
Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа.
Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Едно друго знание няма за човека
никаква
трайност".
Когато разгледаме личностите, които през 50-те години участвуваха в изграждането на една светогледна постройка, особено ярко изпъкват физиономиите на трима мислители: Лудвиг Бюхнер /роден през 1824 г. и починал през 1899 г./, Карл Фогт /1817-1895 г./ и Якоб Молешот /1822-1893 г./. Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството.
Едно друго знание няма за човека никаква трайност".
Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание. Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи. "Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене.
към текста >>
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди
никаква
пълносъдържателна сграда от представи.
Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството. Едно друго знание няма за човека никаква трайност". Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание.
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи.
"Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене. Бюхнер се е обърнал срещу едно такова мнение. Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
към текста >>
За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от
никаква
особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания?
Един пример, как резултатите на естествените науки приеха такива форми, които можаха да имат дълбоко влияние върху светогледа, ни дава откритието на Вьолер от 1828 година. Вьолер успя да създаде едно вещество, което се образува в организма, по изкуствен начин вън от този организъм. С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията.
За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания?
Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила. И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота.
към текста >>
И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог,
никаква
отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство.
Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване". Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила.
И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство.
Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
93.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем
никаква
природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно.
Онези, които десетилетия наред преди явяване на съчинението на Дарвин са се стремили към един природосъобразен възглед за света и за живота, чувствайки сега по-най-оживен начин, че беше дадена една нова насока на мисленето. Такова едно чувство е изразил в 1872 година Давид Фридрих Щраус в своята книга "Старата и новата вяра": "Ние виждаме, че трябва да вървим натам, където вятърът радостно развява знаменцата. Да всели, а именно в смисъла на най-чистата и най-възвишена радост на духа.
Ние философите и критическите богослови сме говорили добре, когато обяснихме чудото и упадък; нашето решително изказване откликна без въздействие, защото не знаехме да го направим ненужно, да се лишим от него, защото не знаехме да докажем никаква природна сила, която можеше да замени нашето мнение на онези места, където до сега се считаше, че е най-неуместно.
Дарвин доказа този природен метод, той отвори вратата, през която едно щастливо бъдещо поколение ще изхвърли завинаги чудото. Всеки, който знае, какво е свързано с чудото, ще го цени затова като един от най-големите благодетели на човешкия род".
към текста >>
Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на
никаква
опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното.
На онези, които бяха свикнали с един идеалистичен начин на мислене не беше никак лесно да схванат това реформирано понятие за развитието. Произлезлият от школата на Хегел извънредно остроумен и тънък дух Фридрих Теодор Вишер пише след 1874 година в една статия: "Еволюцията е едно развиване от един зародиш, който напредва от опит на опит, докато формата, която е било заложена като възможност в зародиша, е станала действителна, след това обаче спирайки запазва намерената форма като трайна. Въобще всяко понятие изпада в колебание, ако трябва да приемем, че типовете, които от много хилядолетия насам съществуват на нашата планета, и особено нашият собствен човешки тип са още изменяеми за винаги.
Тогава ние не можем да уповаваме в нашата душа на никаква опора за нашите мисли, за законите на нашето мислене, за нашите чувства, за нашите идеални образи на фантазията, които все пак не са нищо друго освен пречистващи копия на формите на позната нам природа; не можем да намерим здрава опора за нашата душа по отношение на нищо от гореизброеното.
Всичко е поставено под въпрос". А на друго място в същата статия четем: "Ще ми бъде например още винаги малко трудно да вярвам, че ние получаваме очите от виждането, ушите от чуването. Необикновената тежест, която се придава на подбора, аз също не мога да разбера".
към текста >>
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него
никаква
красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено.
Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията. Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/.
към текста >>
Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също
никаква
материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух.
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед. В своята книга "Усещане и съзнание.
Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух.
Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване. Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание. "Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е. че всяка духовна дейност е свърза на с една материална дейност, с чийто свършек намира и тя своя край, се основава на опита, докато нищо в опита не говори за това, че с материята въобще е свързан дух". Който одушевява материята, която не издавани какъв дух, той прилича на онзи, който приписва способността да показва времето не на механизма на часовника, а още на метала, от който часовникът е направен.
към текста >>
94.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма
никаква
прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина.
Обаче не е ли измамно това, което нашите сетива ни казват? Нека запитаме наблюдението: Окото ни доставя светлинните явления. Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено. Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина.
Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина.
Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания. Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина.
към текста >>
Обаче нямаме
никаква
представа, какво се движи вън в пространството.
За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно. Но и в света на движението ние не се издигаме над движението. Можем да посочим за нашите субективни възприятия определени форми на движение, защото от протичането на възприятията правим заключение за протичането на движенията.
Обаче нямаме никаква представа, какво се движи вън в пространството.
Казваме: - Материята се движи. Ние проследяваме нейните движения от това, което ни казват нашите душевни състояния. Но тъй като не възприемаме самото движещо се нещо, а само един субективен знак за него, ние също никога не можем да знаем, що е материя. Може би, счита Дю Боа Реймонд, ние бихме разрешили също и загадката на усещането, ако първо пред нас би стояла открита загадката на материята. Ако бихме знаели, що е материя, ние вероятно бихме знаели също, как тя усеща.
към текста >>
В нашето същество не можем да предположим
никаква
пропаст.
Да приемем, че всички заключения на нашия ум и всички усещания на нашите сетива са произведени чрез дейността на нашия свързан с материални условия мозък и на също така материалните органи. Тогава ние се намираме пред необходимостта да изследваме нашия организъм, за да видим, как той действа. Но това ние можем да сторим пак с нашите органи. Никакъв цвят без око; но също така никакво око без око. "Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане.
В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст.
Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим. Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас външен свят, но също и органите, с които схващаме този свят, като чисти образи на действително съществуващото. Окото, с което вярваме, че виждаме, е самото то един продукт на нашата представа, и когато намираме, че нашите зрителни образи са предизвикани от устройството на окото, ние никога не трябва да забравяме, че също и окото заедно с всички свързани с него органи, зрителният нерв заедно с мозъка и всички структури, които бихме искали да открием още там като причина на мисленето, са само представи, които на истина образуват един свързан в себе си свят, но все пак един свят, който сочи над самия себе си... Както казва Хелмхолц, сетивата ни дават въздействията на нещата, а не верни образи, камо ли самите неща. Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите сетива заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него". /История на материализма, стр.
към текста >>
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава
никаква
истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге. Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света.
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна.
към текста >>
Никаква
логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото.
Човешкото знание е разчетено върху зависимото и се заплита в противоречия, когато прилага своите мисли, които са много подходящи за зависимото, върху независимото. Следователно знанието трябва да отстъпи, когато стигаме до входа към независимото. Тук религиозната вяра е на своето място. Чрез признанието, че не може да знае нищо за съществуващата ядка на света, само чрез такова признание човекът може да бъде едно морално същество. Той може да приеме съществуването на един Бог, който произвежда в света един морален ред.
Никаква логика не може да отнеме тази вяра в един безкраен Бог, щом бъде познато, че всяка логика се насочва само върху зависимото, а не върху независимото.
Менсъл е ученик и продължител на Хемилтън. Той облича неговите възгледи в още по-крайни форми. Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия. Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението.
към текста >>
Мил не прави
никаква
разлика между човешките съждения.
Мил иска да проучи методите на наблюдението. Логиката, за която Кант е казал, че от Аристотел насам тя не е направила нито крачка напред, е едно средство за ориентиране сред самото мислене. Тя показва, как от правилната мисъл стигаме до друга. Логиката на Мил е едно средство за ориентиране сред света на фактите. Тя иска да покаже, как от наблюдения човек стига до тези съждения на нещата.
Мил не прави никаква разлика между човешките съждения.
За него всичко произхожда от наблюдението, всичко, което човек мисли върху нещата. Той не иска да допусне едно изключение даже и по отношение на математиката. Тя също трябва да добие своите основни познания от наблюдението. Във всеки случай, които сме наблюдавали досега, ние сме виждали, че две прави линии, които веднъж са се пресекли, се отдалечават една от друга /дивергират/ и не се пресичат вече втори път. От това заключаваме, че те не се пресичат.
към текста >>
Мил е убеден, който е свикнал с абстракция и анализ и честно прилага своите способности, след достатъчно упражнение на своята мисловна способност не намира
никаква
трудност в идеята, че в някоя звездна система различна от нашата не ще се намери нищо от законите, които са валидни за нашата.
Следователно за Стюарт Мил светът е нещо чуждо за човека. Човекът наблюдава в неговите явления и ги подрежда според това, което те му подсказват в неговия мислителен живот. Той вижда в явленията редовности, правилности и стига чрез логично-методически изследвания на тези редовности до природните закони. Обаче нещо него довежда в основата на самите неща. Ето защо човек може много добре да си представи, че всичко в света може да бъде също и другояче.
Мил е убеден, който е свикнал с абстракция и анализ и честно прилага своите способности, след достатъчно упражнение на своята мисловна способност не намира никаква трудност в идеята, че в някоя звездна система различна от нашата не ще се намери нищо от законите, които са валидни за нашата.
към текста >>
95.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Конт не поставяше на философа
никаква
друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване.
Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони. Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока. Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли.
Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване.
Той не трябва да прибавя нищо от себе си към това, което науките са установили относно връзката на фактите. Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
към текста >>
Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това
никаква
друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения. Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща.
Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга? Величията на модерната литература". Въпреки тази едностранчивост, Дюринг е една от най-подбуждащите фигури на модерното развитие на светогледите.
към текста >>
96.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение
никаква
друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
към текста >>
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение,
никаква
сигурна представа върху отношението на човека към течението на света.
Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
към текста >>
82/: "Вярата в безсмъртието" няма
никаква
сигурна основа освен "религиозната нужда".
/Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр.
82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда".
Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>
Също така идеята за една маса не може да произведе
никаква
впечатление върху човешкото око.
Обаче чистото идейно съдържание на нещата не би искало никога да произведе в тях един действителен процес. Идеята за една топка не може да удари идеята за една друга топка.
Също така идеята за една маса не може да произведе никаква впечатление върху човешкото око.
Един действителен процес предполага една действителна сила. За да добием представа върху една такава сила, Хартман се позовава на Шопенхауер. Човек намира в собствената си душа една сила, чрез която той предава действителност на своите мисли, на своите решения, волята. Така както волята се проявява в човешката душа, тя има като предпоставка съществуването на човешкия организъм. Чрез организма волята става съзнателна.
към текста >>
Който не се подава на
никаква
илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието.
Макар и в неговото идейно съдържание светът да показва една напълно логическа структура, той все пак дължи своето действително съществуване на нелогичната, неразумната вола. Неговото съдържание е разумно; но че това съдържание е една действителност, това то дължи на неразумността. Царуването на неразумното се изразява в съществуването на страданията, които измъчват всички същества. В света страданието надделява над удоволствието. Този факт, който трябва да се обясни от нелогичния волев елемент на съществуването, него се стреми Едуардт фон Хартман да потвърди чрез грижливо разглеждане на отношението между удоволствието и неудоволствието в света.
Който не се подава на никаква илюзия, а разглежда обективно злото в света, не може да стигне до друг резултат освен до този, че неудоволствието съществува в далече по-голям размер отколкото удоволствието.
От това обаче следва, че небитието трябва да се предпочита пред съществуването. Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване.
към текста >>
Той счита, че съмнението не може да даде
никаква
основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати.
Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността. Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел. Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/.
Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати.
"Познанието започва с доверието".
към текста >>
Човешката душа плува към един такъв светоглед, който не може да знае нищо за нейната същност за нейното "що" -, към такъв светоглед плува тя в морето на представите, без да осъзнава
никаква
способност да намери по-нататък в обширното море на представите нещо, което би могло да даде изгледи в същността на съществуването.
Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация. "Докато не бъде намерено изкуството да се оглеждаме навсякъде, т.е. да си представяме без представа, ще трябва да се задоволим с Кантовото самосмирение, че от съществуващото можем да познаем неговото Че, обаче никога неговото Що". Така говори един философ от втората половина на 19-тото столетие: Роберт Цимерман.
Човешката душа плува към един такъв светоглед, който не може да знае нищо за нейната същност за нейното "що" -, към такъв светоглед плува тя в морето на представите, без да осъзнава никаква способност да намери по-нататък в обширното море на представите нещо, което би могло да даде изгледи в същността на съществуването.
Хегел смяташе, че долавя в самото мислене вътрешната жизнена сила, която води човешкия Аз в битието. За следващото време "чистото мислене" става една лека форма на представата, която не включва в себе си от същността на истинското битие. Там където възниква едно мнение върху един център на тежестта на търсенето на истината намиращ се в мисленето, там представените мисли навяват несигурност. Така, когато Гидеон Шникер казва: "Ние никога не можем да научим, че мисленето е правилно по себе си, никога не можем да установим това сигурно нито емпирически, нито логически... "/Светогледът на Лесинг, 1883 г. стр. 5/.
към текста >>
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което
никаква
сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Майлендер се вижда поставен срещу образа на света, към който се стреми модерната естествена наука. Обаче той напразно търси една възможност да закотви себесъзнателния Аз в един духовен свят. Той не може да успее да добие от този себесъзнателен Аз това, за което наченки се намираха при Гьоте: А именно да почувства, че в душата възниква вътрешна жива същност, която се чувства като нещо духовно живо в нещо духовно живо зад голата външна природа. Така за него светът се явява без дух. Но понеже той може да си го представи само така, като че този свят произхожда от духа, той се превръща за него в един остатък от един минал духовен живот.
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението.
към текста >>
Вунт не вижда
никаква
душа, а само психическа дейност.
Оправдано е да поставяме на основата на природните явления материята, защото трябва да вадим заключение за процесите в материалното битие чрез понятия от сетивните възприятия; обаче не можем по същия начин да заключим за душата от душевните процеси. "Помощното понятие на материята е... свързано с непосредственото или понятно устройство на природопознанието. Абсолютно не трябва да се из пуска изпредвид, как непосредствената и нагледна вътрешна опитност изисква също така едно такова помощно понятие..."/Система на философията, стр. 360 и следв./. Така за Вундт въпросът за същността на душата е един проблем, до който всъщност не води нито наблюдението на вътрешните изживявания, нито пък нещо, което би искало да се заключи от тези вътрешни изживявания.
Вунт не вижда никаква душа, а само психическа дейност.
И тази психическа дейност се представя така, че навсякъде, където има пред себе си нещо психическо, се извършва един успоредно протичащ телесен процес. И двете, психическа дейност и телесен процес, образуват едно единство: Те са всъщност едно и също нещо; само наблюдаващият човек ги разделя в своето виждане. Вундт мисли, че научният опит може да признае само такива духовни процеси, които са свързани с телесните процеси. За Вундт себесъзнателният Аз се разлива в душевния организъм на духовните процеси, които за него са едно и също нещо както телесните процеси; само че, погледнати отвътре, тези телесни процеси се явяват като нещо духовно-душевно. Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност.
към текста >>
97.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос
никаква
трудност.
Химическия процес не съдържа вече развит животински живот, щастието се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното. Трудността, която се крие в тази мисъл, даде на един остроумен мислител, В. Х. Ролф, подтика да развие разсъжденията, които той написа в своята книга "Биологически проблеми, същевременно опит за развитие на една рационална етика". /Лайпциг 1884 г. / Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства?
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност.
Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор. Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества. Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е. Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
към текста >>
"Докато за дарвиниста не съществува
никаква
борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
"Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./. Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече".
"Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние.
към текста >>
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но
никаква
борба за съществуване".
Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./. Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече". "Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване".
/Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние. Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният стремеж на животното и човека".
към текста >>
В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека
никаква
друга воля няма най-висшата власт освен волята за "сила".
Идеята на Ролф за "умножението на живота" престава при Ницше в представата на "волята за сила, за власт", която той приписва на всяко битие и на всеки живот в животинския и в човешкия свят. Ницше вижда в живота "усвояване, нараняване, изнасилване на чуждото и на по-слабото, подтискане, жестокост, натрапване на собствените форми, въплъщение и най-малко, най-малко експлоатация".
В "Тъй каза Заратустра" той изпя на вярата в действителност, в развитието на човека в "свръхчовека" една "възвишена песен"; в останалото незавършено съчинение "Преоценка на всички стойности" той искаше да направи едно преобразуване на всички представи от гледна точка, че в човека никаква друга воля няма най-висшата власт освен волята за "сила".
към текста >>
Защото не съществува
никаква
груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа".
Съществата действително всъщност недействително, свързано с едно битие, което си представяме, дава материята. Така Бутру може да каже: "Движението /той разбира съвкупността на това, което става между съществата чрез самите тези същества/ "по себе си е ясно също така една абстракция както мисленето по себе си. Фактически съществуват само живи същества, чиято природа е нещо средно между чистото понятие на мисленето и движението. Тези живи същества образуват една йерархия, и дейността циркулира в тях отгоре надолу и отдолу нагоре. Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено.
Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа".
/В същата книга, ст. 131/. Обаче щом природните закони са само една съвкупност на взаимните отношения на съществата, тогава също и човешката душа не стои вътре в мировото цяло така, че тя да бъде обяснима чрез природните закони, а прибавя на собственото си същество нейното откровение към другите закони. А с това на човешката душа е осигурена свободата, самоизявата на нейната същност. В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ. И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа.
към текста >>
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене
никаква
действителност пред себе си.
Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/. Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене.
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място. Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите. Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин. Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него.
към текста >>
Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася
никаква
вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения. Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци.
Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
"Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял. Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие. Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия".
към текста >>
98.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Той е стигнал до там, да вижда даже и във възприятието на сетивата само вътрешни изживявания, които не издават в себе си
никаква
сила, чрез която би е искало да им се гарантира съществуване и самостоятелност в действителността.
Насоката, която е следвана, има повече или по-малко своята изходна точка в представите на Кант. При развитието на мислите определяща роля играе, съзнателно или несъзнателно, естественонаучният начин на мислене. Но че изворът, от който трябва да черпи познанието, за да добие осветление и върху извън душевния свят, трябва да се търси в "себесъзнателната душа", това мнозина предчувстват. И почти всички са завладени от въпроса: Как съзнателната душа може да стигне дотам, да счита за откровение на една истинска действителност това, което тя изживява в себе си? Всекидневният сетивен свят се е превърнал в "илюзия", защото в течение на философското развитие себесъзнателният Аз се е намерил със своите вътрешни изживявания все повече изолиран вътре в себе си.
Той е стигнал до там, да вижда даже и във възприятието на сетивата само вътрешни изживявания, които не издават в себе си никаква сила, чрез която би е искало да им се гарантира съществуване и самостоятелност в действителността.
Чувства, колко много зависи от това, да се намери в себе съзнателния Аз една опорна точка за познанието. Обаче в изследването, което е подбудено от това чувство, се стига до възгледи, които не доставят средствата, за да може човек да се потопи с Аза в един свят, който да може да носи по задоволителен начин съществуването.
към текста >>
Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме
никаква
действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете".
към текста >>
99.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
При това не заседна никъде,
никаква
скала не прегради неговия път.
Съвсем ясно можеше да се усети, че целият храм се люшка като кораб, който се отдалечава от пристана, след като е вдигнал котва; сякаш Земните недра се разтвориха пред него, когато той премина през тях, издигайки се все по-нагоре.
При това не заседна никъде, никаква скала не прегради неговия път.
към текста >>
Подмладената и разхубавена Старица, от чийто предишен вид не беше останало
никаква
следа, прегърна с нежните си младежки ръце мъжа с лампата, който гальовно отвърна на нейните ласки.
Подмладената и разхубавена Старица, от чийто предишен вид не беше останало никаква следа, прегърна с нежните си младежки ръце мъжа с лампата, който гальовно отвърна на нейните ласки.
„Ако изглеждам твърде стар за теб", каза той, усмихвайки се, „днес ти можеш да си избереш друг съпруг; от днес нататък нито един брак няма да е валиден, ако не бъде сключен отново."
към текста >>
100.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат
никаква
връзка помежду си.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си.
И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
Той не притежава
никаква
сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг.
Ако искате да се прехвърлите до другата страна на реката, можете да го сторите само по два начина. Първият е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло. Тук Блуждаещите Светлини възразяват: Да, но през обедните часове ние не обича ме да пътуваме. В такъв случай следва да се възползвате от втората възможност. Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия Великан.
Той не притежава никаква сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг.
Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек. И така, ако не искате да минете по моето собствено тяло в обедните часове, потърсете Великана. Блуждаещите Светлини изслушват тези пояснения. После Змията отново се спуска в земните пукнатини и продължава да се радва на вътрешната светлина, която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.
към текста >>
101.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма
никаква
нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова.
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
И когато той е стигнал дотам, че нещата не пробуждат у него
никаква
лична симпатия или антипатия, когато им позволява да се изявят според тяхната собствена същност, така че да знае: Ето, сега вече моите симпатии или антипатии нямат никакво значение!
Всеки човек, който притежава сили и възможности за развитие, и се стреми да напредва извън отъпканите пътища на ежедневието, трябва да следва онзи път на познание, който търси причините на нещата вътре в самите тях.
И когато той е стигнал дотам, че нещата не пробуждат у него никаква лична симпатия или антипатия, когато им позволява да се изявят според тяхната собствена същност, така че да знае: Ето, сега вече моите симпатии или антипатии нямат никакво значение!
, тогава посоката на неговото мислене и неговите действия се определя не от него самия, а от вътрешната същност на нещата, тогава на преден план излиза не неговото лично мнение, а вътрешната същност на нещата. Езотеричната традиция определя този вид развитие на волята като съвършенство.
към текста >>
За Гьоте не беше
никаква
тайна, че всеки човек разполага със скрити възможности за вътрешно развитие.
За Гьоте не беше никаква тайна, че всеки човек разполага със скрити възможности за вътрешно развитие.
Гьоте дълбоко вярваше в принципа на инициацията и той нагледно ни представи посвещението на човека, през което мина той самият чрез пречистването на своите мисли, чувства и воля. Тези три вида посвещения, имащи отношение към трите основни душевни сили на мисленето, чувствата и волята, ние откриваме в неговата Приказка.
към текста >>
Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма
никаква
стойност, никакво значение.
Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо. Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние!
Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение.
Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
102.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат
никаква
друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията."
към текста >>
103.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии,
никаква
личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област. По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението. Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването.
Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
В управлението на тези процеси участвуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях. Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества като усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид.
към текста >>
В условията на такава система от стопански асоциации паричният оборот не представлява
никаква
трудност.
В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация. Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство. В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на държавата.
В условията на такава система от стопански асоциации паричният оборот не представлява никаква трудност.
към текста >>
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат
никаква
утопия.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност.
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
104.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля
никаква
светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много. Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури? Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни. И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси.
Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика.
И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси".
към текста >>
Само че, „духовното съдържание" в неговата душа нямаше
никаква
представа за действителния си духовен произход.
А ръководните класи пренебрегнаха тъкмо тачи характеристика на съвременната наука. Защото животът им все още беше наситен с древните традиции. За работника нещата бяха съвсем други. В новите обществени отношения, дребните традиции бяха напълно отстранени от неговия душевен живот. Той прие „научното мислене" като един вид наследство от господстващите класи и от него израсна съзнанието му за самата същност на човека.
Само че, „духовното съдържание" в неговата душа нямаше никаква представа за действителния си духовен произход.
Това, което работникът единствено може да приеме от господстващите класи като духовен живот, практически отхвърляше неговия произход от духовния свят.
към текста >>
Обаче той не може да си изгради
никаква
представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
към текста >>
105.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото, за разлива от стоката, тя не съдържа в себе си
никаква
стопанска стойност.
Производството на стоки се осъществява чрез взаимодействието между работодателя и работника. Продуктът от общото действие се влива най-напред в кръговрата на стопанския живот. За възникването на продукта са необходими и правни отношения между работника и предприемача. В капиталистическата стопанска система обаче, те могат да метаморфозират в такива правни отношения, които обуславят икономическо надмощие на работодателя над работника. В здравия социален организъм работата не трябва да бъде заплащана.
Защото, за разлива от стоката, тя не съдържа в себе си никаква стопанска стойност.
Стопанска стойност има само стоката, възникнала в резултат на човешкия труд. Начинът, както и размерът според който даден индивид работи за социалния организъм, трябва да бъдат определяни и регулирани от неговите личностови способности и от условията на едно съществуване, отговарящо на човешкото му достойнство. А това може да стане само тогава, когато този процес се осъществява от политическата държава, която действува в пълна независимост от стопанските структури.
към текста >>
Не съществува
никаква
друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек. Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм. Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата.
Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности.
Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм. За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>
106.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Пролетарските среди не можеха да черпят
никаква
душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
към текста >>
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна
лъжа
, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
към текста >>
107.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
При този род отношения не съществува
никаква
разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество. Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области.
Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката. Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
108.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Светът е доволен и цели векове протичат в
лъжа
.“
„Полуистината върши работа до някое време; след това, вместо да дойде пълно просветление, внезапно идва ослепителното притворство.
Светът е доволен и цели векове протичат в лъжа.“
към текста >>
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в
лъжа
“.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
109.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от
никаква
действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията.
Изработена във физическото тяло мисълта не може вече да съдържа нищо, което да идва от духовния свят; мисленето е вече само една дейност, която се разгръща в тялото.
С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от никаква действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията.
Тя схваща вече само външната страна на нещата. Това, което намираме в нея, е само една привидна действителност, именно защото в този начин на мислене ние постоянно запазваме съзнанието за самите себе си, запазваме нашето себесъзнание. Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни предлага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата. Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
към текста >>
110.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Без
никаква
връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи.
Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост.
към текста >>
Обаче тези опитности нямат
никаква
обща точка с това, което познаваме тук долу.
За да основем религиозния живот върху познанието, трябва опитностите, които човешкото същество може да има между духовните същества, да могат да бъдат отнесени и описани със средствата, с които разполагаме на Земята.
Обаче тези опитности нямат никаква обща точка с това, което познаваме тук долу.
В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с помощта на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание.
към текста >>
111.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
От лоното на имагинативното съзнание човек може да насочи поглед върху нея и да познае, че тя няма
никаква
действителна основа.
Този е субективния аспект на имагинативната опитност. Когато човек знае как възниква тази жива, активна мисъл, която разкрива течението на живота, той знае същевременно, каква е истинската природа на обикновената мисъл.
От лоното на имагинативното съзнание човек може да насочи поглед върху нея и да познае, че тя няма никаква действителна основа.
В действителност всяко човешко същество "имагинира" (мисли в образи ). Но то го прави несъзнателно, без да знае, че носи в себе си тази мислеща сила. Понеже енергиите на неговата душа не са били развити, тази сила остава твърде слаба, за да може да я доведе до съзнанието, и когато иска да мисли, то употребява само своето физическо тяло, арена на обикновеното мислене. Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация? Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм.
към текста >>
Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава
никаква
субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила.
Понеже енергиите на неговата душа не са били развити, тази сила остава твърде слаба, за да може да я доведе до съзнанието, и когато иска да мисли, то употребява само своето физическо тяло, арена на обикновеното мислене. Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация? Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм. Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото. Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения.
Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила.
Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите.
към текста >>
Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат
никаква
субстанция и не са от само себе си активни.
Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции.
Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни.
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта.
към текста >>
112.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди
никаква
мисъл.
Другата част на астралното тяло прониква и пропива живота на органическите ритми; тя пронизва дишането, кръвообращението, но се свързва много слабо с тях, уврежда ги много по-малко.
Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл.
Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
към текста >>
Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека
никаква
стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света. В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос. Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер. Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер.
Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват.
А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба. Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали.
към текста >>
113.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Ние гледаме към нещо; но погледът не среща
никаква
действителност.
Чрез спомена ние поглеждаме в духовното естество но собствената душа. За обикновеното съзнание това виждане не стига до истинското обхващане на това, към което е насочен погледът.
Ние гледаме към нещо; но погледът не среща никаква действителност.
Изхождайки от Имагинативното познание Антропософията ни обръща вниманието върху тази действителност. От това, което осенява, тя ни насочва към светещото. Тя върши това, като говори за етерното тяло на човека. Тя показва, как в мислите, които са образи сенки , действува физическото тяло; обратно тя ни показва, как в светещото живее етерното тяло.
към текста >>
114.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Онова, което е запазено в историята от това състояние се нарича днес съзнание образуващо митове и не му се приписва
никаква
особена стойност за схващането на действителния свят.
Такова едно съзнание, което възприема по този начин един свят от духовни същества, може да бъде намерено навсякъде у народите на древността.
Онова, което е запазено в историята от това състояние се нарича днес съзнание образуващо митове и не му се приписва никаква особена стойност за схващането на действителния свят.
И въпреки това, с това съзнание човек стои в своя свят, от който произхожда, докато с днешното съзнание той се откъсва от този свой свят.
към текста >>
Но не се чувствува
никаква
нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед".
При първата степен, виждането на конкретните духовни същества, човекът съвсем не чувствува нужда да отнася виждането към света на сетивните възприятия. Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят.
Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед".
Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него.
към текста >>
115.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Но ако не се подава на
никаква
илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото.
Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие.
И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека. Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен. Да се внесе в този свят действителен морален живот, за целта са необходими моралните импулси, моралните подтици, които аз описвам в книгата "Философия на свободата".
към текста >>
116.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
В настоящото времето наистина стои пространствено в света, но който човекът принадлежи, но не развива
никаква
силова връзка със съществата, които законно принадлежат на този свят.
Съвършено различно е положението при Ариман. Това същество отдавна се е откъснало от течението на развитието, за което принадлежат посочените божествено-духовни Същества. Още от прадалечното мина лото е застанало като самостоятелно космическо Същество.
В настоящото времето наистина стои пространствено в света, но който човекът принадлежи, но не развива никаква силова връзка със съществата, които законно принадлежат на този свят.
Само благодарение на това, че отделилата се от божествено-духовните Същества Интелектуалността идва в този свят, Ариман намира себе си така родствен с тази Интелектуалност, че чрез нея може да се свърже по свой начин с човечеството. Защото това, което човекът приема като един дар от Космоса в настоящото време, той го беше съединил със себе си още от прадревни време на. Ако би успял в своите намерения, Ариман би направил подарената на човека интелектуалност /интелигентност/ подобна на своята.
към текста >>
Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася
никаква
субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове.
Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание.
Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
117.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Нужно е само да си представим, какво би се случило през 15-то столетие, ако не би съществувала
никаква
Орлеанска девица, и ще разберем добре значението на това предизвикано от духа събитие.
Нужно е само да си представим, какво би се случило през 15-то столетие, ако не би съществувала никаква Орлеанска девица, и ще разберем добре значението на това предизвикано от духа събитие.
Има също личности, които искат да изтълкуват материалистично едно такова явление. Едно разбиране за тях е невъзможно затова, защото те тълкуват в материалистичен смисъл нещо явно духовно.
към текста >>
118.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Той гледа себе си и няма
никаква
възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.
Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект. Той вижда един физически, един етерен свят, в кои то самият той не се намира. Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива един образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят.
Той гледа себе си и няма никаква възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.
към текста >>
119.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази свобода не е
никаква
действителна свобода, а илюзията на свобода.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода.
В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
Това не му даде
никаква
възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време.
Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода.
Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
120.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Но и за непосредственото приемане на така вливащите се сили във физическата Земя не съществува
никаква
област.
Но и за непосредственото приемане на така вливащите се сили във физическата Земя не съществува никаква област.
Като спомнящо си същество човекът не може да се свърже с нещата и процесите, които негови те сетива възприемат, както той не може да се свърже с тях и като мислещо същество.
към текста >>
121.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече
никаква
познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато.
В Антропософията добита чрез упражнение способност на човека да вижда този свят се нарича имагинативна сила на познанието. Тя се нарича имагинативна не поради това, че имаме работа с "въображения", а защото съдържанието на съзнанието е изпълнено не със сянкообразни мисли, а с образи (имагинация образно виждане). И както чрез възприятието на сетивата човек се чувствува в непосредствено изживяване на една действителност, така е също и в психическата дейност на имагинативното познание. Светът, към който се отнася това познание, е наречен Антропософия етерен свят. Тук не се касае за хипотетичния етер на съвременната физика, а за нещо действително духовно виждано.
Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато.
Но когато искаме да назовем нещо, ние все пак се нуждаем от имена. Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото възприятие, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло. Това етерно тяло е нещо, което по неговата същност се намира също в растителния свят. Растенията имат своето етерно тяло. Физическите закони важат фактически само за безжизнените минерали.
към текста >>
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на
никаква
физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата.
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата.
Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили. Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
към текста >>
122.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Днес не се чувствува
никаква
необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма. Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород.
Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
към текста >>
В спящия организъм неговата материална същност не образува
никаква
основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм.
В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата.
към текста >>
123.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Човешкият организъм не развива
никаква
дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека.
Човешкият организъм не развива никаква дейност, която да се намира в посоката на това, което скорбялата може да развие като дейност в състоянието, в което тя достига в тялото на човека.
Това например, което се развива в човешкия черен дроб като вещество подобно на скорбялата (гликоген), е нещо различно от растителната скорбяла. Напротив гроздовата захар е едно вещество, което възбужда дейности, които са от също естество както дейностите на човешкия организъм. Ето защо скорбялата не може да остане в човешкия организъм като скорбяла. Ако трябва да развие едно действие, което играе роля в тялото, тя трябва да бъде преобразена, изменена. В устната кухина тя е проникната от птиалина и се превръща в захар.
към текста >>
Докато работата стои така, урината не отделя
никаква
захар.
Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си.
Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар.
Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
към текста >>
124.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече
никаква
задача в организма.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност.
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма.
Трябва да бъде изхвърлен.
към текста >>
125.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Не си правим
никаква
илюзия, че в този случай едно допълнително лечение трябва да затвърди излечението.
Обаче трябва да правим разлика между обяснимостта на повишението на температурата в такива случаи и неговото силно вредно действие. Защото при дадените предпоставки едно такова повишение на температурата е именно посредник на дълбоко проникващото действие на разграждащите процеси в организма. И трябва веднага да се погрижим за укрепването на етерното тяло, за да парализира то вредното действие на астралното тяло. За целта приложихме високопотенцирани инжекции със сребро и постигнахме спадането на температурата. Пациентката напусна клиниката с увеличение на теглото си с 20 фунта (около 10 килограма)и с укрепено състояние.
Не си правим никаква илюзия, че в този случай едно допълнително лечение трябва да затвърди излечението.
към текста >>
126.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент
никаква
външна „професия“.
Завършва първата фаза от живота на Щайнер.
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“.
В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
към текста >>
127.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Съзнанието ти нарича твоята теория
лъжа
.“ Приятелят ми поклати глава.
Но виж, нали не казваш: „моят мозък мисли“, „мозъкът ми вижда“ това или онова, „мозъкът ми върви“? Ако наистина беше стигнал до виждането, че е вярно това, което теоретично твърдиш, ти би трябвало да коригираш начина си на изразяване. Ако все пак говориш за „Аз“, значи всъщност лъжеш. Но ти не можеш да направиш друго освен да последваш здравия си инстинкт срещу внушенията на твоята теория. Ти преживяваш едно фактическо положение на нещата, различно от това, което отстоява твоята теория.
Съзнанието ти нарича твоята теория лъжа.“ Приятелят ми поклати глава.
За възражение вече не му оставаше време. Върнах се обратно сам и сега можех да поразмисля за това, че възражението срещу материализма в такава груба форма не отговаря на правилата на точната философия. Но мен тогава наистина не ме интересуваше толкова да приведа безупречно философско доказателство пет минути преди потеглянето на влака, колкото да дам израз на вътрешното си несъмнено преживяване на същността на човешкия „Аз“. За мен този „Аз“ беше вътрешно наблюдаемо преживяване на една действителност, налична в него самия. Тази действителност ми се струваше не по-малко несъмнена от тази, призната от материализма.
към текста >>
128.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат
никаква
власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми. По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея. Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение. Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм.
Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
“
към текста >>
129.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя
никаква
преграда пред бродещия поглед.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад.
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед.
Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания. Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба.
към текста >>
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с
никаква
външна „професия“.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
130.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита
никаква
радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен.
Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан.
Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен.
В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
Той не си позволяваше
никаква
небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори.
Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот.
Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора. За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>
131.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
В моя духовен свят обаче те не хвърляха
никаква
светлина.
Пред душата си виждах най-различни светогледи. Естественонаучните, идеалистическите и много нюанси на двата. Чувствах порив да проникна в тях, да се движа в тях.
В моя духовен свят обаче те не хвърляха никаква светлина.
За мен те представляваха явления, намиращи се пред мен, а не реалности, в които да мога да се вживея.
към текста >>
132.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното
никаква
съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си. Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези.
За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност.
Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
„На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има
никаква
сила.
В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях. Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност. В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие.
„На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила.
Статията беше приета по истински враждебен начин. Как би могло и да бъде другояче, когато тези „етици“ си въобразяваха, че са спасители на културата?
към текста >>
За него нещата следователно стояха така, че с начина си на мислене аз осъждам човешкото познание на това да не може изобщо да стигне до
никаква
действителност, а да трябва да пребивава в рамките на един илюзорен свят, съществуващ (като феномен) единствено в представите на душата.
На феноменализма противопоставях света на духовната действителност. Едуард фон Хартман смяташе, че искам да остана в рамките на феномените и се отказвам от мисълта да изведа от тях някаква обективна действителност.
За него нещата следователно стояха така, че с начина си на мислене аз осъждам човешкото познание на това да не може изобщо да стигне до никаква действителност, а да трябва да пребивава в рамките на един илюзорен свят, съществуващ (като феномен) единствено в представите на душата.
към текста >>
133.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в
лъжа
.
Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм.
Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа.
Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“.
към текста >>
134.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква
никаква
светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“.
В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа. В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си.
към текста >>
135.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше
никаква
роля в пълно съзнание.
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание.
То протече непосредствено под това пълно съзнание и благодарение на тази близост можа да приеме формите на изразяване, с които в последните години на миналия век обличах казаното от мен по социалните въпроси. И все пак, за да се получи вярната картина, известни струващи се твърде радикални изказвания трябва да бъдат противопоставени на някои други.
към текста >>
136.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват
никаква
ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени.
Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири. Получавах покани от различни работнически съюзи да изнасям лекции по естествознание. Особено желани бяха разясненията на нашумялата по това време книга на Хекел „Световни загадки“. В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества. И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците.
Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват никаква ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени.
към текста >>
137.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Останалите не можеха да си създадат
никаква
представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“.
Тази лекция предизвика силни вълнения. Помислиха си, че искам да отворя път на католицизма вътре в съюза. Единствено Волфганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители.
Останалите не можеха да си създадат никаква представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“.
Във всеки случай бяха убедени, че съм способен да внеса най-голям смут в „Съюз Джордано Бруно“.
към текста >>
138.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Не се отдавах на
никаква
сектантска догматика.
Когато после отидох в Лондон на един теософски конгрес, една от ръководните личности ми каза, че в книгата ми „Мистиката...“ се намира истинската теософия. Това ми донесе удовлетворение. Защото в нея бях изнесъл единствено резултатите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското общество. Сега вече за мен нямаше никакво основание да не излагам по своя начин това познание за духа пред теософската аудитория, която по това време беше единствената, посветила се напълно на духовното познание.
Не се отдавах на никаква сектантска догматика.
Останах човек, който говори за това, което смята, че може да изрази с думи, изцяло съгласно изживяваното от самия него като духовен свят.
към текста >>
139.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ
никаква
връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
към текста >>
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен организация, не беше свързано с
никаква
историческа традиция.
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен организация, не беше свързано с никаква историческа традиция.
Формалната диплома не ми пречеше да работя единствено над това, което се явяваше като нагледно представяне на антропософското познание. Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на Обществото. Наред с преработката на идеите, в които беше облечено познанието за духа, те се стремяха и към нещо, което да говори непосредствено на съзерцанието, на душата. Подобни потребности исках да удовлетворя. Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото общество, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие.
към текста >>
140.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Когато открие нещо незначително, което не му оказва
никаква
съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен темперамент във вярната посока.
Така и холерикът може сам да се лекува по един специален начин, ако гледаме духовнонаучно на нещата. При холеричния темперамент, в този случай е добре да се изберат такива обекти, да се създадат чрез разума такива условия, при които яростта не помага, когато с нашата ярост просто ставаме смешни. Следователно, когато холерикът забележи, че неговата бушуваща душа иска да се прояви, той трябва да опита да си намери по възможност неща, чието преодоляване не изисква много сила; той трябва да се опита да привлича лесно преодолими външни обстоятелства и трябва да винаги да се опитва да излее силата си максимално върху незначителни събития и факти.
Когато открие нещо незначително, което не му оказва никаква съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен темперамент във вярната посока.
към текста >>
141.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от
никаква
научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия. Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов.
Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа.
Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
142.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
В много области на нашата съвременна цивилизация се получава така, че не се усеща
никаква
разлика между четенето на книга, или статия, и изслушването на един човек.
Още по-малко от мъртвата книга Антропософията може да понася онази книга, придобила само привиден живот в човешка реч.
В много области на нашата съвременна цивилизация се получава така, че не се усеща никаква разлика между четенето на книга, или статия, и изслушването на един човек.
Когато слушаме един човек ние не се запознаваме със самия него, а с това, което той е мислил и което е могъл да напише.
към текста >>
143.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
От друга страна и няма
никаква
причина да скриваме фактите в събиранията на членовете някои неща трябва да бъдат различни от това, което са.
Лесно е да се каже: "Това или онова не ме удовлетворява". По-трудно е спокойно да се наблюдава това, което е неудовлетворително, а след това човек сам да направи нужните усилия, за да допринесе по този начин за подобрението.
От друга страна и няма никаква причина да скриваме фактите в събиранията на членовете някои неща трябва да бъдат различни от това, което са.
към текста >>
144.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Човек открива, че даден член няма
никаква
представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото. След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията.
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него.
Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля". Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
145.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Онова, което духът изживява в това привързване, не му бе отредено в
никаква
друга форма на съществуване, а именно като дух да се отдаде напълно на духовното.
В този земен живот човешкият дух намери превъплъщението си в материалното битие. Той се привърза именно към материалното.
Онова, което духът изживява в това привързване, не му бе отредено в никаква друга форма на съществуване, а именно като дух да се отдаде напълно на духовното.
към текста >>
146.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат
никаква
индивидуалност?
Без съмнение някои ще кажат: Нима конят, нима едно куче или една котка нямат никаква индивидуалност?
Такива хора вярват, че бихме могли също така добре да опишем индивидуалното на котката, на коня и т.н., може би даже в една биография, както можем да опишем индиви дуалното на един човек. Който иска, може да стори това. Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато например на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини. Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата.
към текста >>
Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала
никаква
история.
Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата. Това е при човека индивидуалното, което не прави от човека едно видово същество, а една съвсем определена индивидуалност, каквато е всеки човек. Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида. И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над характерните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък.
Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала никаква история.
Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история.
към текста >>
147.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма
никаква
възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация.
към текста >>
И тук няма
никаква
опорна точка за едно безсмъртие.
Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него. Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото. И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта. Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота.
И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие.
Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез.
към текста >>
Без съмнение ние нямаме
никаква
гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането.
Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите. Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света.
Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането.
Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите.
към текста >>
148.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали
никаква
храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н. Но никой духовен изследовател не би приписал на кучето възприятие за една азова същност. Материалистичното изследване не ще успее да докаже нещо за възприятието на една азова същност в животинския организъм. Следователно природоизследването не трябва да се съмнява в това и духовното изследване също не ще съмнява. Така при човека ние имаме възможности на развитието отворени за възприятието на вътрешността на звука, за вътрешността на понятието и представата и за вътрешността на азовата същност.
Ако човекът не би имал отворени възможности за развитие за тези три дейности, тогава другите сили, които посочих, не биха имали никаква храна разливаща се отвътре и не биха могли също да се изразят.
към текста >>
149.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това не е
никаква
теория, то може да се наблюдава и е достъпно за всеки един, както е точно достъпно за всекиго едно природонаучно наблюдение.
Това не е никаква теория, то може да се наблюдава и е достъпно за всеки един, както е точно достъпно за всекиго едно природонаучно наблюдение.
Когато наблюдаваме така заспивалото, ние без съмнение можем да кажем: Със засипването човек улавя така да се каже нещо, което вече след това не може да бъде в неговото съзнание. Ако използувам сега построените по-горе две идеи, бих могъл да кажа: Човек изпитва сега един момент на сбогуване с огледалото на своето тяло, което му се явяват отразени явленията на живота. И понеже няма още никаква възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той. Но ако човек не иска да бъде съвсем твърдоглав и своенравен по отношение на това, което е свързано с душата и с въздействието на това, което потъва в една неопределена тъмнина, той отново може да възприема в определен смисъл явленията на деня. По друг случай аз вече обърнах вниманието върху това, как човек, който е принуден да запамети това или онова, следователно да научи наизуст неща, той може да извърши това много по-лесно, когато често пъти го проспива, и как най-големият враг на ученето наизуст е лишаването от сън.
към текста >>
И понеже няма още
никаква
възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той.
Това не е никаква теория, то може да се наблюдава и е достъпно за всеки един, както е точно достъпно за всекиго едно природонаучно наблюдение. Когато наблюдаваме така заспивалото, ние без съмнение можем да кажем: Със засипването човек улавя така да се каже нещо, което вече след това не може да бъде в неговото съзнание. Ако използувам сега построените по-горе две идеи, бих могъл да кажа: Човек изпитва сега един момент на сбогуване с огледалото на своето тяло, което му се явяват отразени явленията на живота.
И понеже няма още никаква възможност да направи да се отрази в нещо друго това, което иначе се отразява в тялото, за него престава и възможността той да възприема това, което е самият той.
Но ако човек не иска да бъде съвсем твърдоглав и своенравен по отношение на това, което е свързано с душата и с въздействието на това, което потъва в една неопределена тъмнина, той отново може да възприема в определен смисъл явленията на деня. По друг случай аз вече обърнах вниманието върху това, как човек, който е принуден да запамети това или онова, следователно да научи наизуст неща, той може да извърши това много по-лесно, когато често пъти го проспива, и как най-големият враг на ученето наизуст е лишаването от сън. Ние добиваме възможност и способност да запаметяваме по-лесно, когато сме проспали нещата, като че искаме да научим нещо наизуст на един дъх. Но така е и при други дейности на душата. Обаче ние бихме могли много лесно да се убедим, че би било невъзможно въобще да научим нещо, да усвоим нещо, в което душата трябва да вземе дейно участие, ако не бихме могли постоянно да включваме състоянията на сън в състоянията на нашия живот.
към текста >>
Това не е
никаква
измислица, а една действителност.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
Това не е никаква измислица, а една действителност.
Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни. Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно.
към текста >>
Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма
никаква
друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме? Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас. Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот?
Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас. Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част.
към текста >>
Действително това не е
никаква
фантазия, когато се говори, че в тези преплитащи се движения ние познаваме отново онази тайнствена дейност, която душата извършва през време на съня и която се състои в това, че ние отново възстановяваме това, което сме разрушили през време на дневния живот.
Какво възприема, какво вижда сега духовният изследовател? Той възприема архитектоничната дейност в особени образи като преплитащи се в себе си движения, той вижда това новосъграждане: един действителен процес, който е противоположен на обикновения буден дневен живот.
Действително това не е никаква фантазия, когато се говори, че в тези преплитащи се движения ние познаваме отново онази тайнствена дейност, която душата извършва през време на съня и която се състои в това, че ние отново възстановяваме това, което сме разрушили през време на дневния живот.
От тук иде оздравяващото действие на съня и неговата необходимост.
към текста >>
150.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси
никаква
външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>
Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва
никаква
възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня.
Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане.
Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня.
През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание.
към текста >>
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност
никаква
външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата.
към текста >>
Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице
никаква
външна възбуда.
Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие.
Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда.
Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят. Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози.
към текста >>
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма
никаква
лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>
151.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не играе ли то вече
никаква
роля в човешката душа?
В нормалния човешки живот ние си спомняме за нашето минало само до определен момент. Обаче преди този момент ние сме имали безкрайно много впечатления. Кой не ще се съгласи с това, ако наблюдава действително безпристрастно развитието на едно дете в първите години на неговия живот? Но то е забравено в смисъла, в който обикновено говорим за забравяне. Но нима то не съществува вече?
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа?
Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
към текста >>
Тук няма
никаква
изменчивост, никакво изменение, също и
никаква
възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час.
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда. От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми.
Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час.
Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син! Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
към текста >>
Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече
никаква
нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми.
Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката.
Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми.
Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор.
към текста >>
152.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По времето на Заратустра не съществуваше още
никаква
анатомия в днешния смисъл.
Но не в далечно бъдеще и официалната наука ще констатира, че зад физическото стои нещо свръхсетивно, че зад всичко сетивно стои нещо духовно. Тогава ще стане явно също, че неговите най-груби части физическото тяло на човека е един израз на това, което протъкава и прониква със своя живот целия свят и се влива във физическото тяло на човека, за да се сгъсти някакси в човека. И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това. Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия. Да си представим тази дейност така да се каже сгъстена в човека и тогава ще можем да я открием чак до физическите действия.
По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл.
Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
към текста >>
153.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е
никаква
действителност, това е само една идея!
Духовното, духовното в отделните растителни форми. Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество. Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка. Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер. Той беше наясно върху факта: Това не съществува само в лилията, или в глухарчето или в ранункулуса, а във всички растения, но разнообразено, размножено в различните растения.
Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея!
Гьоте остана крайно изненадан и само отговори: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и даже да ги виждам с очите си! " Защото Гьоте виждаше духовното, което се разпростира през всички растения, виждаше го така, че даже можеше да го нарисува. Също така беше и с пра-животното, с първичното животно във всички животни.
към текста >>
154.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Никаква
наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси
никаква
такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат.
Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът.
Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм. Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения.
към текста >>
Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от
никаква
теория и хипотези възглед.
Едуард Зюс беше този, който веднъж каза: Нека се абстрахираме от всички предразсъдъци на нептунистите, на плутонистите и от всичко онова, което се е натрупало от геолозите като теории през 19-то столетие. Нека не построяваме, а да погледнем това, което ни се предлага като физиономии, като образ на земната повърхност.
Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от никаква теория и хипотези възглед.
В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани. Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н. Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата.
към текста >>
155.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още
никаква
роля.
В наше време се говори относително много за Буда и за Будизма. За разглеждащия развитието на човечеството този факт, трябва да бъде толкова по-интересен, колкото това съзнание за същността на Будизма или, може би по-добре казано, този копнеж да бъде разбран Будизмът, съвсем не е така отдавнашен сред нашия западен духовен живот. Достатъчно е само да помислим за най-бележитата личност, която така силно е действувала в нашия западен духовен живот на поврата на 18-тия и 19-тия век и която продължава да действува така силно до нашето време: за ГЬОТЕ.
Когато проследим живота на Гьоте, неговото творчество, неговото знание, виждаме, че във всичко това Буда и Будизмът не играят още никаква роля.
И относително скоро виждаме при един дух, който в известно отношение е бил даже ученик на Гьоте, при Шопенхауер, как в неговата дейност силно проблясва влиянието на Будизма. След това интересът за това източното духовно направление става все по-голям и по-голям. А в наше време много хора чувствуват вече в себе си подтика, да се обяснят с онова, което всъщност се е вляло в развитието на човечеството чрез това, което е свързано с името на великия Буда.
към текста >>
Не съществува
никаква
възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията.
Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди? Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството.
Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията.
Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят! Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>
156.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави
никаква
грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън.
Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане. Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки.
Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън.
Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
Не съществува
никаква
възможност да бъде премината тази пропаст чрез простата астрономическа наука като "движение".
Без съмнение това, което Дю Боа-Реймонд изказа по този начин, не отговаря напълно на една природосъобразна логика; защото именно в този рязък израз можем да видим, че не е безразлично на определен брой молекули следователно на материалните частици -, в какво положение се намират и се движат. Защото всички вие знаете, че на сярата, на азота и на въглерода не е безразлично, как те стоят едни до други: когото са поставени при определени условия едни до други, те дават барута. Също така не е безразлично, в какво отношение сме поставили въглерода спрямо водорода; а касае се затова, дали при движението веществото е доведено при едно друго вещество, с което то е сродно и може би ще даде една експлозивна сила. Следователно това изказване беше направено, беше изстреляно така да се каже над целта, макар и в него да има известна сянка от истина. Но правилното в това изказване беше вече познато от Лайбниц: Че не съществува никакъв вид преход между астрономическото движение на молекулите и атомите и между качествата на нашите изживявания и на нашия вътрешен душевен живот.
Не съществува никаква възможност да бъде премината тази пропаст чрез простата астрономическа наука като "движение".
към текста >>
Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава
никаква
астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания. Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия! Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя.
Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание,
никаква
причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
към текста >>
157.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на
никаква
външна реалност.
Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
Тук няма
никаква
двусмисленост, а в известен смисъл точно обяснение на казаното в Библията.
Четвъртата гледна точка е тази на Духовната Наука.
Тук няма никаква двусмисленост, а в известен смисъл точно обяснение на казаното в Библията.
Ние сме върнати обратно до Библията, за да я разберем в истинския й смисъл. Една важна задача на Духовната Наука е да върне Библията на нейното истинско място. Ще бъде щастлив ден, когато ще чуем с нови думи онова, което в действителност се намира в Библията, различно, наистина, от всичко казано в наши дни.
към текста >>
158.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без
никаква
външна собственост.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост.
Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада. В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа. Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново.
към текста >>
159.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Астралната
лъжа
причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед "не убивай" може следователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила.
Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
160.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Тази творческа сила не е породена от
никаква
интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блажество в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и "мътеща" над нея.
към текста >>
161.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Тя не би могла да има
никаква
представа за организма като цяло, нито пък за душата.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му.
Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата.
Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>
162.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Не би имало
никаква
форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления.
Самият живот е безформен. И никога не би могъл видимо да прояви своите жизнени енергии. Животът на лилията например съществува в първата лилия, преминава във втората, третата, четвъртата и т.н. Навсякъде е същият живот, който се проявява в ограничена форма, разстила се и се втъкава. Фактът, че се появява в ограничена форма е едно препятствие пред този всемирен течащ живот.
Не би имало никаква форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления.
Точно от това, което изостава, което на една повисша степен изглежда като задръжка, като окови, точно от това израства формата във великия Космос.
към текста >>
163.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат
никаква
представа за факта, че в нас се проявяват закони.
Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно.
Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони.
И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах.
към текста >>
164.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм,
никаква
къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата. Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят.
И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>
165.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Никой не може да има
никаква
представа за това, който не знае нищо за окултизма.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.
към текста >>
166.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Това не се върши при
никаква
война.
Ако сега би трябвало накратко да кажа, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; не е обичайно да му бъде изпращан собственият план за нападение.
Това не се върши при никаква война.
И ние ще видим, че Свободното масонство в известно отношение е в опозиция срещу женския свят.
към текста >>
167.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Следователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на
никаква
специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии.
Какъв идеал изгражда теософският ум? Идеалът на теософията е: Чрез мъдростта, която идва от висшите полета, да се създаде на физическото поле човешко поколение, която стои над сексуалността.
Следователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на никаква специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии.
Тя трябваше да направи това; защото, в течение на времето, свещеническата мъдрост завърши своята задача. Теософията обаче иска да завладее бъдещето, да завладее онова, което ще дойде, вместо онова, което вече е било. В известен смисъл тя е продължение на древната свещеническа мъдрост, на мъдростта на мистериите, но в друг смисъл е в контраст с тях.
към текста >>
168.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме
никаква
власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Пътят към свободата минава през вината.
Всяко нещо, което е родено в света – върху което човекът в най-добрия случай може да действа само по вторичен начин, – всичко дадено на човека чрез божествените сили, всичко, което съществува, без да е необходимо той да работи върху него непрестанно; всичко това ни е дадено първоначално в царствата на природата, над които ние нямаме никаква власт – растителното, животинското и човешкото царство, чиито сили са изолирани от каквото и да е човешко участие, доколкото в тези царства се включва физическото възпроизвеждане.
Всички възпроизводителни сили в тези царства, са ни дадени от природата. Доколкото ние взимаме живото за наша употреба, доколкото ние правим наше място за живеене от света, който се изгражда от живото, – жертваме жертвеното животно, както Авел принася в жертва дареното му животно.
към текста >>
Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има
никаква
представа, какво означава тази престилка.
Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка.
Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка.
В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство.
към текста >>
169.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Астралната
лъжа
причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед “не убивай” може следователно да бъде преведена като “не лъжи” по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила.
Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
170.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тази творческа сила не е породена от
никаква
интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Тази творческа сила не е породена от никаква интелектуална идея, а по-скоро от духовно чувство.
Помислете за кокошката, стояща върху яйцата си. Тя изцяло е отдадена на тази дейност на мътене и е изпълнена с един вид топло, почти страстно удоволствие, в което възниква мечтателен пра-образ за излюпването на малките пернати пилета. Това блаженство в работата на съзидание съществува на всяка степен в космическия живот, и от него се излива топлина. В сферата на Космическата Интелигентност – която може да се схваща като света на мислите, достъпен за висшето Себе (Манас) – тази топлина сякаш прониква цялата вселена, излъчвана от съзидателния живот на душата (Буди). Ние можем да предскажем присъствието на една творческа сфера, съществуваща преди нашата Земя и “мътеща” над нея.
към текста >>
171.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тя не би могла да има
никаква
представа за организма като цяло, нито пък за душата.
Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му.
Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата.
Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.
към текста >>
172.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези обаче, които, въпреки че не го вярват, се завърнат, нямат
никаква
полза.
Нека да предположим, че тук седят много хора, които казват: Каквото този ни разказва, не можем да го вярваме, за нас то е невероятно! Тези, които не го вярват, напускат и не се завръщат, всъщност доказват само собственото си мнение.
Тези обаче, които, въпреки че не го вярват, се завърнат, нямат никаква полза.
На завърналите се бих казал: Не ми вярвайте нищо, няма нужда да вярвате, не става въпрос за това! Дори можете да смятате за измама, че ви разказвам нещо, което е възможно да произлиза от някаква фантастична област, но чуйте го и го възприемете! За това става въпрос. Представете си, че ви начертая картата на Мала Азия. Някой може да дойде и да обясни: Каквото той начертава като реки и планини е безсмислица.
към текста >>
173.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Четвъртият пласт е създаден така, че всички неща, съдържащи се в трите горни пласта и имащи повече или по-малко по нещо от нашите обикновени вещества, не показват
никаква
вещественост, каквато може да се срещне на Земята.
Четвъртият пласт е създаден така, че всички неща, съдържащи се в трите горни пласта и имащи повече или по-малко по нещо от нашите обикновени вещества, не показват никаква вещественост, каквато може да се срещне на Земята.
В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно сетиво. Те са в астрално състояние. Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние. В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма. Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека.
към текста >>
Краят на лемурийския континент е предизвикан от огромния егоизъм на последните лемурийски раси, които са упражнявали черна магия, за която днес не можем повече да имаме
никаква
представа.
Всичко това е бушувало по съвсем друг начин, отколкото може да стане днес. Хората на лемурийската раса са били вплетени в могъща дейност. Целият лемурийски континент, който се е простирал между днешна Австралия, Азия и Южна Африка, е потънал поради вулканични изригвания, поради силното бушуване на плодния и огнения елемент на Земята. Това е било във връзка с разиграващото се някога в хората, живеещи изцяло в страсти, нагони и инстинкти. Тогава е съществувала още по-тясна връзка между страстите, нагоните, поривите и инстинктите, и силите на вулканичната дейност.
Краят на лемурийския континент е предизвикан от огромния егоизъм на последните лемурийски раси, които са упражнявали черна магия, за която днес не можем повече да имаме никаква представа.
към текста >>
174.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези бръмбари нямат
никаква
представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях.
Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става въпрос там. Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари.
Тези бръмбари нямат никаква представа, че този човек, това същество е нещо по-различно от самите тях.
Те описват формата, например на носа. Така човекът описва небето, Марс, Слънцето, Меркурий и другите звезди.
към текста >>
175.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също нямало е и
никаква
друга красота, освен когато се е съзерцавало как боговете слизат надолу.
Там учениците са виждали как духовните същества слизат под различни образи в битието. Някога е нямало друга наука, освен това, което се е съзерцавало. Нямало е друга религиозност, освен издигащата се от душата, когато се е гледало в мистериите.
Също нямало е и никаква друга красота, освен когато се е съзерцавало как боговете слизат надолу.
към текста >>
176.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в
никаква
взаимовръзка с мисловно-представния живот.
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност. Но зад тази органична дейност съществува нещо трето. Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно. И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател. Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите.
Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
177.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно,
никаква
безжизнена материя.
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака.
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
към текста >>
178.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма
никаква
гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение.
Етичните принципи идват от само себе си, не е нужно да се изучават.
Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение.
към текста >>
179.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човекът, който днес е надарен със съвсем друго съзнание, не може да си създаде
никаква
правилна представа за принадлежността към едно племе, за чувстването да принадлежи на тялото на цялото племе.
Човекът не е призван да стане веднага пълна индивидуалност. Най-напред той образува групи. Споменавано е също, че човекът образува малки племенни102 групи. Човекът не се е чувствал отделен като индивидуалност по това време. Човешкият индивид се е чувствал като част от такива племенни групи или родове, изцяло принадлежащ към тях, както ръката към тялото.
Човекът, който днес е надарен със съвсем друго съзнание, не може да си създаде никаква правилна представа за принадлежността към едно племе, за чувстването да принадлежи на тялото на цялото племе.
Но така е и колкото повече малките племена се разширяват, колкото повече фамилията става племе, толкова повече човекът се индивидуализира.
към текста >>
180.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Предположете, че сте видели някакво събитие, създали сте си представа за него и разказвате нещо, което не е вярно, което е
лъжа
.
Предположете, че сте видели някакво събитие, създали сте си представа за него и разказвате нещо, което не е вярно, което е лъжа.
Там от предмета идват правилни, а от вас неправилни излъчвания и сблъсъкът им е една ужасна експлозия.
към текста >>
181.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде
никаква
представа.
Ние сме преминали през четири културни периода и се намираме в петия. Първият културен период обхваща индийската култура.
Там народите са обучавани от самите свещени Риши, инспирирани хора, за които днешният човек не може да си създаде никаква представа.
Следва втората култура, персийската, с религията на Заратустра. Третата култура е вавилонско-асирийско-халдейско-египетската от която постепенно се развива еврейската култура.
към текста >>
182.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува
никаква
душевна същност.
Външният прогрес не върви паралелно с духовния живот, който ще стигне до невероятно ниско ниво, ако такива истини не станат известни и науката не се изясни чрез тях. Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат. Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства. Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва.
Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност.
Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»
към текста >>
183.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като
лъжа
, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата.
При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага.
Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите.
към текста >>
184.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от
никаква
вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере.
Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен.
Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере.
Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл. Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее. И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса. Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини.
към текста >>
Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма
никаква
сантименталност.
Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата.
Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност.
Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание.
към текста >>
185.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва
никаква
работа.
И така, спящият човек живее в своето астрално тяло извън физическото и етерно тела. Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа.
Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа.
Когато през деня астралното тяло се намира във физическото и етерно тела, на него му въздействат влиянията на външния свят, които човек получава благодарение на собствената си дейност върху астралното тяло, благодарение на своите чувствени впечатления, благодарение на своята дейност във външния свят. Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло. Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства. Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло. По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят.
към текста >>
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа
никаква
хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило.
Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море. Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората.
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило.
И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят. За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>
186.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Отделният човек, бидейки част от цялото човечество, влияе на останалия свят, говорейки истина или
лъжа
, понеже въздействието ще бъде съвършенно различно в зависимост от това, той ще създаде демони на истината или демони на лъжата.
Отделният човек, бидейки част от цялото човечество, влияе на останалия свят, говорейки истина или лъжа, понеже въздействието ще бъде съвършенно различно в зависимост от това, той ще създаде демони на истината или демони на лъжата.
Представете си народ, състоящ се само от постоянни лъжци. Тези хора биха населили астралния свят с неприятни демони на лъжата, а те, биха могли на физически план да се превърнат в епидемии. Тъй като има един вид форма на бацил, пренасящ инфекциозното заболяване, което произлиза от човешките лъжи. Те всъщност не са нещо друго, освен физически въплътените демони на лъжата. По този начин вие разбирате, че лъжата от древни времена се появява в мировата карма във вид на цяло войнство същества.
към текста >>
187.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Една ваша част може да се намира в Америка и при това, бивайки напълно отделно, принадлежи към вашата астрална телесност, другата може да бъде на Луната, третата на още на някоя друга планета, и между тези членове може да няма
никаква
видима астрална връзка.
Това е изходната точка на тези сили на привличане, които при новата поява на тези хора на Земята ги свързва, така че да може да се осъществи закона на кармата. Това е техниката за това, как действа закона на кармата. От тук вие виждате, че в света има различни видове битиета, някакви връзки, които започват още на астрален план. На физическо ниво съществува непрекъснатост на субстанцията, а на астрално ниво могат да се възприемат съединени един с друг, но с разединени телесни части. Това е все едно, ако бихте чувствали своята глава, после между главата и сърцето нищо не бихте чувствали, след това бихте чувствали сърцето, после отново нищо, а след това стъпалата.
Една ваша част може да се намира в Америка и при това, бивайки напълно отделно, принадлежи към вашата астрална телесност, другата може да бъде на Луната, третата на още на някоя друга планета, и между тези членове може да няма никаква видима астрална връзка.
към текста >>
188.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало
никаква
роля.
В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв. Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят. Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо.
Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля.
До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо. За това влиянието на желязото в червената кръв има марсиански произход.
към текста >>
189.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Сегашния човек няма
никаква
представа за това, той трябва да се учи на това отново.
Когато човекът навлиза в атлантската епоха, той не можел да говори, ясно да артикулира със звука,речта възниква едва в тази епоха. вождът не можеше да повелява със слова. Тези хора притежаваха способността да разбират езика на природата.
Сегашния човек няма никаква представа за това, той трябва да се учи на това отново.
Представете си, например, ручей, в който се отразява вашия образ. В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство. Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Стария Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство. Ако окултистът види в ручея своя образ, в него изплува спомена за Сатурн. Така е и в ехото, връщащо произнесения звук, се таи спомена за това, как на Сатурн всичко, което се огласяло в мировото пространство, се връщало обратно като ехо.
към текста >>
190.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим
никаква
представа това беше доверието, дълбоката вяра.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния.
А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра.
Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>
191.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва
никаква
реална сила.
Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи!
и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила.
Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин. Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа.
към текста >>
192.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил
никаква
логика на мисълта.
Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести. Двете точки все повече се изместваха една към друга и в последната третина на атлантската епоха съвпаднаха. Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса. Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство.
Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта.
Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава. Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото. Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма.
към текста >>
193.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал
никаква
светлина.
Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина. Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина.
За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка. Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн. Това е фино материално състояние, за което днешния човек едва ли би могъл да си състави правилна представа, а още по-малко учения физик; но то съществува – това състояние, което е по-фино от газ, по-фино от въздуха, и от всичко това, каквото тогава е бил човек, именно първите зачатъци на физическото тяло, които се състояли тогава от това вещество.
към текста >>
194.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали
никаква
течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина. Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо.
Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина.
Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
към текста >>
195.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува
никаква
доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора.
Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята. Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите.
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора.
Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв.
към текста >>
Никаква
друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава.
Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството?
Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава.
Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта.
към текста >>
196.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат
никаква
представа, че съществува духовен свят.
Трябва да се разбере, че той така здраво и старателно е влязъл във физическото тяло, че е нямал друг изход, освен да повярва, че физическия живот се явява единствената действителност. И сега навлиза в следващия период. Етерното тяло излиза, неизбежно го изоставя, и човекът се оказва, че не е в състояние да навлезе в това състояние, където съществува съзнание за духовния свят. Тогава той няма да признава духовния свят. Това в близко време предстои на човечеството: то няма да признава духовния свят, който е принудено да преживее вследствие освобождаване на етерното тяло, човечеството ще се придържа към въображаемото, към фантастиката, към илюзията.
И тези, които по най-изчистен начин – или, нека да кажем, за да не бъдем язвителни, по най-деликатен начин – са се спуснали във физическото тяло, който е станал материалистичен учен, т.е., опознал себе си чрез закостенелите понятия на материята, тъкмо те, повече от всичко се намират пред опасността при освобождаване на тяхното етерно тяло да нямат никаква представа, че съществува духовен свят.
Тогава те считат всичко, което изживяват от духовния свят за илюзия, за фантастика, за мечти.
към текста >>
197.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има
никаква
религия.
Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия.
Дори когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане. Това, че в началото е било религия е свързано с развитието на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от всички религии.
към текста >>
198.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не трябва да им се приписва
никаква
груба телесност, каквато има при човека.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре.
Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека.
Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло. По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>
Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва
никаква
морална отговорност.
И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем. Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества. Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н.
Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност.
По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично. Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум. Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност. Те са така устроени, че могат да изиграят на човека различни шеги, които могат да се забележат от всеки миньор, който все още е запазил в себе си чувството към природата, и не толкова миньора във въглищните мини, колкото миньора, имащ работа с металите.
към текста >>
Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират
никаква
друга възможност.
Сега да си представим крайния случай, да допуснем, че човек максимално плътно се сраства със същността на една инкарнация. Това не става изведнъж, това е възможно в хода на 16 инкарнации, ако той би изминал 16 неверни пътя. Земята с нейните души не го чака; тя върви напред.
Но тук материалното все повече действа на душевното, и, накрая, такъв човек идва до момент, където той вече фактически не намира възможност да се въплъти в каквото и да е човешко тяло, тъй като прекалено се е сраснал с телесността.тези души губят възможността да се въплътят и не намират никаква друга възможност.
Само си представете, какво губят тогава тези души, макар и това да е възможно като краен случай, че това състояние напълно ще излезе в бъдещето земно развитие. Само за съвършено особени хора възниква възможността дотолкова да се окажат склонни към злото, че няма повече да откриват възможност да се въплъщават, доколкото за тях няма да има повече достатъчно лоши тела.Но тогава у тях няма да го има и другото, в което се изразява нормалното развитие. Да допуснем, че тези същества останат на Земята. Тогава те, с преобразуването на Земята в Юпитер – доколкото по-късното е резултат от предидущото – няма да намерят за себе си подходящи тела. За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши.
към текста >>
199.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала
никаква
минерална пепел.
Ние казахме: тази кръв е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло. Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло. То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно. На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък. Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват.
На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел.
Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало. И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща. Човешкото физическо тяло е физическо, защото над него властват тези същите закони, както и над камъните; човешкото физическо тяло в същото време е и минерално, защото то е пропито от минералните вещества. На Сатурн съществувал първият зачатък на физическото тяло. Но тогава не е имало нито твърди тела, нито вода, нито газ.
към текста >>
И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася
лъжа
– до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Докато няма никакви отклонения на нормите, през нощта намира място правилното взаимодействие на духовните същества в човека. Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство.
И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на
лъжа
.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа.
Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
към текста >>
Целият живот на човека е пронизан ако не с
лъжа
, то с лъжеукрасени прояви.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи. Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа.
Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви.
Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи.
към текста >>
Не мислят за това, че, например, произнасянето на
лъжа
и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
към текста >>
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл
лъжа
, то действието на тази
лъжа
остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи.
Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи.
Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза. Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека.
към текста >>
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с
лъжа
части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
Това има такова последствие, че в течение на живота, заразените, бих искал така да кажа, с лъжа части на тялото се отделя от съществата, които вечер се спускат в човека.
Тук ние отново имаме процеси на отделяне. Те водят до това, че когато човек умре, то неговото физическо тяло върви не по тези пътища, по които би минало при правилно развитие, а, отгоре на това, остават още същества, които са възникнали, така да се каже, под действието на лъжи и клевети във физическото тяло и които се отделят от духовния свят. Тези възникнали по този начин същества също се носят тогава в обкръжаващия ни свят. Те принадлежат към този вид същества, които наричаме “фантоми”. В тях имаме определена група същества, които са родствени с нашето физическо тяло, преди всичко са невидими за човешките очи, те се размножават чрез лъжите и клеветите.
към текста >>
200.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Било е време, когато още не е съществувала
никаква
римска архитектура,
никаква
готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град.
Когато човекът научи, как във външното се изразява вътрешното, тогава ще настъпи също нова култура.
Било е време, когато още не е съществувала никаква римска архитектура, никаква готика, които носели в своите души нова възходяща култура, слизали в дълбините на катакомбите на римския град.
И това, което е живяло в тях, което само в оскъдни форми можело да бъде отпечатано в древните подземни пещери, както вие откривате в гробниците, това започнало тогава да се издига и после станало такова, че ни се явява в римската арка, в римската колона, в апсидата. Мисълта била внесена в света. Ако първите християни не бяха носили в душата си тези мисли, то пред нас не би се оказало това, което после е станало световна култура. Теософът чувства себе си теософ само тогава, когато осъзнава, че носи в своята душа бъдещата култура. И нека тогава другите да му кажат: какво все пак вече си направил?
към текста >>
201.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Този, който може да превежда добре, а няма
никаква
представа за геометричните познания?
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е. обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията?
Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания?
Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка! Но да предположим, че самият преводач е един незна- чителен филолог и ако разбира от геометрия, той ще може правилно да оцени книгата. Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан. Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид. Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има
никаква
предварителна подготовка!
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е. обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания?
Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка!
Но да предположим, че самият преводач е един незна- чителен филолог и ако разбира от геометрия, той ще може правилно да оцени книгата. Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан. Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид. Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в Евангелието на Йоан. Така че спрямо Еванге- лието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в Евангелието на Йоан.
към текста >>
202.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Кръвното родство вече не може да бъде
никаква
гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса.
Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
към текста >>
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече
никаква
житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа?
Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
към текста >>
203.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от
никаква
метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
към текста >>
204.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете
никаква
дъждовна дъга.
Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга.
Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
С други думи, той не се нуждаеше от
никаква
религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят.
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него.
С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят.
Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят. Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност. Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
Тогавашният човек е нямал нужда от
никаква
специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност.
Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят.
Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност.
Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше
никаква
стойност.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност.
Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>
205.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма
никаква
връзка с Евангелието на Йоан.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление. А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.
Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан.
Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения. Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
към текста >>
206.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма
никаква
стойност.
Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
към текста >>
207.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е
никаква
религия, че за това тя не иска да противоречи някога на
никаква
религия.
Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото.
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия.
Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала
никаква
религия.
Съществуват ли някакви преди религиозна епоха на човечеството?
Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала никаква религия.
И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата.
към текста >>
Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от
никаква
религия.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
208.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това не е било още
никаква
работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци. А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване.
към текста >>
209.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Само едно физическо тяло, в което не тече
никаква
кръв и няма
никаква
нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква кръв и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система. Защото нервната система е свързана с астралното тяло, а кръвта с Аза. Никое същество няма в своето тяло нервна система, ако то не е проникнато от астралното тяло. И никое същество няма в своето физическо тяло кръвоносна система, ако в него не е проникнал Азът. Помислете, какво вършите вие всяка нощ.
към текста >>
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма
никаква
кръв и
никаква
нервна система.
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква кръв и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз.
Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система.
Защото нервната система е свързана с астралното тяло, а кръвта с Аза. Никое същество няма в своето тяло нервна система, ако то не е проникнато от астралното тяло. И никое същество няма в своето физическо тяло кръвоносна система, ако в него не е проникнал Азът. Помислете, какво вършите вие всяка нощ.
към текста >>
210.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На старото Слънце нямаше още
никаква
вода,
никаква
твърда материя.
Развитието на Сатурн трае определено време. След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце. Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя.
На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя.
То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло. Едно днешно око би го виждало като една планета излъчваща светлина в мировото пространство. Сега, след като тази планета се беше развила да там, стана възможно към зачатъка на човешкото физическо тяло да бъде присъединено етерното или жизнено тяло. Следователно сега човешкото същество се състоеше от физическо и етерно тяло, докато на Сатурн то имаше само зачатъка на физическото тяло.
към текста >>
Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше
никаква
твърда почва и
никаква
водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
И тук отново в средата на Слънчевото развитие определени Същества преминават своята човешка степен. Днешният човек не може още да стори това Духовните Същества от околността на Слънцето, които сега преминават човешката степен, ние наричаме Духове на Огъня /днешните Архангели/. Днес те са с две степени над човека. Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие.
Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва.
Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
към текста >>
Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега
никаква
възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества.
Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло. Това са отново прадедите на днешните животни. Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения. Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
211.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И последствието за един такъв човек, който не намери
никаква
връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз.
Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а Христос действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре. И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната. Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят.
И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз.
Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух.
към текста >>
212.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат
никаква
представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство. А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното. Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго.
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство.
към текста >>
213.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Преди да съществува плячката, преди да съществуват онези хора, които са обозначени чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, изкусителят няма
никаква
работа там.
Но съществува един такъв противник: Това е демонът на Слънцето. Той се явява тогава, когато има нещо, което може да стане негова плячка.
Преди да съществува плячката, преди да съществуват онези хора, които са обозначени чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, изкусителят няма никаква работа там.
Но когато човекът се явява с такива заложби, изкусителят идва и той се явява в образа на втория звяр с двата рога и изкусява хората! /виж рис. № 12/.
към текста >>
214.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде
никаква
трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята.
Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
към текста >>
Над тях втората смърт не ще има
никаква
власт.
В по-нататъшното развитие ще настъпи едно състояние, когато одухотворяването на Земята ще напредне до там, че човекът ще може да съществува и без никакво етерно тяло. Онези, чието етерно тяло живее в пълна хармония с астралното тяло, ще отхвърлят безболезнено това етерно тяло; защото те ще останат в своето астрално тяло, което ще бъде изпълнено с Христовото Същество и ще чувствуват изхвърлянето на етерното тяло като ясна необходимост на развитието. Защото тези хора ще чувствуват в себе си способността сами да го изградят отново, понеже са приели Христа в себе си. Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано. То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано.
Над тях втората смърт не ще има никаква власт.
Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа. Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер. Това е планът, който е наречен Новия Йерусалим.
към текста >>
Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат
никаква
възможност да постигнат Юпитеровото съзнание.
Този нов Юпитер ще бъде придружен от един спътник, населен от онези, които ще бъдат изключени от живота в духовното, които са изпитали втората смърт, които поради това не ще имат никаква възможност да постигнат Юпитеровото съзнание.
Следователно ще има такива хора, които ще са напреднали до Юпитеровото съзнание, които са развили своя Манас, и такива същества, които са отблъснали от себе силите, способни да им дадат това съзнание.
към текста >>
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има
никаква
възможност да водят нормален живот при тези условия.
За такива същества, които едвам тогава достигат земното съзнание, не ще има никаква възможност да водят нормален живот при тези условия.
Те ще бъдат изостанали назад същества. Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена.
към текста >>
215.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с
никаква
костна система.
Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес.
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Всичко това се разви много по-късно.
към текста >>
Впрочем за окултиста това не е
никаква
безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност.
Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание.
Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца.
към текста >>
216.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес, докато спи, човекът няма
никаква
представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание.
Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека.
Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание.
И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>
217.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше
никаква
двуполовост.
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше никаква двуполовост.
До тогава съществуваше само един човек, който - така да се каже - носеше в себе си мъжкото и женското начало. Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена. Един организъм, намиращ се предимно под влиянието на Изис, ставаше мъжки; едно тяло, намиращо се предимно под влиянието на Озирис, ставаше женско. Естествено, във всеки мъж и във всяка жена работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при жената етерното тяло е мъжко. Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки същества и Космоса.
към текста >>
218.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е
никаква
измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Всъщност Мистериите съществуваха главно за това, да подпомогнат човека и да му дадат възможност в духовния свят той да разполага не само с едно сумрачно съзнание, а съзнанието му да бъде отново просветлено. Нека да си представим, че не са съществували никакви мистерии, че не са съществували никакви посветени. Тогава в духовните светове човекът би имал едно все по-смътно, все по-сумрачно съзнание. Единствено благодарение на това, че успоредно със затъмненото съзнание в Девакана се извършваше и посвещението в Мистериите, а наред с това и усвояване на определени способности, определени хора вече можеха да виждат по-ясно в духовните светове; и единствено поради факта, че посветените можеха да споделят това в съответните митове и легенди, в девакани-ческото съзнание на хората между смъртта и новото раждане беше внесено, така да се каже, едно проясняване.
Обаче при всички онези, които вече се чувстваха добре във физическия свят, положението беше такова, че те усещаха това помрачаване на съзнанието в духовния свят, и не е никаква измислица, а самата истина, че посветеният в Елевзинските Мистерии имаше едно твърде особено изживяване.
Принципът на посвещението се състои в това, че още по време на земния си живот човекът може да се издигне в духовните светове и да узнае какво става там. Тогавашният посветен действително можеше да констатира какво става там. Когато чуваме думите: „По-добре просяк във физическия свят, отколкото цар в царството на сенките”, ние знаем, че те действително са думи на един посветен. Обаче ние ще ги разберем едва тогава, когато познаваме фактите на духовния свят. Сега нека да изразим в една по-конкретна форма това, което вчера загатнахме под твърде абстрактна форма.
към текста >>
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е
никаква
жертва!
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва!
Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество!
към текста >>
Човекът няма
никаква
власт, поне
никаква
съзнателна власт върху своите кости.
Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение. Как изобщо да си обясним това, че човекът трябва да умре, че тялото му неизбежно трябва да се разложи? Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости.
Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости.
Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана
към текста >>
219.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И когато днес някои лекари се изказват пренебрежително за египетското лечителско изкуство, веднага може да се забележи, че те нямат
никаква
представа за египетската медицина.
С една истинска тирания медицинската наука изключва всичко, което окултизмът може да предложи. Ако не бяха предприемани същински военни походи срещу най-древните традиции в медицината, против вливането на метали, би могло да се мисли за някаква реформа. Модерните експерименти не откриват нищо, което действително оборва старите, изпитани лечебни средства, срещу които може да се опълчи само едно грубо неразбиране, както това често се случва. Тъкмо древните египетски посветени бяха наясно с тези тайни. Те можеха да отправят поглед към действителните закономерности на мировото развитие.
И когато днес някои лекари се изказват пренебрежително за египетското лечителско изкуство, веднага може да се забележи, че те нямат никаква представа за египетската медицина.
Тук само загатнахме някои неща, които трябва да се знаят за египетското посвещение.
към текста >>
220.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всъщност по-късното човечество нямаше
никаква
представа за груповите души, обаче през атлантските времена човекът знаеше за тях.
Оттук идва и обичаят за кръвното отмъщение. Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области. Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да живеят и в по-късните следатлантски времена. Но като цяло, груповото съзнание изчезна в края на Атлантида. Тук ние посочихме отделни негови следи.
Всъщност по-късното човечество нямаше никаква представа за груповите души, обаче през атлантските времена човекът знаеше за тях.
Тогава той все още не можеше да се обърне към себе си с думата „Аз”. И това усещане за групова душевност отчасти се пренесе и върху следващите поколения.
към текста >>
Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат
никаква
представа, че им се предлага едно много объркано учение.
И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре.
Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение.
Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си. Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде.
към текста >>
Всъщност той няма
никаква
представа за посвещението на фараона.
Мистериите на древните египтяни се стремяха към нещо твърде особено. Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите дела на фараона. За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”. Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл. Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия.
Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона.
Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия. За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за реалност той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област.
към текста >>
221.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Не същества
никаква
източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии.
Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока.
В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост. Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество. Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм.
към текста >>
222.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В този случай Вие изобщо не бихте видели
никаква
светлина.
Обаче всъщност този отговор е погрешен, понеже физическото око фактически не вижда светлината. Абсолютно погрешно е твърдението, че ние виждаме светлината. Благодарение на светлината, ние виждаме различните предмети: твърди, течни или въздухообразни, обаче самата светлина е невидима. Представете си, че цялата Вселена е огряна от светлина, чиито източници са извън Вашето зрително поле и Вие се взирате в мировото пространство, което е изпълнено със светлина: бихте ли видели светлината?
В този случай Вие изобщо не бихте видели никаква светлина.
Вие бихте забелязали нещо едва когато се натъкнете на някакъв предмет, разположен вътре в осветеното пространство. Вие виждате не светлината, а благодарение на светлината Вие виждате различните твърди, течни и въздухообразни формации. Фактически физическото око никога не може да види физическата светлина. Този факт изпъква особено ясно пред духовния изследовател. Ето защо Духовната наука учи: Светлината прави всичко видимо, обаче самата светлина е невъзприемаема!
към текста >>
223.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Днес ние се приближаваме до един раздел, свързан с отношението на висшите Същества към нашата Слънчева система, който може да се окаже във висша степен подозрителен за всеки съвременен човек, чийто мироглед вече е формиран от естествените науки, защото ние ще се сблъскаме с такива неща, за които днешните учени не биха могли да имат абсолютно
никаква
представа.
Днес ние се приближаваме до един раздел, свързан с отношението на висшите Същества към нашата Слънчева система, който може да се окаже във висша степен подозрителен за всеки съвременен човек, чийто мироглед вече е формиран от естествените науки, защото ние ще се сблъскаме с такива неща, за които днешните учени не биха могли да имат абсолютно никаква представа.
Естествено, тук не става дума за някакво взаимно съгласие, макар че всеки човек, стъпил здраво върху основите на окултизма, може да обхване от своята гледна точка повечето факти, както и тяхното третиране от страна на естествените науки. Вие никъде няма да откриете някакво противоречие между изнесените в тези лекции данни и твърденията на съвременната наука, въпреки че хармонията между тях, естествено, съвсем не е лесна за постигане. Обаче онези от Вас, които имат търпението да проследят нещата от началото до края, ще се убедят, че отделните фрагменти рано или късно застават пред нас в своята величествена цялост.
към текста >>
224.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат
никаква
стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
Нека да не забравяме, че при своето първо пътуване до Италия, Гьоте все още можа да застане пред това произведение на изкуството в неговия пълен блясък, какъвто бъдещите по коления едва ли ще могат да усетят. За хората, които ще живеят след нас примерно толкова години, колкото ние сме живели след Гьоте, "Тайната вечеря" просто няма да съществува в сегашния си вид. Такава е съдбата на всичко, което хората създават на Земята, на всичко, което намира израз във физическата материя на Земята. Такава, общо взето, е и съдбата на човешките мисловни постижения, що се отнася до самата Земя. Опитайте се да си представите една бъдеща епоха, когато одухотворените човешки същества ще се издигнат до висшите сфери.
Човешките мисли аз нямам предвид научните мисли, понеже само след триста или четиристотин години те вече няма да имат никаква стойност а мислите на човека изобщо, каквито се раждат от неговия физически мозък, естествено нямат никакво значение за висшите светове; те имат известно значение само за Земята.
Обаче един ден човекът ще напусне Земята. И какво ще стане тогава с всичко, което хората са създали на Земята в хода на хиляди и хиляди години?
към текста >>
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с
никаква
възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея.
към текста >>
Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше
никаква
възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня.
Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор.
И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>
Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно
никаква
принуда върху човека.
Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека.
И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството. Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"?
към текста >>
225.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат
никаква
друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
към текста >>
226.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше
никаква
следа от животинско, растително и минерално царство.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство.
Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца. Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
към текста >>
227.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася
никаква
промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт.
Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение Вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни. Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта. Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна.
Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт.
Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея.
към текста >>
228.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше
никаква
друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
към текста >>
229.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако сега етерното тяло се освобождава отново от физическото, то не получава нищо от физическото тяло и последствието от тази бедност трябва да бъде, че в бъдеще етерното тяло не ще притежава вече
никаква
мъдрост, не ще има никакво познание.
Но детето няма вече нищо. От известна гледна точка, именно до тук е стигнало развитието на човечеството. Когато етерното тяло проникна във физическото. То донесе със себе си съкровището от божествена мъдрост, и още можеше да го даде на физическото. Обаче луциферическите и ариманически духове пресуши ха това съкровище.
Ако сега етерното тяло се освобождава отново от физическото, то не получава нищо от физическото тяло и последствието от тази бедност трябва да бъде, че в бъдеще етерното тяло не ще притежава вече никаква мъдрост, не ще има никакво познание.
Физическото тяло би трябвало да пресъхне и да не предаде нищо на етерното. За да не бъде така в бъдеще, на етерното тяло трябва да бъде дадена една си ла на мъдрост и тази сила на мъдрост трябва да му бъде дадена докато то се намира във физическото тяло, за да може да я отнесе със себе си при своето излъчване. Защото тогава, когато ще бъде излъчено, то ще може, благодарение на тази мъдрост, да действува обратно върху своето физическо тяло, да му предаде живот, за да не пресъхне.
към текста >>
230.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна
никаква
лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето.
Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
231.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце,
никаква
привличаща сила не може да бъде на сочена към духа Христов през време на светата Тайна вечеря.
Без тази мисъл, която се свързва с Христа в човешкото сърце, никаква привличаща сила не може да бъде на сочена към духа Христов през време на светата Тайна вечеря.
Тези форми на мисълта развиват тази привличаща сила.
към текста >>
232.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува
никаква
Тайна Наука.
Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват.
Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука.
Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя.
към текста >>
Успехът като такъв не е
никаква
мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот.
Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
Това трябва да бъде един закон на Духовната наука.
към текста >>
233.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е
никаква
истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха.
към текста >>
234.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира
никаква
дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
към текста >>
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме
никаква
възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена".
Те видяха, как слънчевите Духове отделиха Слънцето, как излязоха от Земята и намериха условия на своето развитие на една друга арена. След това видяха, че сега човекът би се втвърдил, би се вдървил и от него не би се получило това, което трябваше да се получи. Ето защо те си казаха: ние не трябва да оставим работата при това, което слънчевите духове направиха, трябва да направим и нещо друго, трябва да предпазим сега Земята от втвърдяване. Сега те влязоха в действие и отделиха Луната от Земята. Това беше дело на същества, които в известно отношение стояха по-високо от слънчевите същества.
Когато Слънцето още беше съединено със Земята, тези последните трябваше да си кажат: "ние не намираме никаква възможност за развитие по-нататък върху Земята, а се нуждаем от една друга арена".
Обаче другите Същества можаха да си кажат: "ние ще намерим възможност да продължим нашето развитие и върху Земята". Те оставиха слънчевите Духове да излязат заедно със Слънцето, а самите те останаха свързани със Земята. Обаче благодарение на това, че останаха свързани със Земята, на тях им се предложи възможност да станат чрез това в даден момент спасители на развитието на човечеството, като отделиха Луната от Земята. Следователно в известно отношение това бяха Същества по-висши от слънчевите Духове. Те можаха спокойно да кажат: "нека оставим втвърдяването на Земята да дойде над нас, нека не отиваме със слънчевите духове, а да останем на земята, за да можем да извършим едно дело, което слънчевите духове не могат да извършат, а именно да отделим Луната от Земята".
към текста >>
235.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една
лъжа
.
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа.
Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
236.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Древният индиец не се нуждаеше от
никаква
логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
към текста >>
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още
никаква
способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло. В това винаги участвува и сетивната душа. Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава. Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа.
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа.
към текста >>
237.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави
никаква
разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание.
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
238.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Той носи в себе си нещо, за което няма
никаква
представа!
Имаше време така да си казваше Буда когато хората са знаели, откъде идват тези влияния, които те носят в себе си от едно прераждане в друго. Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си!
Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа!
Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа. Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации. Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях. Ето какво си каза великият Буда.
към текста >>
Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма
никаква
представа.
Обаче с изчезването на старото ясновидство изчезна и знанието за тези сили; и понеже хората изгубиха ясновидството, настъпи и незнанието за това, което свързва и ръководи отделните прераждания. Да, на мястото на предишното ясновиждащо познание настъпи незнанието. Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа!
Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа.
Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации. Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях. Ето какво си каза великият Буда.
към текста >>
Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма
никаква
представа за тях.
Над хората се разпростря пълен мрак; те вече не можеха да разберат, от къде идват влиянията на Луцифер и Ариман. Но човекът ги носи в себе си! Той носи в себе си нещо, за което няма никаква представа! Естествено, лесно би било да се отрече действието на нещо, за което човек няма никаква представа. Но така или иначе, у човека има влияния, които са проникнали в неговата природа и те са там още от миналите му инкарнации.
Те са там и действуват през целия му живот, само че той няма никаква представа за тях.
Ето какво си каза великият Буда.
към текста >>
Със своето знание той не би излязъл вън от това, което му е подарено от божествените сили, той не би правил
никаква
разлика между себе си и външния свят и би се чувствувал като част от него.
Ако не би се промъквало това желание, идващо от миналите прераждания, така казваше Буда, човекът би гледал в света както би гледало едно божествено същество, той би се доверил на света и никога не би искал нещо повече.
Със своето знание той не би излязъл вън от това, което му е подарено от божествените сили, той не би правил никаква разлика между себе си и външния свят и би се чувствувал като част от него.
Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят. Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него.
към текста >>
Ето причината за страданието в света: От миналите инкарнации е останало нещо, за което човек няма
никаква
представа.
Ето причината за страданието в света: От миналите инкарнации е останало нещо, за което човек няма никаква представа.
Това, което той носи от миналите инкарнации, е причината, поради която в него властвува незнанието; ето я причината за болките и страданията. Но когато осъзнае, какви сили се крият в неговото астрално тяло и в които той може да проникне тогава, ако иска, той може да постигне едно познание, което е независимо от всичко съществуващо по-рано, едно лично познание.
към текста >>
239.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо у Вас не бива да се поражда
никаква
досада от дългата „предистория".
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума.
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория".
На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
към текста >>
240.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма
никаква
представа.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е.
онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа.
В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>
Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат
никаква
представа, просто защото не познават фактите.
Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество.
Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите.
Четете осма глава, където се казва:
към текста >>
241.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с
никаква
храна.
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие? Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да слушат възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление. Все по-малко биха били онези, които ще отиват там, където могат да се чуят подобни неща.
И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна.
Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието. Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията. Сега важното е не как ние предлагаме духовната храна, а как човешката душа копнее за нея! Днес копнежът на човешката душа за антропософските истини е вече факт. И сега вече нещата не зависят от онези, които искат да проповядват други учения; техните слушатели ще стават все по-малко.
към текста >>
242.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма
никаква
постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан.
По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус.
Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан.
Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
Разбрахме не нещо друго, а качеството на Христос Исус, което може да се нарече универсална светлина на мъдростта, универсална топлина на любовта, които са струили в Него, както в никое друго същество на света, качество недостъпно за
никаква
човешка познавателна сила.
Така че какво разбрахме, провеждайки всички тези разглеждания на Евангелията от Йоан и от Лука?
Разбрахме не нещо друго, а качеството на Христос Исус, което може да се нарече универсална светлина на мъдростта, универсална топлина на любовта, които са струили в Него, както в никое друго същество на света, качество недостъпно за никаква човешка познавателна сила.
И ако във връзка с Евангелието от Йоан говорим за велики, силни идеи, които се реят сякаш на орлови висини над човешките глави, опирайки се на Евангелието от Лука намираме това, което във всеки миг се обръща към всяко човешко сърце. Значението на Евангелието от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
към текста >>
Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото
никаква
човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас.
Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство. Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>
243.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова не се е нуждаел и от
никаква
особена логика.
При египетския или халдейски ясновидец работата е стояла по съвсем друг начин. Едновременно със своите вдъхновения, получавани по съвсем други пътища, той е получавал и логическите закони.
Затова не се е нуждаел и от никаква особена логика.
Ако е бил преминал обучение, в духовни интуиции му се давали вече готовите закони. Днешният организъм не е годен вече за това. Той се е развил по-нататък, защото човечеството се придвижва напред.
към текста >>
244.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Няма
никаква
друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека.
Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли. Това, което слиза от висшите светове, изобщо никога не би получило формата на мисли, ако човекът не би могъл да му придаде тази мисловна форма. Който не иска да мисли на Земята, отнема на боговете това, на което разчитат и следователно такъв човек не може да изпълни истинската си задача и смисъла на човешкото съществуване на Земята.
към текста >>
При такъв сляпо вярващ човека може да стане така, че да се изгуби и повече да не може да прави разлика между истина и
лъжа
.
Има отказ мисловно да се проверява това, което се съобщава. Така чрез антропософското движение може да се появи щета.
При такъв сляпо вярващ човека може да стане така, че да се изгуби и повече да не може да прави разлика между истина и лъжа.
към текста >>
245.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
То нямало
никаква
склонност за това.
Той бил извънредно способен за всичко, което можело да се научи от обкръжението. Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от културата. Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот. В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности.
То нямало никаква склонност за това.
То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло. Но на него му било чуждо това, което възниквало в културата на Земята. Това му било чуждо, доколкото с него в света се родило нещо, което дотогава не е участвало в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
То притежавало нещо, за което хората нямали
никаква
представа и касаело различаването на добро и зло.
Момчето Исус от Назарет съвсем не било способно за външните неща от културата. Затова пък притежавало много дълбок, задушевен вътрешен живот. В него била развита именно задушевност. И, напротив, то не било способно да изучава това, което съществувало като външни културни ценности. То нямало никаква склонност за това.
То притежавало нещо, за което хората нямали никаква представа и касаело различаването на добро и зло.
Но на него му било чуждо това, което възниквало в културата на Земята. Това му било чуждо, доколкото с него в света се родило нещо, което дотогава не е участвало в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
246.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но, от друга страна, този импулс е действал по такъв начин, че
никаква
земна мъдрост не е достатъчна за действителното разбиране на това, че станалото в началото на нашето летоброене в Палестина е станало заради човечеството, и, всъщност, заради целия свят.
В течение на последните години ми се удаде да говоря и в швейцарските кантони по значителната тема на духовната наука, всъщност по най-великата тема на духовната наука – за проблема Христос. И ако често съвременният човек, стоящ извън духовнонаучното движение, смята, че това, всъщност, е най-простата тема, за която може да се говори, като човек от съвременността той има това право. Това, което представлява най-великото за земното развитие и развитието на човечеството, силата на Христос, импулсът на Христос, несъмнено е действало така, че и най-семплата, най-наивната душа ще се отнесе към него с разбиране.
Но, от друга страна, този импулс е действал по такъв начин, че никаква земна мъдрост не е достатъчна за действителното разбиране на това, че станалото в началото на нашето летоброене в Палестина е станало заради човечеството, и, всъщност, заради целия свят.
към текста >>
247.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В онези дни не е имало изкушения,
никаква
възможност човешките души да отрекат духовния свят, защото те са го виждали, защото само през няколко часа на деня човеците са се обръщали към физическия свят.
През всичките тези различни периоди собствените ни души вече съществували; те са съществували в други тела и всеки път са притежавали различни способности. И ако сме в състояние да гледаме назад бихме открили, че нашите души тогава били надарени с висока степен на ясновидско възприемане. Особено през някои междинни състояния между сън и будност те са били свидетели на един духовен свят; те са били в състояние да гледат в един духовен свят. Бихте открили, ако можехте да гледате назад, че вие самите по онова време сте могли да виждате фактите и съществата на духовните светове.
В онези дни не е имало изкушения, никаква възможност човешките души да отрекат духовния свят, защото те са го виждали, защото само през няколко часа на деня човеците са се обръщали към физическия свят.
Предметите на външния физически свят не са били още подредени видимо по същия начин, както са били в по-късни периоди. Ето защо, когато човешките същества са били в междинно състояние, между сън и будност те са били заобиколени от един свят, който те са преживявали като духовен, който ги е изпълвал с убеждението, че това е било света от който самият човек произхождал. Той слязъл от този свят, за да придобие нещо във физическия свят, което той не би могъл да придобие горе в духовния свят.
към текста >>
Когато говорим по този начин чувствуваме, какво Антропософията би трябвало и може да означава за нас, как тя би ни подготвила да изпълним нашата задача, като се постараем щото такова едно възвишено събитие като това да не мине покрай човечеството без да остави
никаква
следа.
Когато говорим по този начин чувствуваме, какво Антропософията би трябвало и може да означава за нас, как тя би ни подготвила да изпълним нашата задача, като се постараем щото такова едно възвишено събитие като това да не мине покрай човечеството без да остави никаква следа.
Ако то би минало без да остави следа, човечеството ще загуби своята най-важна възможност за еволюция и ще потъне в тъмнина и постепенно в смърт. Това събитие може да донесе светлина за човешките същества само ако те се събудят за това ново виждане и следователно чрез това разтворят себе си също за новото Христово Събитие.
към текста >>
248.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Боговете не са поставили човека на земята без
никаква
цел.
Това е причината, поради която Павел казва: "Не убивайте удоволствието от съществуванието, а го прочиствайте, защото то първоначално бе добро". Това може да стане, когато човек поеме силата на Христос в себе си. Когато тази сила проникне душата, тя пропъжда душевната тъмнина.
Боговете не са поставили човека на земята без никаква цел.
Дълг на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно. Заключението на Буда, че човек трябва да избягва въплъщение сочи към една прототипна мъдрост за човечеството. В противовес Павел казва: "Минете през въплъщение, но наситете се с Христос и в далечно бъдеще всичко, което човек е създал като илюзия ще изчезне".
към текста >>
249.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има
никаква
загуба.
Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера. Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г. за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост. За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството. Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс.
Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба.
Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията. За да осъзнаят онова, което се съдържа в Евангелията, за тях ще е необходимо едно събитие от вида на това по пътя за Дамаск. Така по времето, когато човешките същества най-вече няма да вярват на документи, новото проявление на вяра в Христос Исус ще възникне чрез нашето израстване до сферата, в която ние ще Го срещнем чрез нашето израстване до тайнствената земя Шамбала.
към текста >>
250.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Защото
никаква
нравственост досега още не е разпространена чрез проповед.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени. Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така?
Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед.
Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях. За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси. Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част.
към текста >>
251.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че
никаква
интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия. Те знаеха онова, което се разказва в езотеричната легенда, която току-що ви разказах. Те знаеха, че силите, изкачващи се от земята през почвата на Ирландския остров работеха по такъв начин върху човешките същества, че човек малко биваше повлияван към направлението на интелектуализма, малко към направлението на егоизъм, малко в направлението, обуславящо взимане на решения. Посветените, които изпратиха там колонизаторите знаеха това твърде добре. И те подбраха хора, които чрез своите специфични кармични предразположения бяха подходящи да бъдат точно под тези влияния на Ирландия.
Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
към текста >>
252.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде
никаква
форма на власт и сила на една група над друга.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно.
Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга.
От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>
Дали той има стойност, защото е действително просветен и задвижен от специфична духовна душевна сила дали чрез това той има духовна тежест в смисъла, в който аз съм говорил в тези проучвания на духовната тежест или този мозък фактически няма
никаква
стойност, освен тази която би се показала, ако някои би могъл да го постави на едни везни и от другата и страна да постави някаква тежест?
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка.
Дали той има стойност, защото е действително просветен и задвижен от специфична духовна душевна сила дали чрез това той има духовна тежест в смисъла, в който аз съм говорил в тези проучвания на духовната тежест или този мозък фактически няма никаква стойност, освен тази която би се показала, ако някои би могъл да го постави на едни везни и от другата и страна да постави някаква тежест?
В момента, в който човек проникне отвъд тайните за които аз ви говорих миналия път относно двойника, достига се до точката /а аз не говоря за нещо нереално/ да се даде стойност на мозъка, който преди е имал стойност само като маса върху везните, защото възможно е, ако мозъкът трябва да бъде отново оживен, той да бъде оживен само чрез двойника.
към текста >>
253.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от
никаква
полза.
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза.
Човечеството би трябвало да бъде подтиквано не да схваща това важно събитие на земята по един физическо-исторически начин, а да се опита да се приближи до него с духовно разбиране. Онзи, който не може да схване Мистерията на Голгота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване. Това е волята на боговете, може да се каже. Относно най-важното събитие на земята човечеството трябва да прави духовни усилия. Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
към текста >>
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид
никаква
духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар.
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма
никаква
организация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват.
Принуден съм да направя тези две стъпки. Дайте ми малко време обаче и аз съм сигурен, че други начини и средства ще се открият, чрез които да се позволи да се даде на всеки неговите духовно-научни права. Духовно-научното движение обаче не трябва да бъде прекъсвано от неща, които нямат нищо общо с него. Следователно предимно онези, които принадлежат най-истинно и честно на нашето движение, са тези, които трябва да разберат, че тези конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават и че аз освобождавам всекиго от каквито и да било задължения. Всеки навсякъде може да извести това, което той желае.
Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма никаква организация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват.
За да се установи истината обаче и двете изисквания трябва да бъдат изпълнени. Много съм наскърбен, че трябва да взема тези мерки. Аз зная обаче, че приятелите, които стоят най-близо до нашето движение, напълно ще възприемат тази необходимост и ще се съгласят с нея.
към текста >>
254.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Обсъждания относно нереалността на един огледален образ са без
никаква
стойност.
Ние говорихме но едва много накратко за нашето астрално тяло. Онова, което сега бе описано, е вътрешната страна, представена от една част на нашата човешка природа, а именно нашето Сетивно Тяло (Empfindungsleib). Стигнахме до границата, където сетивното тяло граничи с етерното тяло. Образът или картината, която виждаме, ни показва какво сме в действителност. Формата, която съглеждаме там, е само един образ, но тя е всичко, което е нужно.
Обсъждания относно нереалността на един огледален образ са без никаква стойност.
Ако човек иска да знае на какво прилича в действителност, разискване на това е безсмислено. Онова, което виждаме, е разбира се само отражение, огледален образ в етерното тяло, но той ни помага да добием себе-познание, и в това лежи неговата стойност. Би възникнала грешка само ако ясновидецът повярва, че огледалният образ е друга същност, друга реалност идваща към него, ако не съзнава, че това е само картина, разкриваща вътрешната му същност. Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук! Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са.
към текста >>
255.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но тези същества нямат
никаква
прилика с хората.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят.
Но тези същества нямат никаква прилика с хората.
Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония. Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции. По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
256.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки истински духовен изследовател ще каже, че
никаква
лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение.
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно.
Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение.
Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост? Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота? "
към текста >>
257.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на
никаква
външна реалност.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение.
към текста >>
Никой от тях не отразява
никаква
външна реалност; но предавайки себе си във вътрешно съзерцание на значението на тези символи, ние приучваме душата си на дейности, които тя в противен случай не упражнява.
Никой от тях не отразява никаква външна реалност; но предавайки себе си във вътрешно съзерцание на значението на тези символи, ние приучваме душата си на дейности, които тя в противен случай не упражнява.
Тези дейности накрая пораждат вътрешна сила, която ни позволява да възпираме Света на Архитиповете или Първообразите по същия начин, както сме възпирали другите светове.
към текста >>
258.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Никаква
външна мисъл не се намесва между събитието и вашия ужас.
Няма много неща в ежедневния живот, които могат да бъдат сравнени с него, но аз ще говоря за нещо, което може да го направи разбираемо. Има събития, които водят интелекта почти буквално до застой. Например предположете, че някакво събитие се изправя пред вас като проблясък на светкавица и вие сте ужасени.
Никаква външна мисъл не се намесва между събитието и вашия ужас.
Вътрешното изживяване – ужасът е нещо, което може да доведе мисленето до застой. Това е добър израз за него, защото хората усещат какво всъщност се е случило. По същия начин може да побеснеем при гледката на някакво действие, което виждаме на улицата. Тук отново непосредственото впечатление е онова, което предизвиква вътрешното изживяване. Ако започнем да размишляваме за това какво се е случило, в повечето случаи ще открием, че формираме различна преценка за него.
към текста >>
259.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и
лъжа
, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
към текста >>
Никаква
слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз.
Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани.
Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>
260.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма
никаква
възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.
Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство.
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.
към текста >>
261.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува
никаква
разлика между човешката и животинската еволюция.
С други думи, първоначално човекът е получил същите богати заложби и въпреки това, днес той не ги притежава. Пред нас е странния факт, че първоначално изходната точка за развитието на човека и животните е една и съща.
И ако бихме се върнали в епохата на Старият Сатурн, щяхме да установим, че просто не съществува никаква разлика между човешката и животинската еволюция.
Двете еволюционни линии притежаваха съвършено еднакви потенциални възможности.
към текста >>
262.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Те действуват също както и съзнателните впечатления, само че пред тях не застава
никаква
преграда, докато споменът за съзнателните представи се вмъква в душевния живот и служи като един вид препятствие.
В нашия живот има един период от време, изключително богат на този род впечатления, които оказват най-живо и силно въздействие върху човешкия организъм, но без да оставят дори и следа от спомени. През цялото време от раждането до появата на първите спомени, всички ние изпитваме безброй богати впечатления, които остават в нас и ни променят в една или друга степен.
Те действуват също както и съзнателните впечатления, само че пред тях не застава никаква преграда, докато споменът за съзнателните представи се вмъква в душевния живот и служи като един вид препятствие.
И тъкмо тези несъзнателни впечатления проникват най-дълбоко в човека. Дори обикновеният живот многократно потвърждава, че съществуват моменти, когато този втори вид впечатления се проявяват с пълна сила. Наглед някои събития от човешкия живот изглеждат съвсем необясними. Често пъти Вие просто недоумявате защо едно събитие Ви впечатлява повече от друго и как може едно сравнително маловажно събитие да предизвиква разтърсващи усещания. И ако Вие сте в състояние да анализирате конкретния случай, може би ще установите, че тъкмо в критичния период между раждането и появата на първите спомени сте преживяли нещо, което впоследствие сте забравили напълно.
към текста >>
От него не е останала абсолютно
никаква
представа.
И тъкмо тези несъзнателни впечатления проникват най-дълбоко в човека. Дори обикновеният живот многократно потвърждава, че съществуват моменти, когато този втори вид впечатления се проявяват с пълна сила. Наглед някои събития от човешкия живот изглеждат съвсем необясними. Често пъти Вие просто недоумявате защо едно събитие Ви впечатлява повече от друго и как може едно сравнително маловажно събитие да предизвиква разтърсващи усещания. И ако Вие сте в състояние да анализирате конкретния случай, може би ще установите, че тъкмо в критичния период между раждането и появата на първите спомени сте преживяли нещо, което впоследствие сте забравили напълно.
От него не е останала абсолютно никаква представа.
Навремето впечатлението е било разтърсващо; то продължава да живее, намесва се в отделни фрагменти от сегашния Ви душевен живот, подсилва ги и т.н. Много от сегашните Ви усещания и впечатления са ярки и силни само поради тази причина. Това обяснява много неща.
към текста >>
Всичко това води началото си от предишната склонност към
лъжа
!
Тази склонност идва от подсъзнанието и блика от най-дълбоките и тъмни пластове на душата. Защото ако човек би се подчинил само на своите висши морални императиви, той изобщо нямаше да лъже; към лъжата го тласкат само онези афекти и чувства, които идват от подсъзнанието. А там вече има нещо животинско! Ако даден човек е бил лъжец, след смъртта неговите действия, произтекли на времето от склонността му да лъже, отново ще породят бурни афекти и неумолимата тенденция да работи срещу самия себе си. И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб организъм, а (както ни показва Науката за Духа) и един неправилно, дефектно изграден организъм с несъмнено увредени вътрешни органи, макар и в техните най-фини структури.
Всичко това води началото си от предишната склонност към лъжа!
към текста >>
Ето как можем да проследим кармичните последици в три последователни инкарнации: Повърхностен душевен живот в първата инкарнация, склонност към
лъжа
във втората инкарнация и физическа предразположба към заболяване в третата инкарнация.
Ето как можем да проследим кармичните последици в три последователни инкарнации: Повърхностен душевен живот в първата инкарнация, склонност към лъжа във втората инкарнация и физическа предразположба към заболяване в третата инкарнация.
към текста >>
263.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В следващата си инкарнация той на всяка цена ще търси такива ситуации, при които неговите три тела няма да представляват
никаква
преграда за неговия Аз, така че Азът непрекъснато ще остава без
никаква
телесна опора и ще се изявява по някакъв абсурден начин.
Нека да си представим, че по времето на Камалока, един човек вижда, как през изминалия си живот е предприемал действия под влиянието на прекалено силно себесъзнание, как се е уповавал преди всичко на самия себе си, на своя Аз. И сега си дава сметка, че той трябва да укроти, да обуздае себичното начало в себе си.
В следващата си инкарнация той на всяка цена ще търси такива ситуации, при които неговите три тела няма да представляват никаква преграда за неговия Аз, така че Азът непрекъснато ще остава без никаква телесна опора и ще се изявява по някакъв абсурден начин.
А подобни условия са налице, когато Кармата срещне този човек с маларията.
към текста >>
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш
никаква
възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това.
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш.
Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест!
към текста >>
264.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обикновено той няма
никаква
представа за всичко това.
Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
Обикновено той няма никаква представа за всичко това.
А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е чувството на срам. Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие.
към текста >>
265.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да мислим, че изобщо нямаме
никаква
вина, никакво участие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
За тази цел най-напред е необходимо да размислим върху една малко известна истина: когато за дадено събитие в ежедневието говорим, че то „идва отвътре", че „блика от вътрешните области на човешкото същество", често се подлагаме на една измама, защото много от нещата, за които вярваме че възникват „вътре в човека", фактически идват отвън. Това се отнася и за онези черти на характера, за онези болестни предразположби, които обикновено слагаме в сборната група на „наследствените признаци".
Наследствените признаци, с които се сблъскваме, са нещо, което на пръв поглед изглежда, че притежаваме само защото тези качества са били присъщи и на нашите предшественици, и често сме склонни да мислим, че изобщо нямаме никаква вина, никакво участие, ако те се проявят по един или друг начин и в нас самите.
По този начин лесно бихме допуснали едно крайно неправилно разграничение между това, което самите ние донасяме от предишните си инкарнации и това, което наследяваме от нашите родители, прародители и т.н.
към текста >>
Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в голямата водна маса и от оцветената капка няма да остане
никаква
следа.
Да предположим, че вземаме една малка капка от оцветена течност и я слагаме в басейн с вода: За кратко време тя ще се разтвори в голямата водна маса и от оцветената капка няма да остане никаква следа.
към текста >>
Черният дроб на един човек може да бъде например напълно разрушен, но ако болестта не води до инфекция на перитонеума, не настъпва
никаква
болка.
Бихме изпаднали в жестоко заблуждение, ако наистина повярваме, че болката и болестта вървят ръка за ръка.
Черният дроб на един човек може да бъде например напълно разрушен, но ако болестта не води до инфекция на перитонеума, не настъпва никаква болка.
Човек може да развива в себе си тежък болестен процес, без изобщо да изпитва болка. В много случаи това е точно така. Дори за обективния поглед, тези болести са по-тежки. Защото, ако усеща болки, човек гледа да се освободи от тях; в противен случай той не предприема нищо.
към текста >>
В случаят астралното тяло няма
никаква
намеса; чисто и просто последиците от предишната инкарнация водят до една по-тясна свързаност между етерното и физическото тяло.
Да предположим, че поради изживяванията от своите минали инкарнации, даден човек предизвиква в своя организъм не само такива разстройства, които карат астралното тяло да навлиза по един екстремен начин в етерното и физическото тяло, а направо кара етерното тяло да навлиза по един прекален, абнормен начин във физическото тяло. Лесно може да се стигне до там, че да се наруши също и нормалната връзка между етерното тяло и физическото тяло, която е характерна за днешните хора; с други думи, до едно прекомерно навлизане на етерното тяло във физическото тяло.
В случаят астралното тяло няма никаква намеса; чисто и просто последиците от предишната инкарнация водят до една по-тясна свързаност между етерното и физическото тяло.
към текста >>
Да предположим, че той иска да извърши нещо, което в нормалния живот му се изплъзва напълно; той ще го извърши, дори и да няма
никаква
представа за него.
Следователно, ние сме изправени пред един вид по-дълбоко съзнание, до което човек не може да достигне, без етерното тяло да е навлязло достатъчно силно във физическото тяло.
Да предположим, че той иска да извърши нещо, което в нормалния живот му се изплъзва напълно; той ще го извърши, дори и да няма никаква представа за него.
към текста >>
266.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва
никаква
болка!
От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята. В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти!
Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква болка!
Тук нашето внимание е насочено към важната окултна истина, според която Прометей дава на хората нещо, което би могло да ги заплете още по-силно в примките на Ариман. Да, окултните предания винаги са в пълно съзвучие с истините на Антропософията.
към текста >>
267.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава
никаква
власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло.
Ето защо не е трудно да се уверите, че колкото и голяма мъдрост на .натрупа човек в сетивно-физическия свят, тя не променя съществено душевния му свят, не променя това, което определяме като „насищане" на астралното тяло с едни или други подтици, страсти и т.н. Човек може да е твърде образован и осведомен за всички неща от сетивно-физическия свят, и все пак да не е постигнал пречистване на своите инстинкти и страсти. Той може да е наистина компетентен за всичко, което вижда в сетивно-физическия свят, и в същото време да е завършен егоист, понеже е поел егоистичните импулси още от своето детство. (Естествено, човек може да притежава и двете неща: Както онази компетентност, която се цени днес от официалната наука, така и пречистените от Аза астрално и етерно тяло.) Да, човек може да натрупва всякакви познания за физическия свят и да обогатява с тях своята Разсъдъчна Душа, но не и да преодолее онази дълбока пропаст, която разделя Разсъдъчната Душа от етерното тяло.
С други думи: Колкото и отворен да е някой за външните истини, колкото и да се стреми към познание за сетивно-физическия свят, Вие лесно ще установите, как това познание не притежава никаква власт над пластичните, градивни сили, които формират неговото тяло.
към текста >>
Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме
никаква
стойност на вътрешните процеси.
Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата. Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа. Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание.
Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси.
И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>
268.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И така, нека да разгледаме една област от Кармата, където моралните импулси все още не играят
никаква
роля, а кармическите връзки се осъществяват от напълно неутрални фактори.
Ние ще вникнем най-добре в логиката и механизмите на Кармата, ако разгледаме онези обширни области от живота, където Кармата действува, така да се каже, без морални основания и без да има нещо общо нито с моралните импулси, които човек развива в душата си, нито с неговите мотиви за морални и неморални действия.
И така, нека да разгледаме една област от Кармата, където моралните импулси все още не играят никаква роля, а кармическите връзки се осъществяват от напълно неутрални фактори.
към текста >>
269.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат
никаква
представа за произхода на тези лечебни методи.
Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години както казваше един лекар след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология. Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща.
Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи.
към текста >>
В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без
никаква
, бих казал, предварителна подготовка.
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка.
Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>
270.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма
никаква
представа за своите кармически задължения към света.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света.
Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>
271.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате
никаква
представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране.
На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
към текста >>
272.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Народът не е
никаква
раса.
Ако разглеждаме нещата по този начин, ние си изграждаме не някакви объркващи понятия, а в истинския смисъл на думата подвижни понятия; в тази област всичко трябва да бъде на мястото си.
Народът не е никаква раса.
Понятието „народ“ няма нищо общо с понятието „раса“. От една раса може да произлязат най-различни народи. „Расите“ са общности, които са съвсем различни от „народите“. Ние с право говорим за немски, холандски или норвежки народ, обаче в същото време говорим и за германска раса.
към текста >>
273.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
И мнозина от тези, които преждевременно и по неправилен начин са проникнали в окултната област, трябва скъпо да заплатят за тази авантюра, защото в този случай пред тях застава застрашителното войнство на тези духовни Същества, без да е налице
никаква
помощ,
никаква
хармонизация от страна на други духовни Същества.
Обаче дори и тези абнормни Духове на Формата, същинските Духове на Движението, които на астрален план се проявяват като един вид грозни, отблъскващи духовни Същества, също имат подчинени Духове. Те са Духовете, които тъкат и живеят във всичко онова, което е свързано с възникването на човешките раси, следователно с всичко онова, което при човека има отношение към земния елемент, размножението и т.н. Поначало тези Същества спадат към най-пъстрата и опасна част на астралния свят. За съжаление това е теренът казвам го най-добронамерено -, до който най-лесно достигат онези окултни ученици, чието ясновидство е било развито по неправилен начин. Да, най-лесно изниква пред погледа именно онова войнство от духовни Същества, респективно техните служители, което е свързано с размножението на расите.
И мнозина от тези, които преждевременно и по неправилен начин са проникнали в окултната област, трябва скъпо да заплатят за тази авантюра, защото в този случай пред тях застава застрашителното войнство на тези духовни Същества, без да е налице никаква помощ, никаква хармонизация от страна на други духовни Същества.
към текста >>
274.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма
никаква
граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса.
Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти.
Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси. За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата. Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“.
към текста >>
275.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят
никаква
роля.
То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“. Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей?
В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля.
към текста >>
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към
лъжа
.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа.
Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране.
към текста >>
Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна
лъжа
, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят.
Първият е този, който поражда егоизма. Това е змията Мидгард, която олицетворява луциферическото влияние върху астралното тяло. Вторият образ се свежда до това, което се промъква в човешкото познание като неправилни, неверни представи. При човека на физическия план това са онези неща, които живеят в неговия Дух, обаче не съвпадат с външния свят. Накратко, това са неправилните, неверните представи.
Но при северните хора, които все още имаха непосредствени опитности в астралния свят, това, което за нас не е нищо друго, освен една абстрактна лъжа, оживяваше като едно астрално същество в астралния свят.
Израза на всичко онова, което представлява помрачението, неправилното виждане, имаме в лицето на едно животинско същество, което на Север е познато като вълкът Фернис. Този е вторият потомък, олицетворяващ влиянието на Локи върху етерното тяло, което поражда у човека един вътрешен стремеж към самоизмама, към неправилно мислене. В този случай древната северно-германска митология, както казах, си служи с образа на един вълк. Това е астралният образ за лъжата и за всичко онова, което е свързано с вътрешния стремеж към неистинност.
към текста >>
276.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух,
никаква
вода,
никаква
твърда земя не може да се намери на стария Сатурн.
Нека си изясним малко относно определено гледище, как можем да си обрисуваме пред погледа Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Ако за малко хвърлим поглед върху стария Сатурн, той стои образно пред нашата душа като едно небесно тяло, което не притежава още нищо от това, което сме свикнали да наричаме материя в заобикалящия ни свят. Той е едно небесно тяло, което от всичко, което имаме в заобикалящия ни свят, съдържа в себе си всъщност само елемента на топлината.
Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн.
Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние.
към текста >>
И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече
никаква
представа.
Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание.
И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
към текста >>
277.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Не може да съществува
никаква
такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма?
Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
към текста >>
Ако човек не си слага
никаква
превръзка пред очите, извънредно лесно е да се каже, кое прави от човека човек: Това, което той има и всички останали същества около него в земното съществуване нямат говорът, който се изразява в звуци, това го прави човек.
А сега нека обгърнем с поглед нашия дневен човек, за да можем да си обрисуваме още по-точно картината пред душата. Нека се запитаме: чрез какво човекът, според Духовната наука, а не според дилетантната днешна наука, чрез какво човекът е станал такъв, какъвто той е днес? Чрез какво е получил той своята определена форма, която го различава от всички останали живи същества от околната среда; кое го прави всъщност човек? Какво тъче през тази човешка форма?
Ако човек не си слага никаква превръзка пред очите, извънредно лесно е да се каже, кое прави от човека човек: Това, което той има и всички останали същества около него в земното съществуване нямат говорът, който се изразява в звуци, това го прави човек.
Представете си животинската форма! Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма? Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори?
към текста >>
278.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Естествено при тези условия не можеше да се роди
никаква
твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация.
Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация.
Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми. Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце. Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
към текста >>
279.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма
никаква
светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло.
Дейността на Сатурн трябваше да бъде една съграждаща дейност, за това бяха положени грижи през време на Сатурновото съществуване. Разрушителните процеси в нашето физическо тяло стават именно през време на деня, когато имаме влиянието на светлината; обаче през време на старото Сатурново съществуване светлината не съществуваше. Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло. Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на старото Слънчево съществуване, се яви светлината. Това може да се постигне благодарение на факта, че бяха изостанали сатурнови същества, които се грижеха за съграждането.
Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма никаква светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло.
Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени. Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината. В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия.
към текста >>
В космическата дейност не съществува
никаква
възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината.
Това може да се постигне благодарение на факта, че бяха изостанали сатурнови същества, които се грижеха за съграждането. Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма никаква светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло. Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени. Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината.
В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината.
И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества.
към текста >>
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук
никаква
дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите.
към текста >>
280.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава
никаква
способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи.
Той не знае, дали това, което му се представя в образите, е една външна духовна действителност, ако щете, дали то е това, което е записано в Акашовите летописи или дали той е разширил своето собствено себе и го е превърнал в един свят. То може да бъде и двете положения и той трябва да приеме че е така. Това, което му липсва, е дарбата да различава между духовната действителност и образното съзнание. Това трябва да си каже той. И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес Томасиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието.
Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава никаква способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи.
Естествено в образите от розенкройцерската драма е доказана изявата на истински духовни действителности. Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/. В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес Томасиус не знае, че тези образи са действителни.
към текста >>
И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал
никаква
светлина.
Аз съм припомнял важните думи, които Гьоте е казал: Окото е образувано от светлината за светлината. Тези думи трябва да се разбират много дълбоко. Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят.
И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина.
Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат.
към текста >>
Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат
никаква
клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>
281.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още
никаква
трева и никакви храсти.
Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата.
Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти.
Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията.
към текста >>
Ние не можем да намери за тях
никаква
друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>
282.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха
никаква
склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
към текста >>
283.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава
никаква
истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19. век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не.
Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините.
Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика. Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
284.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма
никаква
следа.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с четиридесет и две поколения поради факта, че всичко, свързано с някакво развитие във времето, и изобщо с времето, има отношение към числото седем. Ето защо и есеите свързват развитието на физически унаследените качества с числото седем. Есеите казваха: Ти трябваше да минеш през шест пъти по седем степени, т.е. през четиридесет и две степени; после ти се издигаш до следващите седем степени, при които се постига един вид завършека на числото седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, което се намира над четиридесет и двете степени, не бива да се отнася към силите и Съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Вярно е, че фактически цялата еволюция на физическото и етерното тяло привършва според закона на числото седем, след седем пъти по седем поколения, обаче в рамките на последните седем поколения се постига едно цялостно преобразяване; от качествата на първите поколения, тук вече няма никаква следа.
Следователно, за нас в случая е важно това, което се намира в рамките на шест пъти по седем. Но с пълното завършване на числото седем (т.е. 7 х 7), ние се изправяме пред нещо, което следва да признаем за съвършено ново. Сега, след четиридесет и двете поколения, ние навлизаме в една област, където имаме работа не с едно човешко, а с едно свръхчовешко съществувание. И така, ние различаваме шест пъти по седем поколения, който са изцяло свързани със Земята.
към текста >>
285.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма
никаква
стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната.
И сега още в следващия миг ясно и недвусмислено е показано нещо друго: А именно, че Христос Исус действително гради върху по-дълбоките, подсъзнателни сили в Петър. Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на Голгота. Но сега в Петър проговарят не подсъзнателните сили, а силите на неговото нормално човешко съзнание. Ето защо сега той не разбира думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо.
Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната.
Ето какво е скрито в думите: „Махни се от мен, Сатана! Не ме съблазнявай; защото ти мислиш не за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16, 23). Христос веднага го нарича „Сатана"; той употребява думата „Сатана" именно за Ариман, докато в други случаи, когато се говори за Луцифер, Библията си служи с име то „Дявол". Всъщност, за да посочи измамата, на която се поддава Петър, Христос прибягва до най-точната дума.
към текста >>
Днешните мнения относно дълбокия смисъл на тази дума се опират на чисто филологическа основа, но те нямат
никаква
стойност, ако са лишени от едно ясно и обективно разбиране на библейските първоизточници.
Това обаче не отговаря на истината.
Днешните мнения относно дълбокия смисъл на тази дума се опират на чисто филологическа основа, но те нямат никаква стойност, ако са лишени от едно ясно и обективно разбиране на библейските първоизточници.
към текста >>
286.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива
никаква
прилика с него (Йоан 20, 10-18).
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18).
Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна. И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>
Естествено, ние нямаме
никаква
вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството.
Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството.
Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи. Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък. Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях. И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
към текста >>
287.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Той беше синът на една муза, Калиопа; той не беше просто синът на една земна майка от плът, но на един свръхсетивен елемент, който никога не бе имал
никаква
връзка със сетивния свят.
Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент. Гъркът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха. Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза.
Той беше синът на една муза, Калиопа; той не беше просто синът на една земна майка от плът, но на един свръхсетивен елемент, който никога не бе имал никаква връзка със сетивния свят.
към текста >>
288.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез
лъжа
заловили тази мъдра девойка.
Това, което е представлявало тайната на нейното посвещение, е било действително проектирано като сянка на физически план. С това ние засягаме събитие, което е действало символично и е било важно за много от това, което се извършва в историческите времена. Ние засягаме едно от тези събития, които само външно се проявяват като мъченическа смърт; те представляват символ, в който се изразяват духовни сили и значения. Яростта на тези, които обкръжавали архиепископа на Александрия, се стоварила върху Хипатия в мартенските дни на 415 година. Решили да се избавят от нейната власт, от нейната духовна власт.
Най-невежите, диви орди от околностите на Александрия, били надъхани и чрез лъжа заловили тази мъдра девойка.
Тя седнала в каруца и по даден знак настървените хора се нахвърлили върху нея, смъкнали от нея дрехите, повлекли я в църквата и буквално одрали месото от костите й. Те я разкъсали и съвършено лишената от човешки облик кръвожадна тълпа помъкнала през града части от тялото й. Такава е съдбата на великия философ Хипатия.
към текста >>
289.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И може би не ще бъде
никаква
илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще.
И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
290.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И за бъдещото развитие на човечеството това ще има все по-голямо значение, така щото онзи човек, който е неморален, не ще може да разполага вече с
никаква
интелектуалност, защото тя ще бъде възможна само чрез моралните деяния.
Докато през нашата епоха, през Петата културна епоха, нашата интелектуалност може да остане запазена, дори когато не изпитваме никакво удоволствие от моралните деяния, през Шестата културна епоха положението ще бъде съвършено различно. През Шестата културна епоха, следователно от третото хилядолетие нататък, неморалното ще действува парализиращо върху интелектуално стта. Който е интелектуален и същевременно неморален, ще понижи своята интелектуалност до едно сумрачно състояние именно поради неморалността.
И за бъдещото развитие на човечеството това ще има все по-голямо значение, така щото онзи човек, който е неморален, не ще може да разполага вече с никаква интелектуалност, защото тя ще бъде възможна само чрез моралните деяния.
А през Седмата културна епоха не ще има вече нито един човек, който да е умен и в същото време да не е морален.
към текста >>
И ние знаем от окултните изследвания, че този Майтрейя-Буда ще притежава словото по такъв начин, за който днешните хора не могат да имат още
никаква
представа.
Ние правим онова, което така ясно са възвестявали източните учения, когато Бодисатва, който беше син на цар Судходана, се беше издигнал до ранг Буда. Тогава източните учения бяха наясно върху факта, че следващият Бодисатва, който ще стане впоследствие Буда, ще има задача да разпространява по лицето на Земята ученията, които ще покажат на хората Христос в истинска светлина. Така следващият Бодисатва, който се въплъти в Йешу бен Пандира, а по-нататък и в други личности, стана Учителят, проповядващ Христовия Импулс. И легендата ни показва това много добре в разказа на Валаам и Йозафат, като Валаам, един християнски учител, поучава Йозафат, т.е. Бодисатвата. Ето защо източните учения наричат този Бодисатва „Носител на Доброто”: Майтрейя-Буда.
И ние знаем от окултните изследвания, че този Майтрейя-Буда ще притежава словото по такъв начин, за който днешните хора не могат да имат още никаква представа.
Днес с ясновиждащия поглед можем да надникнем в по-висшето развитие на света, а именно как Майтрейя-Буда ще поучава след три хиляди години. Ние бихме могли да предадем много от неговите поучения в символични рисунки. Обаче днес не бихме имали възможността за това, понеже човечеството все още не е узряло да изговаря такива думи, каквито ще изговаря Майтрейя-Буда.
към текста >>
291.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче истинският алхимик не придаваше
никаква
стойност на веществото, което получаваше накрая.
Върху тази действително морална, етическа, интелектуална работа не е публикувано нищо. Това, което е публикувано, третира само чисто външните експерименти. То е написано от тези, които са практикували алхимията като самоцел. Лъжливият алхимик изхождаше от това да създава вещества. Той виждаше в експериментите при изгарянето на веществата само добиването на материални резултати.
Обаче истинският алхимик не придаваше никаква стойност на веществото, което получаваше накрая.
За него важни бяха вътрешните изживявания, докато се образуваха веществата, мислите, които се раждаха в него, изживяванията, които имаше в себе си. Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква печалба. Той трябваше само да подарява произведените метали. Днешният човек няма вече правилна представа за тези експерименти. Той няма никакво предчувствие за това, което експериментиращият може да изживее.
към текста >>
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си
никаква
печалба.
То е написано от тези, които са практикували алхимията като самоцел. Лъжливият алхимик изхождаше от това да създава вещества. Той виждаше в експериментите при изгарянето на веществата само добиването на материални резултати. Обаче истинският алхимик не придаваше никаква стойност на веществото, което получаваше накрая. За него важни бяха вътрешните изживявания, докато се образуваха веществата, мислите, които се раждаха в него, изживяванията, които имаше в себе си.
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква печалба.
Той трябваше само да подарява произведените метали. Днешният човек няма вече правилна представа за тези експерименти. Той няма никакво предчувствие за това, което експериментиращият може да изживее. Средновековният философ можеше да изживее цели душевни драми в своята лаборатория, например когато добиваха антимон, експериментиращите виждаха много важни морални процеси.
към текста >>
292.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде
никаква
представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората.
Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората.
Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>
293.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Или с други думи: Може ли също и обикновеният човек, който няма
никаква
ясновидска способност, да забележи нещо в душата, да изживее нещо, което стои във връзка с висшите светове?
Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво намираме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове?
Или с други думи: Може ли също и обикновеният човек, който няма никаква ясновидска способност, да забележи нещо в душата, да изживее нещо, което стои във връзка с висшите светове?
Нашата днешна, както и утрешна лекция ще бъде посветена главно на този въпрос.
към текста >>
Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са
никаква
пречка за заспиването.
Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването.
Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим.
към текста >>
Защото Буда не е
никаква
индивидуалност, Буда е един сан, един чин.
Той беше една велика индивидуалност, която от времената на Буда – следователно около шестстотин години преди нашата ера – се е превъплъщавала почти всяко столетие, за да води човечеството напред. За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда.
Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин.
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето. Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
към текста >>
Даже онези, които днес развиват най-високата интелигентност, ако в следващата епоха не развият в себе си благородните чувства и морала, не ще имат
никаква
полза от своето сегашно остроумие.
Това трябва да се разбира така: Онези, които са стояли настрани и са се противопоставили на развитието, ще бъдат противниците, които ще воюват едни срещу други.
Даже онези, които днес развиват най-високата интелигентност, ако в следващата епоха не развият в себе си благородните чувства и морала, не ще имат никаква полза от своето сегашно остроумие.
В нашата епоха се развива най-високата интелигентност. Тук е постигната една върхова точка. Обаче, който сега развива интелигентност, а пропуска следващите възможности за развитие, той сам ще се унищожи чрез своята интелигентност. Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка. Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден.
към текста >>
294.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той решил да не ги пита за нищо друго, освен за това, което те са преподавали година след година в техния собствен клас и се установило, че мнозина не са имали
никаква
представа за това, което те самите са преподавали!
Аз често посочвам един пример. В една страна променили веднъж разпореждането относно изпитите за учители и поради тази причина всички учители трябвало наново да положат изпит. Изпитващият трябвало да изпитва млади и възрастни учители. Той можел да изпита по-младите според това, което те са научили в с еминара. Но как трябвало да изпита по-възрастните?
Той решил да не ги пита за нищо друго, освен за това, което те са преподавали година след година в техния собствен клас и се установило, че мнозина не са имали никаква представа за това, което те самите са преподавали!
към текста >>
– При това в дома си детето не беше виждало
никаква
мизерия, а живееше при съвсем добри условия.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност. То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално.
– При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия.
– След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
295.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение,
никаква
теория, а импулса на един нов живот.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот.
Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>
296.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има
никаква
разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
297.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат
никаква
връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят.
А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука. Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят.
Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат никаква връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят.
Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства към мъртвите. Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение. Иначе онези, които седят сега тук в това помещение и не виждат Нюрнберг, лесно биха могли да кажат, че Нюрнберг не съществува.
към текста >>
298.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Защото на Земята не съществуваше
никаква
възможност за тези Същества, които бяха влезли в това Земно развитие толкова неподготвени за него, нямаше
никаква
възможност те да постигнат едно физическо тяло.
С това ние обгърнахме с поглед три класи микрокосмически Същества на Земята, три класи Същества, които бяха дошли на арената на Земното развитие. Обаче от тези три класи само една можеше да постигне на Земята едно физическо тяло. Защото условията, които Земята дава за развитието на едно физическо тяло от плът, тя може да ги даде съобразно нейните цялостни земни отношения само за четвъртата основна част на човека. Само това, което на Земята искаше да развие като същество своята четвърта основна част като Аз, само то можеше да постигне едно физическо тяло. Другите Същества, които искаха да развият една шеста и седма основна част на тяхната природа, не можеха да постигнат никакво физическо тяло.
Защото на Земята не съществуваше никаква възможност за тези Същества, които бяха влезли в това Земно развитие толкова неподготвени за него, нямаше никаква възможност те да постигнат едно физическо тяло.
Какво трябваше да направят тези Същества? Те трябваше да направят следното. Трябваше да си кажат: Да, ние не намираме непосредствено едно физическо тяло от плът и кости, защото такива тела съществуват за човеците, които искат да развият техния Аз. Следователно, трябва да прибегнем до един вид сурогат на физическо тяло, трябва да потърсим хора, които принадлежат към най-развитите, които следователно са развили тяхната четвърта основна част. Именно в тях трябва да се промъкнем ние и в тях да развием нашето Същество, да работим така, че да развием нашата шеста или седма основна част.
към текста >>
299.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем
никаква
сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети.
Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот.
Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това.
към текста >>
300.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува
никаква
смърт, а преобразуване, метаморфози.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството.
Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози.
Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер. И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят.
към текста >>
301.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има
никаква
злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния мир.
Но би могло да се добави: Материалистите са изключени от това общество. Те са изключени само тогава, когато тяхната материалистична вяра стои за тях по-високо от търсенето на силите, които стоят в основата на всички явления.
Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има никаква злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния мир.
Нека нагледно да си представим как истината и мирът могат да навлязат в света.
към текста >>
Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма
никаква
истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него.
Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
302.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В продължение на дълго време той не можеше да приеме
никаква
храна.
На тази конференция присъствуващите първи седем бяха свещените Риши, всеки един от които беше въплътил в себе си по една от седемте атлантски степени на развитието. Други четирима мъдреци бяха въплътили в себе си културата на първите четири подраси на нашата епоха: осмият – културата на Древно-индийската подраса, деветият – тази на Древно-персийската подраса, десетият – културата на Египетско-халдейската подраса и единадесетият – културата на Гръцко-римската подраса. Дванадесетият въплъщаваше в себе си всичко следващо. Всред тях беше и един младеж, един тринадесети, него те бяха взели със себе си и всичките дванадесет направиха така, че по определен начин тяхната мъдрост можа да се влее в него. В резултат на това тялото на младежа заблестя и стана като прозрачно.
В продължение на дълго време той не можеше да приеме никаква храна.
Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат. Благодарение на собствените си усилия, той можа да им обясни по-висшия смисъл на събитието, станало с апостол Павел пред Дамаск. После той умря и през 14. столетие се прероди като Кристиян Розенкройц. След това живя сто години и оттогава насам е учител не само на 12-те, но и на цялото човечество.
към текста >>
303.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Йезуитският елемент се стреми да разруши християнската мистика и най-вече розенкройцерството, защото йезуитите усещат: Има хора, които копнеят за истинското християнство, при което Царят Исус вече не играе
никаква
роля.
С това аз исках да посоча как дори един толкова висш елемент, какъвто е елементът на Исус, може да хипертрофира и да стане опасен; исках да посоча колко необходимо е човекът да се потопи именно в дълбините на Христовото Същество, ако иска да разбере: Силата на християнството трябва да се състои тъкмо в това, че то в най-голяма степен зачита човешкото достойнство, и че никога не потъпква с груби стъпки това, което човекът трябва да разглежда като своя неприкосновена същност, като своя светиня.
Йезуитският елемент се стреми да разруши християнската мистика и най-вече розенкройцерството, защото йезуитите усещат: Има хора, които копнеят за истинското християнство, при което Царят Исус вече не играе никаква роля.
Обаче в хода на посочените имагинации волята се усилва до такава степен, че тя може да се противопостави дори и на онези импулси, които идват от самия Дух.
към текста >>
304.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Разбира се, лесно е да се каже: Аз не желая да изпитвам
никаква
ненавист!
Разбира се, лесно е да се каже: Аз не желая да изпитвам никаква ненавист!
“ Ако обаче пред нас застане цялото трагично величие на това, което сме станали поради естеството на връзката ни с физическото тяло, тази гледка носи в себе си една завладяваща сила. И ние действително усещаме нещо като ненавист, като омраза, като огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива. И тук нашето окултно обучение следва да е напреднало до такава степен, че да преодолеем огорчението и да признаем, че именно ние, с цялата си същност, с цялата си индивидуалност, която вече е слязла в поредицата от инкарнации, сме отговорни за всичко онова, в което се е превърнало нашето физическо тяло. И когато преодолеем това огорчение, ние сме обзети от едно друго усещане, което често пъти е било изразявано приблизително по следния начин: Да, сега зная, че аз самият съм този, който се явявам тук в изменената форма на моето физическо съществуване! Това съм самият аз!
към текста >>
305.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма
никаква
представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19. Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота.
Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
към текста >>
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна
лъжа
на самото съществувание, смята Соловьов.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване.
Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него.
към текста >>
Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма
лъжа
.
И ето че сега идва един философ, който за да стигне до някакво отношение към Христос, каквото до сега е било невъзможно признава понятието за вярата, но разглежда нещата така, че в тази вяра, доколкото тя се отнася за Христос, той вижда една вътрешна необходимост, едно вътрешно задължение на човешката душа. Защото сега за Соловьов антитезата не гласи: „Да вярвам, или да не вярвам“; сега вярата, сама по себе си, става за него една необходимост.
Той смята, че ние сме задължени да вярваме в Христос, защото в противен случай ние отричаме самите себе си и превръщаме битието си в една голяма лъжа.
Както минералната субстанция има нужда от кристалната форма, така и природата на човешката душа има нужда от вярата. Ето защо човекът следва да признае: Когато познавам истината за самия себе си а не лъжата, тогава аз осъществявам вярата в моята собствена душа. Аз съм длъжник на вярата, обаче не мога да стигна до нея по друг начин, освен чрез моите свободни действия.
към текста >>
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма
лъжа
с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
И също както Паскал, този философ свързва изживяванията на душата ако тя не иска да отрече себе си и да превърне битието си в една голяма лъжа с историческия Христос Исус, който се включи в еволюцията на човечеството чрез Събитието от Палестина.
Ето защо Соловьов продължава: Ако Христос не би се включил в развитието на човека именно като историческия Христос -, ако не би свалил долу силата, благодарение на която душата да усеща както свободното действие, така и закономерната необходимост на волята, тогава през следващата епоха човешката душа щеше да бъде принудена да отрече самата себе си и вместо „Аз съм“, да твърди „Аз не съм! “. Ето до къде би стигнало според този философ развитието през следващата епоха: човешката душа би била обзета от вътрешното убеждение: „Аз не съм! “. И в мига, когато душата напрегне своите сили, за да си гарантира своето собствено битие, тя не може да постъпи по друг начин, освен като се обърне назад към историческия Христос.
към текста >>
306.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил
никаква
неправда.
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните!
Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>
307.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както скулпторът не може да извае
никаква
статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“.
А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество.
Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“.
Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
към текста >>
308.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нима не съществува
никаква
друга възможност?
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението?
Нима не съществува никаква друга възможност?
Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>
За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува
никаква
възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга.
А когато проследим човешкото развитие от началото на Земята до Мистерията на Голгота, ние ще открием, че процесът, който разгледахме току-що, се усилва все повече и повече. Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда.
За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга.
Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие. Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание. Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>
309.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За него това не би представлявало
никаква
изненада.
В известен смисъл Павел беше един посветен още преди събитието от Дамаск. Обаче това посвещение се опираше на древноеврейския и гръцкия принцип. Той беше един посветен, който до тогава знаеше само, че индивидуалностите, които чрез посвещението успяваха да се свържат с духовния свят, в своето етерно тяло оставаха независими от физическото тяло и до известна степен можеха да се явят в най-чистата форма на своето етерно тяло на онези, които имаха готовност да ги видят. Ако Павел би възприел само явяването на едно чисто етерно тяло, независимо от физическото, той би говорил по друг начин. Той би казал, че е видял един посветен, който е живо свързан с планетарното развитие на Земята и е напълно независим от своето физическо тяло.
За него това не би представлявало никаква изненада.
Следователно, неговото изживяване пред Дамаск беше нещо съвсем друго. Това, което той изживя, го изпълни с непоколебимата увереност: човекът се издига до тези изживявания едва тогава, когато „писанията са се изпълнили“, защото един ден в духовната атмосфера на Земята действително ще има един цялостен човешки фантом, едно възкръснало от гроба човешко тяло, сияещо в своята свръхсетивна форма!
към текста >>
310.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави
никаква
преграда,
никаква
митническа бариера.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят.
Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера.
Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси. Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса. Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една
лъжа
, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят. Немската поговорка: „За мислите не се плаща мито“ означава, че пред мислите не може да се постави никаква преграда, никаква митническа бариера. Защото мислите принадлежат на обективния свят, те не са само душевни процеси.
Ученикът на Мистериите виждаше: Когато ти изговаряш една лъжа, това означава само затъмнение на определена светлина в свръхсетивния свят, и когато извършиш акт на безлюбие, чрез огъня на безлюбието нещо изгаря в духовния свят; а с грешките си ти просто унищожаваш светлината на Макрокосмоса.
Ето на какво обективно събитие ставаше свидетел ученикът: как грешката разрушава светлината в астралния свят и как настъпва мрак, или как един акт на безлюбие води след себе си един разяждащ огън в духовния свят.
към текста >>
И няма абсолютно
никаква
възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие!
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие!
От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт! Накратко, човекът трябва да усети: Понеже неговите грешки и заблуждения не са нещо чисто субективно, за неговото спасение не са достатъчни само субективните сили на душата.
към текста >>
311.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше
никаква
нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло.
Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
312.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат
никаква
друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
313.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш
никаква
власт.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас.
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>
Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с
никаква
повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек.
Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
към текста >>
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на
никаква
логика!
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на никаква логика!
Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества. Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора. И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества. Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години. Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник.
към текста >>
314.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува
никаква
вода.
Бихме могли да се изразим и по друг начин: Дъждът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията!
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода.
Онези натрупващи се „облачни маси", които ясновидецът вижда в Хрониката-Акаша, постепенно се сгъстяват до „водни маси"; тези водни маси се проявяват на Старата Луна под външната форма на това, което наричаме „Лунно море".
към текста >>
Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с
никаква
възможност да се въплътят в жертвената субстанция.
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним!
Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция.
Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
към текста >>
Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват
никаква
съпротива.
И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове!
Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива.
Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето. Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива. Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения.
към текста >>
Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим
никаква
съпротива.
Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
Ако бихме подреждали нещата единствено според нашите замисли, ние никога нямаше да усетим никаква съпротива.
Ако бихме тръгнали по лекия път да приемем безотказно всички жертви, цялата еволюция щеше да зависи само от нас. Обаче ние имаме други намерения. Ние искаме да видим около себе си същества, които са свободни от нас и които могат да се противопоставят. Ето защо ние отхвърляме жертвите: защото по този начин благодарение на нашата резигнация и благодарение на Съществата, които не отхвърлят жертвите ние осигуряваме нашите врагове!
към текста >>
И както е вярно, че художникът от миналото нямаше
никаква
нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето.
И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа.
Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>
315.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме
никаква
представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие.
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
316.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като
лъжа
, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „чудо", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства.
Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като лъжа, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „чудо", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства.
Днес този критически „подход" е присъщ също и на философите: с оглед на явленията, които разглеждат, те никога не биха могли да докажат, примерно, че Христос, инкарниран в тялото на Исус от Назарет, е възкръснал в началото на нашата ера. За да се обясни това събитие, трябват доказателства. Но как изглеждат тези доказателства? Те са логически несъстоятелни! Ето становището на днешните образовани философи!
към текста >>
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско,
никаква
истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
Ако сега се съсредоточим върху понятието „смърт", респективно върху понятието „земен елемент", ще видим, че пред нас застава нещо твърде забележително.
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
И по този начин вътре в света на Майя възниква нещо, което фактически не принадлежи на Майя. Навсякъде в безкрайното царство на Майя, на илюзията, ние се сблъскваме с илюзии и заблуждения от най-чист вид. Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния свят сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта. По този начин ние чуваме не друго, а една от великите окултни истини: Единственото нещо, което в света на Майя се проявява в своята истинска същност, това е смъртта!
към текста >>
Разрушаването на един минерал не е
никаква
смърт, защото минералът не живее в самия себе си, а в един по-голям организъм, и той е само една от неговите части.
Подобно твърдение означава приблизително същото, както това, ако някой би казал, че отрязаният нокът е умрял. Нокътят няма никакви претенции към целостта на нашето съществуване, той е само една малка част от нашия организъм, и когато го отрязваме и отделяме от нас, ние не променяме нищо. Той умира едва тогава, когато умираме самите ние. Да, според окултната наука, минералите не умират. Защото минералите са само част от един по-голям организъм, както и нокти те са само част от нашия организъм; минералът само привидно може да бъде разрушен; всъщност той бива само изтръгнат от този по-голям организъм, също както и отрязаният от нашия организъм нокът.
Разрушаването на един минерал не е никаква смърт, защото минералът не живее в самия себе си, а в един по-голям организъм, и той е само една от неговите части.
към текста >>
И сега става напълно ясно: За нас не съществува абсолютно
никаква
възможност да заличим, да унищожим спомена за най-грандиозното Земно събитие, което беше извършено от онова Същество, което наричаме Христово Същество.
И сега става напълно ясно: За нас не съществува абсолютно никаква възможност да заличим, да унищожим спомена за най-грандиозното Земно събитие, което беше извършено от онова Същество, което наричаме Христово Същество.
Ние често пъти сме изтъквали, че най-грандиозното дело на Христовото Същество се свежда до Мистерията на Голгота. Но какво постигна Христовото Същество при Мистерията на Голгота?
към текста >>
И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше
никаква
възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер. Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия. Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини. За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
317.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат
никаква
представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат
никаква
представа от подобни въпроси.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата.
Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си.
към текста >>
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и
никаква
сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
към текста >>
318.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече
никаква
тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т.
Всяка сутрин човешкото тяло сякаш отново се одушевява. Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия свят.
Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т.
н., чак до същността на материята и силата. Спящият без съновидения е напълно разбираем, като света, преди да е съществувало съзнание. Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче. Защото това, което естествоизпитателят описва тук като спящ без съновидения, е онази част от човека, която се подчинява само на физическите закони. Ала в мига, в който отново се проявява душевното, влизат в сила законите на душевния живот.
към текста >>
Ала върху нас не би могла да действа
никаква
опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея.
Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло. Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности. Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“.
Ала върху нас не би могла да действа никаква опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея.
Как възприемаме опита, какво съумяваме да направим от него – това определя значението му за нашето бъдеще. За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят.
към текста >>
Сега вече
никаква
телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото.
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
към текста >>
Ала който прави това, няма
никаква
представа от тези истини.
Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива разбиран все по-добре от духа. На този свят принадлежат и самите прераждания. Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава. По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува.
Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини.
Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта. Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се разбира, че той няма да ги открие като факти в настоящето. Има само един път, за да се убедим в тяхната истинност, и той е в усилията, които трябва да се направят, за да се постигне тази действителност.
към текста >>
Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма
никаква
опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
1 Мога да предположа, че има много хора, които смятат, че се намират на върха на научността, и приемат следните обяснения за „напълно ненаучни“.
Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо.
Само едно нещо не трябва да казват подобни хора. Че дадените тук примери „противоречат на разума“ и че „не могат да се докажат чрез разума“. Разумът не може да направи нищо, когато фактите се комбинират и систематизират. Фактите могат да се научат, но не и „да се докажат чрез разума“. С разума не може да се докаже и един кит.
към текста >>
319.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „
Никаква
случайност ли не приема теософското учение?
Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение?
Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“
към текста >>
320.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал
никаква
нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот.
Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане.
Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>
321.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това са тези събития, за които в обикновения живот човек говори като за случайности, които сякаш нямат
никаква
връзка с нещата, които ние самите сме извършили.
След това, в противовес на казаното, бихме могли да насочим вниманието повече към външната си съдба. Тук отново ще трябва да установим две групи от факти във връзка с външната участ. Можем да открием такива случаи, при които вътрешно прозираме, че ние сами сме предизвикали събитията, които са ни се случили – следователно не нещата, които сами сме предприели, – че имаме своята вина за тях. Но за друг вид случаи сме твърде склонни да си кажем, че не можем да видим връзката с това, което сме искали, което сме възнамерявали.
Това са тези събития, за които в обикновения живот човек говори като за случайности, които сякаш нямат никаква връзка с нещата, които ние самите сме извършили.
към текста >>
322.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И ако тези два феномена не са изиграли
никаква
роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
И ако тези два феномена не са изиграли никаква роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!
към текста >>
323.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат
никаква
истинска форма.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин.
към текста >>
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас
никаква
определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо.
Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
към текста >>
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение,
никаква
друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва
никаква
друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл.
Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение.
Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност.
към текста >>
Ние не трябва да изгубваме
никаква
степен на съвестта, която сме добили.
Тук отново имаме нещо, което е извънредно важно да бъде съблюдавано. Вие вече често ще сте изпитвали, че тук или там някой е минал през едно окултно развитие. Ако това развитие не е било направлявано и ръководено по правилен начин, тогава често можем да констатираме, че съответният човек приема леко нещата относно въпросите на съвестта, приема ги по-леко отколкото преди своето окултно развитие. По-рано са го ръководили възпитанието, социалната връзка, когато се е касаело да стори или да не стори това или онова. След започването на едно окултно развитие даже някой, който по-рано не би излъгал, започва да лъже, взема нещата по-леко, отколкото ги е вземал по-рано по отношение на въпросите на съвестта.
Ние не трябва да изгубваме никаква степен на съвестта, която сме добили.
Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено.
към текста >>
324.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Възможността за
лъжа
съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа.
И, за да се разберем, можем да изразим една възможна за човека особеност чрез това, че казваме: човекът е в състояние да възприема нещо и да събужда в себе си, в своя вътрешен живот други представи, също и да изрази такива други представи, които не отговарят на възприятията. Чрез това свое качество чрез лъжата човекът може да противоречи на външния свят. Това е една възможност, която както ще чуем по-нататък в течение на сказките трябваше да бъде дадена на човека затова, за да може той да стигне до истината чрез своята свободна воля. Обаче когато разглеждаме човека така, какъвто той е в света, трябва да вземем под внимание това свойство, че човекът може да развие и да изрази в своя вътрешен живот представи, които не съвпадат с възприятията, с фактите. При съществата на по-висшата от човека йерархия, за които говорим тук, това не е възможно до тогава, докато те запазват тяхната природа.
Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа.
Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже? Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е.
към текста >>
Ето защо не съществува също
никаква
възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност.
Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това.
Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и
никаква
външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения.
Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>
Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма
никаква
вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си.
Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината.
Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>
И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече
никаква
работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена.
Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо.
И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена.
Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
325.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е
никаква
теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем. Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>
326.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Всяка
лъжа
би била едно отричане на тяхната природа.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество.
Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа.
Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>
Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат
никаква
вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества?
Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях. Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа.
към текста >>
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в
лъжа
.
Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи.
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
към текста >>
Ето защо планетите нямат също
никаква
собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето.
Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета. Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да
към текста >>
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува
никаква
възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
327.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още
никаква
ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система.
Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления.
Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други.
към текста >>
Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си
никаква
действителност, обаче обилни сълзи текат от очите.
Не зная, дали в обикновения физически живот сте имали вече някога следното впечатление. Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление.
Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите.
Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре.
към текста >>
328.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ето защо от Луната не може да се разлива
никаква
собствена физическа светлина, а е отразена само светлината, която иде от Слънцето.
Ето защо от Луната не може да се разлива никаква собствена физическа светлина, а е отразена само светлината, която иде от Слънцето.
На Луната са се настанили напълно нормални Духове на Мъдростта като чрез една пожертвуване, за да снабдяват от там Земята с необходимите течения, които държат равновесието срещу луциферическите течения идващи от Слънцето. Ето защо от Луната е изключена собствената светлина. И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка. От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина.
към текста >>
329.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха
никаква
възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини.
За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
330.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в
никаква
колизия, в
никаква
дисхармония с външния свят на своите интереси.
От тук нататък за този човек се прокарва една граница между две силови сфери, в които той може да действува еднакво добре. От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал.
Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси.
Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
Да, учителите се грижеха най-вече за това, техните думи да въздействуват върху учениците както самата природа; нямаше
никаква
нужда те да им налагат това или онова мнение.
Да, учителите се грижеха най-вече за това, техните думи да въздействуват върху учениците както самата природа; нямаше никаква нужда те да им налагат това или онова мнение.
Благодарение на изострената си разсъдъчна сила и на спомнянето, учениците бяха стигнали толкова далеч, че те заставаха пред думите както човек застава пред един Слънчев изгрев в планината, както човек застава пред едно бушуващо море, изобщо като пред едно природно явление наблюдавайки, за да се научи да го познава, но не и критично да настъпва срещу него; защото тогава той не би се научил и да го познава.
към текста >>
Една неизговорена дума не е
никаква
дума.
Второто, което човек се научава да разпознава в свръхсетивния свят, е "скритото, неизговорено слово". В обикновеният свят не може да съществува една дума, която е неизговорена.
Една неизговорена дума не е никаква дума.
Затова и твърдението, че второто нещо, което човек намира в свръхсетивния свят, т.е. Неизговореното слово, това твърдение е едно пълно противоречие.
към текста >>
331.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало
никаква
стойност.
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност.
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията. И философията е нещо близко на всеки един човек, защото всеки човек може и трябва да философствува. Но това е така, понеже в хода на планетарните Земни превъплъщения се вмъкна една нередност: От съзидателните сили, които устроиха Земната планета, се обособи една основна сила и тя не действуваше вече като другите, а така, че бихме могли да кажем: в духовно отношение тази сила действува върху човека по същия начин, както във физическо отношение Лунната светлина действува върху Земята.
към текста >>
Ако обаче подхванем нещата по този начин, вътре в тези мисловни образи макар и честно и с най-голяма прилежност тогава за нас не съществува
никаква
възможност да открием дори и следи от Христовото Същество.
Ние винаги се натъкваме на тази съществена особеност на философията.
Ако обаче подхванем нещата по този начин, вътре в тези мисловни образи макар и честно и с най-голяма прилежност тогава за нас не съществува никаква възможност да открием дори и следи от Христовото Същество.
Ние намираме основите на света, но не и Христос. И ако в една философия Вие намерите Христовата идея, можете да сте напълно сигурни, че тя е взета от някакви далечни източници, че тя е смъкната във философията по един неправилен и може би несъзнателен начин. Защото докато остава при своята философия, за мислителят е невъзможно да намери нещо друго, освен неутралния божествен ред. Христос той не може да намери. Няма такава философия, която да е наясно със себе си, и която в същото време да притежава Христовата идея.
към текста >>
Докато за да се вникне в теософията, не е необходима
никаква
подготовка.
Ето защо, за да разбира философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои към онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили. Но Вие много добре знаете, че само в изключителни случаи хората дресират своя мозък по този начин.
Докато за да се вникне в теософията, не е необходима никаква подготовка.
И за да разберат това, което окултното изследване им предлага след като окултният изследовател е еманципирал от мозъка и сърцето своите по-висши сили хората далеч не трябва да се отклоняват от досегашния си външен живот. Дори най-обикновеният и непретенциозен човек има сили, които са му достатъчни, за да вникне в теософията. Тук няма нужда от научна подготовка, от научно образование. Всеки може да разбере определени теософски истини, стига да не се изправя пред тях с предубеждение. Защото тези теософски истини съществуват и в най-обикновени изживявания, тъй както напр.
към текста >>
332.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ето защо хората вкупом бягат от него, там не ги очаква никакво удоволствие,
никаква
радост.
Защото земният живот винаги тегли към личния елемент, към това, което е личностова изява; и този, който живее в чистото мислене и си служи единствено с мозъка, се оказва неспособен да реши каквито и да е земни задачи. При това той остава в чистото мислене за изключително кратък срок от време. А що се отнася до другите хора, те не биха желали дори и за миг да се занимават с такъв мозъчен човек, те направо биха побягнали от него. Защото, това, което преди всичко интересува хората, са именно личните изживявания, личните опитности. Но мозъчният човек се стреми да ги подтисне, а наред с това да премахне и трепетите на сърцето.
Ето защо хората вкупом бягат от него, там не ги очаква никакво удоволствие, никаква радост.
към текста >>
333.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
То няма почти
никаква
стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка.
среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава".
То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка.
И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
334.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи
никаква
утеха.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха.
В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия. Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>
Да, такъв възглед наистина не ни носи
никаква
утеха.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха. В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>
В това, което човек сега вижда, няма
никаква
утеха,
никаква
надежда.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си.
В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда.
Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без
никаква
помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
Докато в прадревните епохи беше сравнително лесно да се пренася Азовият образ от тукашния в отвъдния свят, то в хода на човешката еволюция това ставаше все по-трудно и по-трудно. Обаче когато аз твърдя, че Азовата мисъл се появява в "другото" съзнание, Вие трябва да сте наясно, че за днешните окултни кандидати Азът не е просто някакво видение; за днешните окултни кандидати Азът може да блесне като един вид спомен. Но за това е необходима помощ, без такава не е възможно. Събитието, което описвам, може да настъпи само чрез такава помощ. Точно това е същественото.
Когато в днешните условия на Земното развитие, окултният кандидат пристъпи в свръхсетивния свят без никаква помощ, тогава Азовата мисъл изостава далеч назад като един забравен сън.
към текста >>
335.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше
никаква
случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
Когато за пореден път изложих пред Вас срещата, която човек има след прекрачването на прага и навлизането в свръхсетивния свят, т.е.
срещата със смъртта и с Луцифер, не беше никаква случайност, че се опитах да прибягна до едно обяснение, което Вие може би сте намерили за трудно достъпно; тогава аз се опитах да Ви обясня значението на Христовото Същество и се наложи да се обърна към евангелската история за изкушението, към отблъскването на Луцифер от Христос, извършено, както често се казва "в пустинята".
По нататък, след като нашето обсъждане напредна, аз се прехвърлих към една подробност от живота на Буда. Но позволете сега, макар и за кратко, отново да извикаме пред нашите души тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>
И сега: няма
никаква
нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта".
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта".
Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство. И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията. Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос.
към текста >>
336.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял,
никаква
връзка със Христовото същество.
Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт.
Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество.
Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик! Към познанието, към виждането на Христовото същество спада това, човек да се е приготвил предварително за целта! Това е окултната разлика във връзката на човека с Христос и с останалите посветени. Христовото събитие е такова, че нещо специфично в най-важната му фаза принадлежи тъкмо към физическото развитие на земята, че то е облъчило физическото развитие на земята и образува точката на равновесие за него.
към текста >>
337.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но се чувства още нещо:
лъжа
е, когато не се показва това, което е нужно!
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един свят, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане. Напълно естествено е да се каже на един ясновиждащ, че същество, което разкрива всичко, което е в него, е красиво. Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове. А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание.
Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно!
Грозното е същевременно и лъжливо! Истинното, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото. И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията истинно и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл. Така спрямо дадено съществото трябва да се употребява изразът красиво, щом е налице усещането: има нещо откровено за някого; а налице ли е противоположното усещане, тогава има нещо грозно.
към текста >>
338.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това не представлява
никаква
трудност.
Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество.
Това не представлява никаква трудност.
Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко.
към текста >>
339.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои
никаква
земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои
никаква
земна мощ!
А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа. Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване.
Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ!
Упованието ни изисква в бъдеще да израстем с това, което имаме, което е в съзвучие с най-доброто от времето, което не знае нищо за нас или изобщо не иска да узнае нещо. Но ние не искаме да се изкушаваме от онова, което нашето време жадува, защото знаем, че ръководството на човечеството е предоставено на по-висши, духовни сили и това, което се показва на човечеството, идва от тези духовни сили, дори когато трябва да се появи не такова, каквото ни се иска, когато се явява не чрез някакъв произвол, а като произлизащо от центъра на душата с импулса на времето. Така ни говори нашата епоха. Как говорят явленията, причинени от нашата епоха?
към текста >>
340.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всякакви други абстрактни обяснения не вършат
никаква
работа.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората.
Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа.
Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава. Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
към текста >>
341.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В миналото не е съществувала
никаква
връзка между лекаря и моралния облик на пациента, защото лечебният процес изобщо не се е докосвал до неговата Азова природа.
Нека да си представим ситуацията, при която един пациент от миналото застава пред своя лекар, пред своя лечител. Чрез медиума на лекаря, подготвен за тази цел в мистерийните школи, от свръхсетивните светове бяха привличани определени магични сили и тези сили се разливаха върху тялото на болния.
В миналото не е съществувала никаква връзка между лекаря и моралния облик на пациента, защото лечебният процес изобщо не се е докосвал до неговата Азова природа.
В миналото моралната страна е била без значение, защото магичните сили и без друго са се спускали от висшите светове. Сега обаче идва ново време. Сега моралната и физическата страна на лечебния процес се свързват по един нов начин. Знаейки това, ние можем да разберем и един друг случай, описан в Евангелието.
към текста >>
342.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с
никаква
логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове. Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек. През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
Днешният човек изключително трудно може да си представи това, защото мисленето го съпровожда навсякъде, той не може да върши нищо без да мисли. Древният човек беше съвсем различен. Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен свят. Тогава той виждаше образи.
към текста >>
343.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И повечето хора са единодушни, че не изпитват
никаква
топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие.
И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
към текста >>
Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават
никаква
топлина.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие. И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина.
Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина. И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи
никаква
топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие. И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата.
И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него.
Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина. И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
344.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче вътре в Аза той нямаше никакво разбиране,
никаква
разсъдъчна оценка за висшите светове.
Само когато чрез ясновидството човекът излизаше извън себе си, каквото беше положението в древните епохи, само когато чрез посвещението той излизаше извън Аза, постигайки едно съноподобно съзнание извън тялото, той можеше да влезе в свръхсетивните светове.
Обаче вътре в Аза той нямаше никакво разбиране, никаква разсъдъчна оценка за висшите светове.
Някога беше точно така. Преди Мистерията на Голгота Азовите сили на човека не му бяха достатъчни за съзнателно общуване с висшите светове.
към текста >>
345.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма
никаква
стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор?
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
346.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха
никаква
потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал?
От 18. век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота.
Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал?
За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>
Но в тези неща няма
никаква
логика.
После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
Но в тези неща няма никаква логика.
Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката. Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
към текста >>
347.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват
никаква
прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно.
Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>
348.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата
лъжа
.
Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо.
Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа.
На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н. Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият Аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача. Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда.
към текста >>
349.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да нещата се представят именно така и няма
никаква
полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща.
Докато сме вътре в сферата на Луната, ние сме в Камалока, т.е. ние имаме желанието да бъдем свързани със Земята и ние излизаме вън от Камалока, когато чрез живота в Камалока сме се научили да се откажем от афекти, страсти и желания. Сега трябва да си представим пребиваването в духовния свят различно от това, с което сме свикнали тук на Земята. Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувствуваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувствуване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа.
Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща.
В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях.
към текста >>
350.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери
никаква
възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
И тук сравняваме душата на един човек, който е минал през вратата на смъртта с едно морално състояние на душата, също самата душа идвайки от земния живот с едно морално разположение, с душата на едни човек с едно неморално настроение, състояние. Тогава установяваме една огромна разлика, когато става дума за отношение на един човек към друг, когато той се намира след смъртта. Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят.
Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него.
Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Тайната на Голгота е такава, че тя не е
никаква
особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука.
В течение на годините ние изнесохме вече много неща: обаче тази Христова Тайна трябва по-ясно и постоянно да бъде осветлявана от различни страни. Когато се казва, че чрез едно особено издигане на Христовата Тайна над другите религии, могат да бъдат предизвикани предразсъдъци по отношение на тези други религии това често пъти се е казвало, че например в нашето духовно-научно движение тук в средна Европа, Христовата Тайна е много често подчертавана и поради това не се съди еднакво за другите религиозни вероизповедания. Такъв един упрек е едно извънредно лошо разбиране, защото тази Христова Тайна бе открита в нейното истинско значение, именно в по-новите времена чрез окултното изследване. И ако последователят на Буда би искал да каже: Ти поставяш Християнството над Будистката религия, защото изтъкваш Христа като нещо твърде особено, това не се намира в моите религиозни книги, следователно ти онеправдаваш Будизма такова едно изказване е също толкова неразбираемо, както ако будистът би желал неговите съмишленици да не приемат Коперниковата мирова система, защото и това не се намира в свещените книги на Будизма. Фактът, че неща които са били открити по-късно се признават за истини, няма нищо общо с еднаквото значение на религията.
Тайната на Голгота е такава, че тя не е никаква особена привилегия, а е една истина на Духовната наука, която също както Коперниковата мирова система, може да бъде призната от всяка религиозна система и не става дума за изтъкването на едно религиозно вероизповедание, като заемащо върховно място над другите религии, а за това, че изнасянето на Тайната на Голгота е един установен факт от новата Духовна наука.
Ако това е още особено неразбираемо, то още по неразбираемо е да се говори за това, че всички религиозни вероизповедания, трябва да бъдат сравнявани абстрактно и че трябва да се приеме един вид абстрактна равностойност на същността на всички религиозни вероизповедания. Защото тук трябва конкретно да съпоставим тези различни вероизповедания, не е това което Християнството е станало в течение на времето като едно, или друго вероизповедание, а с това, което то съдържа по същество, по своето съдържание.
към текста >>
това не е
никаква
сламена алегория.
Сега помислете, че аз се противопоставих рязко на това, което ще кажа сега, но задълбочете се действително във всеки жест, във всяко, което имате пред себе си и изходете първо от фигурата, наречена "Нощ", разгледайте тази фигура, за която в книгите се намира безсмислената забележка, че тя има уж един жест, който един спящ човек не би проявил. Обаче когато човек проучи всеки жест и всеки член и след това постави следния въпрос: Как художникът би трябвало да представи човешката фигура, ако би искал да изрази в тази фигура възможно най-голямата дейност на етерното тяло, каквато дейност би могла да бъде проявена именно през време на съня, следователно да даде едно положение и състав на фигурата, която да отговаря най-добре на момента, когато етерното тяло работи най-активно, тогава той би трябвало да направи това точно така, както го е направил Микеланджело от своите художествени инстинкти. Той е вложил в тази фигура на "Нощта" жестовете, които отговарят на етерното тяло. Аз не твърдя, чу Микеланджело е знаел това, обаче нещата стоят именно така. А след това, нека раз гледаме фигурата на "Деня"!
това не е никаква сламена алегория.
Ако човек би си представил, че долните крайници на човешкото същество са по-малко дейни и най-деен е Азът, тогава това би дала фигурата на "Деня". И ако един художник би искал да изрази, как при изключване на другите членове на човешкото същество астралното тяло действува най-свободно, както то се изразява в живота, тогава бихме имали това при така наречената алегория на "Утринния здрач". И ако бихме искали да изразим, като че физическото тяло не бе паднало веднага, тогава това е изразено чудесно в жеста на "Вечерния здрач". Тук имаме пред нас живите оформления на четирите члена на човешкото същество. Можем да си представим много добре, как е могло да се роди една такава легенда, която се е разпростирала относно фигурата на "Нощта", за която се е казвало, че когато Микеланджело е бил сам с нея, тя можела да оживее, да стане и да ходи, когато знаем, че тя е съответният жест на етерното или жизнено тяло и че етерното или жизнено тяло, може да бъде напълно дейно при този жест.
към текста >>
Ако не би била от мрамор, ако действително етерното, или жизнено тяло би било единственото дейно, тъй като то е оживяващият принцип, тогава не би съществувала
никаква
пречка тя да ходи.
И ако един художник би искал да изрази, как при изключване на другите членове на човешкото същество астралното тяло действува най-свободно, както то се изразява в живота, тогава бихме имали това при така наречената алегория на "Утринния здрач". И ако бихме искали да изразим, като че физическото тяло не бе паднало веднага, тогава това е изразено чудесно в жеста на "Вечерния здрач". Тук имаме пред нас живите оформления на четирите члена на човешкото същество. Можем да си представим много добре, как е могло да се роди една такава легенда, която се е разпростирала относно фигурата на "Нощта", за която се е казвало, че когато Микеланджело е бил сам с нея, тя можела да оживее, да стане и да ходи, когато знаем, че тя е съответният жест на етерното или жизнено тяло и че етерното или жизнено тяло, може да бъде напълно дейно при този жест. И когато човек почувствува това, той вижда тази фигура да става и тогава той знае тя може да ходи.
Ако не би била от мрамор, ако действително етерното, или жизнено тяло би било единственото дейно, тъй като то е оживяващият принцип, тогава не би съществувала никаква пречка тя да ходи.
към текста >>
351.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Фактът, че като хора не знаем нещо, това няма
никаква
значение за материалиста.
Нима тези неща за които става дума тук не съществуват? Да предположим следният случай: Ние сме излезли с три минути по-късно, отколкото сме искали и с това сме избегнали смъртта. Ние съвсем не знаем това.
Фактът, че като хора не знаем нещо, това няма никаква значение за материалиста.
Умният човек знае, че важното не е това, дали той знае нещо, или не знае нещо от това. Обикновено умният човек знае, че нещата не ги е грижа за това, дали той знае, или не знае нещо, но че те съществуват и без негово знание. Отношението на силите, тяхното взаимодействие е било налице. Може би влакът е бил там, ние също сме били там, всички неща са били подготвени за нашата смърт. Силите са си взаимодействували, те са действували минавайки един покрай други, обаче те не са се съчетали.
към текста >>
352.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той казва: животът след смъртта става онова място където няма
никаква
промяна.
И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец.
Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна.
Една чудна сполучлива дума. Ние се научаваме да разбираме тези думи на Омир, когато сторим това от окултните тайни. И колкото повече напредваме в тази вътрешна борба, толкова по-ясно става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо.
към текста >>
353.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от
никаква
полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло.
Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука. Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея. Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта. Какво става с човека след смъртта. Официалната наука не може да даде никакъв отговор, защото тя констатира само това, което очите виждат, когато физическото тяло се разлага.
Физическият мозък също се разлага и ясно е, че той не може да бъде от никаква полза за това, което човекът изживява без физическата дреха, без физическото тяло.
и въпреки това въпросите, които се отнасят за отвъдният свят са налице и искат настоятелно отговор. Всъщност, за изяснението на тези въпроси, общите разглеждания съвсем не допринасят такава полза, както отделните конкретни случаи, които описват, как може да изглежда това, или онова. Това може да действува непосредствено в живота.
към текста >>
Тогава не ще има
никаква
разлика между живеенето и умирането, всичко ще се одухотвори за човешкото съзнание.
Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее. Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят. В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно. Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило. Едно такова разглеждане може да ви покаже един истински отговор, когато хората питат: съществува живот и смърт, ще трае ли това винаги?
Тогава не ще има никаква разлика между живеенето и умирането, всичко ще се одухотвори за човешкото съзнание.
Това възвисяване на цялото човечество ще произведе онова състояние, което ще съществува на бъдещия Юпитер.
към текста >>
354.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той би могъл да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат
никаква
възможност да се /съберат/ разберат.
След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като език на Теософията, или Духовната наука. Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствува ни, макар и да съм разделен със пропаст от тях. Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен език. Иначе той не ще може да се събере с тях.
Той би могъл да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат никаква възможност да се /съберат/ разберат.
Без съмнение може да се допусне, че такива истини е неприятно да бъдат чувани, че те са несимпатични на някои хора от настоящето. Обаче при истината се касае за това, че те са истина а не че се чуват приятно.
към текста >>
Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим
никаква
работа.
Един му причинява това, друг нещо друго, едното му харесва, другото не му харесва: той самият е причина за това, че нещо го сполетява, той не знае, не размисля върху това: иначе той би почувствувал: ти самият си това, който си причинява това. Когато можем да проследим тези мисли в живота, след смъртта имаме най-малко чувството, от къде идва всичко това, че имаме тези, или онези болки. Това е вече едно облекчение: Да знаем за Кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта. Това са неща, които днес хората трябва да започнат да знаят, без които развитието на човечеството не може да върви по-нататък. Един друг случай, който се предлага на ясновидеца, е този че има хора, които след смъртта, трябва да вършат твърде нерадостни, твърде несимпатични работи.
Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим никаква работа.
Ние трябва да вършим най-различни дейности според нашите способности. И ясновидецът може да констатира, че между смъртта и едно ново раждане има душа, които трябва да служат на онзи Дух, който наричаме Ариман. Ариман ни става веднага ясен, като едно особено същество, когато влезем в страната отвъд физическият свят. Всичко, което в драмата "Пазачът на прага" е представено, като царството на Ариман и Луцифер са действителни светове. Ариман има своята задача.
към текста >>
355.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е
никаква
пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език.
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята. Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята.
обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език.
Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение. Това трябва да действува в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта.
към текста >>
356.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал
никаква
връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал
никаква
връзка тук на Земята.
Изключението, е което се запознахме при Буда, обуславя сега именно други изключения.
И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята.
Защото за него е предвидено нещо твърде особено.
към текста >>
Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно
никаква
връзка с тези същества на Марс.
Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера.
Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.
към текста >>
Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше
никаква
трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял.
Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят.
Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял.
Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.
към текста >>
357.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В сферата на Земята не съществува
никаква
възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма.
Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано.
към текста >>
Известно е също, че понякога не е виждал
никаква
възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината.
Аз трябваше да изнеса в Берлин именно една сказка върху Леонардо да Винчи. За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него. Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина. Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление. Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал.
Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината.
Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината. Игуменът бил нетърпелив и казал: Защо художникът не може да завърши тази картина? , упрекнал го в това даже се оплакал пред херцога Людовико. Херцогът казал това на Леонардо да Винчи и Леонардо отговорил: Аз въобще не зная, дали ще мога да завърша картината, защото за всички други фигури имам образци в природата, обаче за Юда и за Христос нямам такива модели и най-много за Юда, ако не намеря някой друг модел, тогава мога да взема за такъв игумена.
към текста >>
358.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува
никаква
смърт.
Смъртта съществува само във физическия свят. В духовния свят съществува само преобразование, смърт не съществува. Така че можем да кажем: Всички духовни Същества, които никога не идват на Земята, които остават само в духовния свят не минават през смъртта. Христос е станал съгражданин на хората във физическия свят и онова, което е станало на Голгота, то прави, че когато човек разбере единствената смърт на Боговете, той не отива празен при минаване през сферите на Слънцето след смъртта. Другите посветени са хора, които са се развили особено много чрез различните земни съществувания.
Христос не е бил преди това Христос на Земята, а се намираше в световете, където не съществува никаква смърт.
Той е единственият между подобни нему, който познава смъртта. Ето защо, за да познаем Христа, ние трябва да разберем неговата смърт и понеже смъртта е главното, затова Тайната на Голгота може да бъде разбрана само тук на Земята където съществува смъртта. Ако човек не добие тук на Земята едно отношение към Христос, тогава той не може да го познае във висшия свят. Тогава при минаването през сферата на Слънцето след смъртта ние намираме неговото място празно. Обаче, ако тук приемем Христовия Импулс, тогава неговия Престол на Слънцето не се явява празен, ние съзнателно намираме Христа.
към текста >>
Днес тя няма
никаква
възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката.
Ние бихме ходили в тъмнина, ако при нас не би дошъл Луцифер. Обаче след смъртта ние може да вървим до Луцифер безопасно за нас само тогава, когато имаме ръководството на Христос. След минаването през сферата на Слънцето и двамата ръководят човека по-нататък в следващият живот: През сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн. В тези сфери човекът се събира със сили, от които той се нуждае за новото земно въплъщение. Безсмислие е, когато материалистичната наука вярва, че материалното човешко тяло се наследява.
Днес тя няма никаква възможност да разбере своята грешка, обаче хората ще познаят духовните истини и тогава те ще разберат грешката.
Човекът не може да наследи нищо друго освен само заложби те на главния мозък, на гръбначния мозък всичко това, което е затворено външно в черепа на мозъка и в прешлените на гръбначния стълб. Всичко друго се определя от силите на Макрокосмоса. Човекът би бил една напълно нечовешка маса, ако му би било дадено само това, което е наследено от него. Това, което той наследява, трябва да бъде преработено от това, което човек донася със себе си от духовният свят. Защото ние наричаме времената след смъртта време на Венера, време на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн?
към текста >>
359.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той само не е имал никакъв друг повод,
никаква
друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството.
Естествено будистът се надсмива над едно вероизповедание, което не съдържа учението на прераждането. Той счита това вероизповедание като нещо неправилно, като нещо неистинско. Обаче правилно разбраното Християнство предполага, че всеки човек е Християнин в своето вътрешно естество. Ако отидете при един индиец и му кажете: Ти си индиец, а аз съм християнин това означава, че не сте разбрали Християнството. Само когато можем да кажем на индиеца: В неговото най-вътрешно естество този индиец е също така добър християнин както и аз самият.
Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството.
Най-добре би било, ако християните биха учили индиеца да познае истинската индийска религия и след това се опитали да поведат индийската религия по-нататък, за да може индиеца да намери връзката с всеобщата еволюция. Ние разбираме Християнството само тогава, когато считаме всеки човек за Християнин в най-дълбоката вътрешност на неговото сърце, само тогава Християнството е една религия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съществува там нищо друго, освен едно неразбираемо нанасяне в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съединил със Земята, хората трябва да добият разбиране за него на Земята. след смъртта ние трябва да донесем със себе си в духовния свят разбирането за Христос, иначе не можем да го намерим там.
към текста >>
360.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Без очи
никаква
светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят.
Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре. След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите.
Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят.
Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би могла да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание. Това, което още му остава можем да видим от следното.
към текста >>
Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала
никаква
мисъл за духовен живот.
Той намира една позната нему душа, която е живяла на Земята като мъж и е минала през вратата на смъртта, оставяйки на Земята своите деца и своята жена. Тази душа му казва: Аз съм оставил на Земята жена и деца, с които съм живял заедно. Сега аз имам само образите на това, което сме преживели заедно. Моите са долу на Земята, където обаче аз не мога да ги видя. Аз се чувствувам отделен от тях, може би дори някой е умрял от тях и него също аз не мога да намеря.
Това е нещастието на душата, която е живяла в една среда, която не е проявявала никаква мисъл за духовен живот.
Ето защо тези души остават в тъмнина по отношение на духовния свят и те не могат да бъдат вижда ни от духовния свят.
към текста >>
361.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме
никаква
мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме
никаква
храна на умрелите.
Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние.
Когато през целият ден сме се занимавали само с материални идеи за живота, когато насочваме нашият поглед само върху това, което става във физическият свят и може да бъде извършено там и ако никога преди заспиването нямаме никаква мисъл за духовните светове, а напротив в много отношения отиваме при заспиването в духовния свят не е духовни мисли, а е нещо съвсем друго, ние не предлагаме никаква храна на умрелите.
Аз познавам областта в Европа, където младежите биват възпитавани във висшите училища в смисъла да заспиват така, че предварително да изпиват значително количество бира, за да заспят по-дълбоко. По този начин техните идеи не могат да живеят в духовният свят те не занасят там заспивайки живи идеи. И когато след това идват души, те намират така да се каже една празна градина. Тогава с тези души на умрелите се случва така, както на нас ни се случва на нашето физическо поле, когато поради неплодородие на нашите ниви настъпва глад.
към текста >>
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала
никаква
връзка на Земята.
За да бъде разбран добре този факт, трябва да споменем, че след смъртта душата може да се храни с идеите на онези души на живите с които е имала някаква връзка на Земята.
Душата на умрелия не може да се храни с мислите идеите на онези хора, с които тя не е имала никаква връзка на Земята.
Когато в нашето време ние разпространяваме Духовното наука, за да имаме отново в душите нещо живо духовно ние действително работим не само за живите, не само за това, живите да имат едно теоретично задоволяване, а се стремят да изпълним нашите сърца и души с мисли за духовния свят, защото знаем, че мъртвите, с които сме били свързани на Земята, трябва да се хранят след смъртта с тези идеи и чувства за поддържането на техния духовен живот. Днес ние се чувствуваме не само като работници за така наречените живи хора, а същевременно като работници така, че духовно научната работа, разпространението на антропософския живот служи също и на духовните светове. Когато говорим на живите за техния дневен живот, ние създаваме чрез духовното задоволяване на душите за нощният живот такива идеи, които са плодотворна храна на душите чиято Карма е била те да умрат преди нас. Ето защо нашият стремеж е да разпространяваме Духовната наука, или Антропософията в обществата в кръжците, защото от значение е онези хора, които се занимават с Духовна наука, да бъдат заедно в общества. Защото аз казах, че като е заминал за духовния свят човек може да черпи храна само от душите на онези живи хора, с които той е бил близко свързан на Земята.
към текста >>
Много хора, които днес умират, не намират
никаква
посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука.
Ние се стремим да съберем душите, за да увеличим все повече и повече посятата земя за мъртвите.
Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука.
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
към текста >>
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в
никаква
връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието.
Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>
362.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче, ясновидските сили, които са описани в моята книга "Тайната наука", дивакът, не би могъл да развие, защото няма
никаква
подготовка за това.
Случаят е такъв, защото съществува едно напълно определен духовен закон. А именно това, което човек трябва да постигне по този начин ясновидски трябва да мине през определена подготовка. Дивакът, би могъл да развие съвършено различни ясновидски сили.
Обаче, ясновидските сили, които са описани в моята книга "Тайната наука", дивакът, не би могъл да развие, защото няма никаква подготовка за това.
Защото тези сили трябва да бъдат отново едно превръщане на други сили. Вие можете да кажете: но много хора са икономисали това, което аз съм имал като любимо занимание, защо те не са станали ясновидци? Това се дължи на факта, че развитието на ясновидските способности не идва от нищо, а от превръщането на това, което съществува. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да е развил вече онази интелигентност, която днес е наша културна интелигентност. Човек трябва да е развил вече сили в определена посока, той трябва да се откаже за определено време от тези сили, тогава те се преобразуват, превръщат се в други сили.
към текста >>
363.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха
никаква
прилика с каквито и да са натрапени учения.
През Коледата на 1912 в Кьолн се състоя първата официална среща на онези последователи на теософското духовно направление, които не пожелаха да се потопят в догматизиращата индийска разновидност на теософията, а съобразявайки се с постиженията на духовния живот от новото време и с решителния импулс, който Земната еволюция получи чрез Христовото Събитие, избраха като най-подходящо за западния свят единствено онова духовно обучение, което съответствува на еволюционната степен, на която се намира днешното европейско човечество.
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения.
За своето ново човекопознание, той отдавна беше избрал името „Антропософия"*1.
към текста >>
364.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с
никаква
възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно.
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
към текста >>
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва
никаква
душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
365.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И това не е
никаква
абстракция.
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е. онази сила, която е скрита във всеки човек, но която се проявява като конкретна личност само веднъж в дадена историческа епоха да, ако обхванем всичко това, тогава ние се приближаваме до същността на Кришна. В негово лице ние виждаме човека изобщо; той представлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество.
И това не е никаква абстракция.
Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба. Когато днешните хора говорят за човека изобщо, те си служат с неясни, безжизнени понятия. Но онези, които говорят за Кришна като за човека из общо, съвсем не казват: „Да, тук ние имаме само една абстрактна идея! "; те казват: „Да, тази духовна същност действително живее като скрита заложба у всеки човек, но като конкретна личност, тя се явява само веднъж във всяка мирова епоха и тогава тя говори с човешка уста!
към текста >>
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без
никаква
намеса от моя страна.
Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин. Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна.
Човекът се превръща в мъдрец понеже по отношение на това, което върши, застава така, сякаш някой друг върши съответните действия, без самият той да е засегнат нито от удоволствието, нито от страданието, което произтича от него.
към текста >>
Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат
никаква
работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания.
Да, ние сме изправени пред една мирова тайна, за която става дума и в Бхагавад Гита; тя се разиграва в един забележителен момент от историята на човечеството, когато свързаното с кръвта дребно ясновидство угасва и човешката душа трябва да търси нови пътища към свръхсетивния свят. В художественото изобразяване на тази тайна ние долавяме също и всичко онова, което може да бъде опасно за човека, ако той реши да извлече своята истинска същност от самия себе си. Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна. Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение.
Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания.
Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение. Само с помощта на тези усещания, на тези чувства, ние бих ме могли да се доближим до нея. А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
към текста >>
366.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на
никаква
външна помощ.
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
367.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече
никаква
жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
368.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат
никаква
друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>
369.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма
никаква
възможност за различаване.
Първоначално чрез своето обикновено съзнание не можем да се научим да ги различаваме.
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване.
Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
към текста >>
370.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И когато една
лъжа
му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве.
И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една
лъжа
и чрез неправилното чувство спрямо една
лъжа
, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин.
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една
лъжа
, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
371.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към
никаква
народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание.
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение. Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек
никаква
чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание. Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Няма
никаква
възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове. Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите. Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно. Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва. Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт.
Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
372.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме
никаква
радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове.
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим.
Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове.
Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов.
към текста >>
От нашите подтикнати от любов действия ние нямаме
никаква
полза за нашия егоизъм, но толкова повече има светът.
От нашите подтикнати от любов действия ние нямаме никаква полза за нашия егоизъм, но толкова повече има светът.
Окултизмът казва: Любовта е това за света, което е Слънцето за външния живот. Ако нямаше любов в света, никакви души не биха могли повече да се развиват. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие.
към текста >>
Въпрос относно необходимата
лъжа
: Премълчаване от любов, една необходима
лъжа
винаги е много сложно нещо.
Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо.
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин. Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието.
към текста >>
Необходимата
лъжа
от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин.
Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо.
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин.
Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов.
към текста >>
Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима
лъжа
, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една
лъжа
по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов.
Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин. Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието.
Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов.
Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост. Тя не се казва само от обич. Духовната наука осветява и най-малкия фин детайл в човешкото сърце.
към текста >>
373.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя
никаква
агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
374.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава
никаква
вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно.
Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече
никаква
памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото.
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото.
Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
към текста >>
375.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е
никаква
подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава
никаква
представа за неговата личност.
Нека отидем няколко столетия по-нататък.
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Това, което той е написал, изглежда педантично, обаче лично той трябва да е действувал величествено. Лично той изглежда да е действувал преди всичко така, че е внесъл така да се каже в заобикалящия го свят нещо като едно обновяване на гръцкия светоглед.
към текста >>
376.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием
никаква
истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то.
В обикновения душевен живот е така, че ние чувствуваме като наш вътрешен живот живота в астралното тяло в преливащи и отливащи страсти, афекти, инстинкти, желания и пр. Ние чувствуваме като наш вътрешен живот също онова, което намира своя израз в обхващането, събирането и всички изживявания на Аза. Обаче това, което изживяваме по този начин, то не е нищо друго освен отражението на нашето Себе и на астралното тяло в етерното и в Аза; това не е никакво съзнателно изживяване на астралното тяло и на Себе-то.
И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием никаква истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то.
към текста >>
377.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило
никаква
вреда.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас.
Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда.
И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
378.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо
никаква
луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер. Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото.
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка.
Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер.
към текста >>
379.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Не му подхожда
никаква
идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
380.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и
никаква
Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа…“
46/81) Шопенхауеровата философия: Артур Шопенхауер, 1788-1860. „Светът като воля и представа“, където в Първи том § l буквално е казано: „Светът е моя представа – това е истина, валидна по отношение на всяко живо и познаващо същество, въпреки че единствено човекът може да я внесе в рефлектираното абстрактно съзнание; а стори ли го наистина, у него се е появила философска разсъдливост.
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и никаква Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа…“
към текста >>
381.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма
никаква
представа за това.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията.
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше
никаква
представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси.
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма.
към текста >>
Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат
никаква
представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството!
Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него.
Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството!
И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души?
към текста >>
382.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
че
никаква
космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е.
че никаква космическа писменост не може да съдържа каквито и да са факти относно общочовешката еволюция, ако някой би отрекъл, че божествените Същества записват това, което става, в самото тяло на Земята чрез своите окултни знаци и с помощта на едно Слънчево затъмнение или едно земетресение, аз бих могъл само да заявя: Моите уважения пред вашата вяра, че подобни неща не могат да се случат!
И въпреки това, те са се случили!
към текста >>
Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала
никаква
смърт!
В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт!
В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>
383.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал
никаква
земна Карма.
Но преди да опиша това страдание, налага се да насоча Вашето внимание и към нещо друго. Нека да не забравяме, че с Йоановото Кръщение в реката Йордан, на Земята слезе един Дух, който живя само три години в човешко физическо тяло, за да мине после през смъртта на Голгота, следователно един Дух, който преди Йоановото Кръщение в Йордан е живял при условия, съвършено различни от земните. Но какво означава това, че този Дух е живял в условия съвършено различни от земните?
В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал никаква земна Карма.
Моля този факт да се вземе предвид. Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя един Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма. Така всички опитности и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опитностите, през които обикновено минава една човешка душа. Ако страдаме, ако имаме тази или онази опитност, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата. Обаче за Христовия Дух това не беше така.
към текста >>
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде
никаква
Карма, не пое върху себе си никакъв дълг,
никаква
вина.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот.
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
към текста >>
На Земята беше изживян един живот, независещ от
никаква
минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот. С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма.
Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл. Но когато един ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
към текста >>
384.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Това което постигнах в душата си, днес няма
никаква
стойност.
Техните думи биха отишли на вятъра!
Това което постигнах в душата си, днес няма никаква стойност.
към текста >>
Безполезно и без
никаква
стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин.
Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира. Днес подобни думи и проповеди са неуместни; липсват ушите, които биха могли да ги разберат.
Безполезно и без никаква стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин.
И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
към текста >>
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува
никаква
възможност тези неща да бъдат разбрани.
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщност беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена. Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил един ясен знак от древната мистерийна мъдрост.
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
към текста >>
Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше
никаква
представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
И сега Луцифер описа цялата красота и цялото великолепие на луциферическия свят, всичко което е от значение за високомерните човешки души. Обаче Христовото Същество идваше тъкмо от духовните светове; то знаеше, кой е Луцифер и как трябва да се държи човек, ако не иска да бъде съблазнен от Луцифер.
Наистина, идвайки от духовните светове, Христовото Същество нямаше никаква представа за земните съблазни на Луцифер; обаче то знаеше как да служи на Боговете и как да се противопостави на Луцифер.
към текста >>
385.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И към такъв мироглед са устремени не само онези души, които днес проявяват едно положително влечение към него, но и много хора, които нямат
никаква
представа за духовния свят.
Общо взето и това може да се потвърди от редица наблюдения през изтеклите години всичко в съвременния духовен живот показва, че в наши дни човечеството просто несъзнателно жадува за това, което трябва да бъде предложено като един истински спиритуален мироглед.
И към такъв мироглед са устремени не само онези души, които днес проявяват едно положително влечение към него, но и много хора, които нямат никаква представа за духовния свят.
Дори такива, които не искат да знаят нищо за духовния свят и може би се отнасят враждебно към антропософията, все пак следвайки, така да се каже, поривите на своето сърце, пориви все още лишени от съзнателни понятия и идеи, а вероятно и объркани от някои враждебни идеи те се стремят, макар и без да знаят, към всичко онова, което нашият антропософски мироглед може да предложи на света.
към текста >>
386.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А ето че сега аз усещах колко засрамен съм в съня си пред мен застана едно Същество, което твърдеше, че аз нямам
никаква
заслуга за моето издигане.
После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното. Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос. Защото въпросът, който ми беше за даден, гласеше: Кой те направи велик? И в съня ми, пред мен застана едно Същество, което каза: Аз те издигнах, и поради тази причина ти ми принадлежиш! И аз се засрамих, понеже смятах, че дължа издигането си само на моите собствени качества.
А ето че сега аз усещах колко засрамен съм в съня си пред мен застана едно Същество, което твърдеше, че аз нямам никаква заслуга за моето издигане.
И тогава, в съня си, аз трябваше да побягна от срам. Изоставих всички мои служби и достойнства, и сега скитам, търсейки нещо, без да знам какво точно е то. Ето как говореше отчаяният. И докато още говореше, пред него отново застана въпросното Същество, изправяйки се между него и Исус от Назарет, като с фигурата си закриваше фигурата на Исус от Назарет. Сега отчаяният имаше усещането, че това Същество има нещо общо с Луцифер.
към текста >>
Но от рицарите нямало
никаква
следа.
Но когато се пробудил, целият замък бил празен. Той извикал, но никой не му отговорил. Решил, че рицарите са отишли на лов и поискал да ги последва. В двора на замъка видял оседлания си кон. Възседнал го и бързо препуснал по моста, дори конят трябвало да направи голям скок, понеже веднага след него мостът бил вдигнат.
Но от рицарите нямало никаква следа.
към текста >>
387.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
1. Принуден съм да се хваля, макар че нямам
никаква
полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
1. Принуден съм да се хваля, макар че нямам никаква полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
към текста >>
Без Духове и души не би могла да съществува
никаква
хармония.
Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни.
Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония.
Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята. Ето на какво се дължи симпатията между Земята и звездите, ето на какво се дължат закономерните природни явления. Че Земята действително има душа, това най-ясно се вижда при наблюдаването на времето.
към текста >>
388.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта
никаква
първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
към текста >>
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе
никаква
светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца.
Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия. И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме. И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?...
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца.
С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
към текста >>
389.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже
никаква
кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
към текста >>
390.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на
никаква
сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите.
Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина.
към текста >>
Не, това е един човек, без когото не би съществувала
никаква
днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер.
Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
Не, това е един човек, без когото не би съществувала никаква днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер.
И бихме посъветвали хората, които днес се наричат същевременно материалисти или монисти и считат Йоханес Кеплер като един от онези, които трябва да бъдат техни идоли, бихме ги съветвали да прочетат това място в съчинения та на Кеплер и да се проникнат в душата си от него. Най-големите астрономически закони, трите Кеплерови закони, които владеят цялата днешна астрономия, са открити от него. Но така говори той върху това, което постепенно идва в развитието на човечеството с Петата следатлантска културна епоха. Хората трябва постепенно да свикнат отново и сега проникнати, пропити с новия Импулс -, да познаят малко духовните действия, които са свързани със звездите.
към текста >>
Без духове и души навсякъде не би имало
никаква
хармония.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата. Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония.
В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано.
към текста >>
Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на
никаква
сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен.
Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>
391.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ние не можем да схванем груповата душа по друг начин, освен като я приведем в движение, в едно непрекъснато външно и вътрешно движение; в противен случай ние не стигаме до
никаква
групова душа.
Кога, примерно, човекът се сблъсква с някаква мисъл. Когато, да кажем, му споменем, че животните и растенията имат групови души, независимо дали употребяваме названията „общи мисли” или „Групови души” – в хода на лекциите отделно ще се спрем на техните взаимоотношения – това поставя едни и същи изисквания пред мисленето.
Ние не можем да схванем груповата душа по друг начин, освен като я приведем в движение, в едно непрекъснато външно и вътрешно движение; в противен случай ние не стигаме до никаква групова душа.
Обаче повечето хора избягват подобни усилия. Ето защо те отблъскват от себе си т.н. Групови души, следователно, остблъскват също и общовалидните мисли.
към текста >>
Следователно, сто възможни талера съдържат същото количество пфенинги, както и сто истински талера, или с други думи: Няма
никаква
разлика, дали аз мисля за сто истински или за сто възможни талера.
Кант поиска да обори това доказателство, при което се опита да покаже, че съществуването на едно нещо изобщо не може логически да бъде изведено от самото понятие. По този повод той изрича онези забележителни думи, които често съм повтарял: - Сто истински талера не са нито повече, нито по-малко отколкото сто възможни талера. Или с други думи, ако един талер има триста пфенинга и искаме да пресметнем колко пфенинга има в сто истински талера, трябва да ги умножим по триста. Ако искаме да разберем колко пфенинга има в сто възможни талера, също трябва да ги умножим по триста.
Следователно, сто възможни талера съдържат същото количество пфенинги, както и сто истински талера, или с други думи: Няма никаква разлика, дали аз мисля за сто истински или за сто възможни талера.
Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже мисълта за един възможен Бог би имала същите свойства, както и мисълта за един истински Бог.
към текста >>
392.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига
никаква
прецизност в духовните занимания.
Те идват поради това, че дори и там, където е задължително, се употребяват твърде малко усилия и не се постига никаква прецизност в духовните занимания.
В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи.
към текста >>
Числото не притежава
никаква
екзистенция, никакво съществувание.
Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува.
Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание.
„Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”.
към текста >>
нямат
никаква
екзистенция.
представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н.
нямат никаква екзистенция.
Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен.
към текста >>
393.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма
никаква
потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак.
Има и едно друго мирогледно настроение. Аз казвам „настроение”, макар че иначе бих предпочел да говоря за „нюанси” и „образи”. Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел.
Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак.
Става дума за мирогледното настроение на логизма. Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм. Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел. Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът! Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак.
към текста >>
В тези дълбини ние проникваме не когато преследваме една или друга цел, а напротив, когато сме смирени и не проявяваме
никаква
воля.
Въпреки всичко, нещата от външния свят, към който отправям моя поглед, далеч не ми откриват своята вътрешна същност. Каква полза има моят мироглед от логизма? Логизмът също не стига до вътрешната същност на нещата. От каква полза са спекулациите върху волята? Те само ни отклоняват от възможността да отправяме взор към дълбините на нашите собствени души.
В тези дълбини ние проникваме не когато преследваме една или друга цел, а напротив, когато сме смирени и не проявяваме никаква воля.
към текста >>
394.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
В цялата област на свръхсетивните светове не съществува
никаква
смърт - съществата могат да умират само на Земята, във физическия свят или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя.
Ето защо животът се явява като нещо, което тук на Земята е недостъпно за материалистичната наука. И също както животът е недостъпен за обикновеното човешко знание, такъв е случаят и със смъртта по отношение на истинското знание, което се постига в свръхсетивните светове.
В цялата област на свръхсетивните светове не съществува никаква смърт - съществата могат да умират само на Земята, във физическия свят или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя.
Всички същества, които йерархически стоят над човека, нямат никакво познание за смъртта, те познават само различни състояния на съзнанието. Тяхното съзнание може да бъде временно понижено така, че да е подобно на нашия земен сън, но след това отново може да се събуди. В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове. В момента, когато човек минава през смъртта, състоянието му става силно чувствително; но той може да съществува само в ясно или в затъмнено съзнание и много странно би било, ако някой би искал да си представи, че даден човек би могъл да бъде мъртъв в свръхсетивните светове.
към текста >>
В духовния свят не съществува
никаква
смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове.
Ето защо животът се явява като нещо, което тук на Земята е недостъпно за материалистичната наука. И също както животът е недостъпен за обикновеното човешко знание, такъв е случаят и със смъртта по отношение на истинското знание, което се постига в свръхсетивните светове. В цялата област на свръхсетивните светове не съществува никаква смърт - съществата могат да умират само на Земята, във физическия свят или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя. Всички същества, които йерархически стоят над човека, нямат никакво познание за смъртта, те познават само различни състояния на съзнанието. Тяхното съзнание може да бъде временно понижено така, че да е подобно на нашия земен сън, но след това отново може да се събуди.
В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове.
В момента, когато човек минава през смъртта, състоянието му става силно чувствително; но той може да съществува само в ясно или в затъмнено съзнание и много странно би било, ако някой би искал да си представи, че даден човек би могъл да бъде мъртъв в свръхсетивните светове.
към текста >>
Ето защо не съществува
никаква
смърт за съществата, които принадлежат на висшите йерархии.
Ето защо не съществува никаква смърт за съществата, които принадлежат на висшите йерархии.
Има само едно единствено изключение: това на Христос. Но за да може свръхсетивно ръхсетивно същество като Христос да мине през смъртта, е трябвало първо да слезе на Земята. И този е именно фактът, който има неизмеримо значение в Мистерията на Голгота, че едно същество, което в своето собствено царство, в сферата на своята воля никога не би могло да изпита смъртта, е трябвало да слезе на Земята, за да мине през една опитност, която е свойствена на човека, а именно за да изпита смъртта. С това е свързана онази вътрешна връзка, онази дълбока вътрешна връзка между човечеството на Земята и Христос, като това същество минава през смъртта, за да сподели тази съдба с човечеството. Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна земна еволюция.
към текста >>
Както казахме, много трудно е да бъде описана Мистерията на Голгота, тъй като нямаме
никаква
мярка, с която да можем да я сравним; но въпреки това ще се опитаме сега да се приближим още повече към нея от една друга гледна точка.
Както казахме, много трудно е да бъде описана Мистерията на Голгота, тъй като нямаме никаква мярка, с която да можем да я сравним; но въпреки това ще се опитаме сега да се приближим още повече към нея от една друга гледна точка.
към текста >>
Нека си спомним за казаното, а именно, че е невидимите светове не съществува
никаква
смърт.
Нека си спомним за казаното, а именно, че е невидимите светове не съществува никаква смърт.
Самият Христос, чрез това, че слиза в нашия свят, минава през смърт подобна на тази на хората. Когато отново става духовно същество, Той все още запазва спомена за смъртта си. Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието.
към текста >>
395.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вие бихте прозирали през физическото тяло, бихте вижда ли през него, то би било прозрачно за Вас и бихте изпитали чувството, което би Ви накарало да си кажете: Аз не искам да имам
никаква
работа с това физическо тяло; аз не му обръщам внимание, а изживявам себе си така, както съм, в духовния свят.
Когато гледате в едно огледало, Вие имате пред себе си едно парче стъкло; но Вашият поглед би проникнал през това стъкло и би виждал през него, ако не беше предвидено от едната страна с огледална настилка. Благодарение на това, че стъклото е покрито с огледална настилка, в него се отразява, се оглежда това, което се намира пред него. Ако Вие бихте стояли пред Вашето физическо тяло така, че да изживявате възприятията, които проникват в него от Имагинациите, Инспирациите и Интуициите.
Вие бихте прозирали през физическото тяло, бихте вижда ли през него, то би било прозрачно за Вас и бихте изпитали чувството, което би Ви накарало да си кажете: Аз не искам да имам никаква работа с това физическо тяло; аз не му обръщам внимание, а изживявам себе си така, както съм, в духовния свят.
Тогава физическото тяло действително би стояло пред Вас като едно огледало, което няма никаква настилка. Но поради описаната причина физическото тяло е проникнато от посочения труп. Този труп е като настилката на огледалото. И сега всичко, което падне върху него, се отразява, но само така, както го имаме в сетивните възприятия. Чрез това се раждат сетивните възприятия.
към текста >>
Тогава физическото тяло действително би стояло пред Вас като едно огледало, което няма
никаква
настилка.
Когато гледате в едно огледало, Вие имате пред себе си едно парче стъкло; но Вашият поглед би проникнал през това стъкло и би виждал през него, ако не беше предвидено от едната страна с огледална настилка. Благодарение на това, че стъклото е покрито с огледална настилка, в него се отразява, се оглежда това, което се намира пред него. Ако Вие бихте стояли пред Вашето физическо тяло така, че да изживявате възприятията, които проникват в него от Имагинациите, Инспирациите и Интуициите. Вие бихте прозирали през физическото тяло, бихте вижда ли през него, то би било прозрачно за Вас и бихте изпитали чувството, което би Ви накарало да си кажете: Аз не искам да имам никаква работа с това физическо тяло; аз не му обръщам внимание, а изживявам себе си така, както съм, в духовния свят.
Тогава физическото тяло действително би стояло пред Вас като едно огледало, което няма никаква настилка.
Но поради описаната причина физическото тяло е проникнато от посочения труп. Този труп е като настилката на огледалото. И сега всичко, което падне върху него, се отразява, но само така, както го имаме в сетивните възприятия. Чрез това се раждат сетивните възприятия. Трупът, който постоянно носим в себе си, той е огледалната настилка на цялото наше тяло и благодарение на това ние виждаме себе си във физическия свят.
към текста >>
396.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Виждате ли, мои обични приятели, когато след смъртта отново намираме един голям материалист, който тук на физическото поле не признава
никаква
действителност на духа, един такъв материалист, който през време на своя живот на Земята казваше: Всичко това, което говорите за духа, е глупост; вашата мъдрост е най-чиста фантастичност и аз я отхвърлям; за мене не съществува нещо друго действително, освен това, което се описва като външна природа когато след смъртта намираме един такъв човек ние виждаме, че мъдростта изобилно се стича към него, толкова изобилно, че той не може да се спаси от нея.
Виждате ли, мои обични приятели, когато след смъртта отново намираме един голям материалист, който тук на физическото поле не признава никаква действителност на духа, един такъв материалист, който през време на своя живот на Земята казваше: Всичко това, което говорите за духа, е глупост; вашата мъдрост е най-чиста фантастичност и аз я отхвърлям; за мене не съществува нещо друго действително, освен това, което се описва като външна природа когато след смъртта намираме един такъв човек ние виждаме, че мъдростта изобилно се стича към него, толкова изобилно, че той не може да се спаси от нея.
От всякъде към него се струи духът. И колкото тук на Земята не е вярвал в духа, толкова там той навсякъде е залят, наводнен от духа. Сега пред него се изправя задачата да превърне тази мъдрост в жизнени сили, така щото в следващото въплъщение да може да създаде една физическа действителност; това, което нарича реалност, той трябва да го създаде из тази мъдрост, трябва да смали тази мъдрост. Но тя не иска да се остави да бъде смалена от него, тя остава такава, каквато е. Той не може да постигне да създаде от нея една действителност.
към текста >>
Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него
никаква
действителност, каквато е почитал преди смъртта.
И винаги такъв човек се намира пред опасност, да не може да се върне отново на физическия свят чрез сили, които сам създава. Той постоянно живее в страха! Духът ще ме изтласка във физическия свят, и тогава аз ще имам едно физическо съществуване, което ще отрича всичко онова, което в предидущия живот съм признал като истина. Аз ще трябва да се оставя духът да ме тласне във физическата действителност и сам не ще доведа нещата до една действителност. Това е без съмнение нещо фрапиращо, но нещата стоят именно така.
Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е почитал преди смъртта.
Тогава той се задавя или удавя в духа.
към текста >>
Но той е в такова състояние, че тази истина не му създава никакво удоволствие,
никаква
радост, а го измъчва.
Да предположим следователно, че сме излъгали някого в определен момент на физическото поле. Тогава при нашето пребиваване в духовния свят, било че сме стигнали там чрез посвещение или чрез смъртта, идва един момент, когато ние сме изцяло изпълнени с истината, която би трябвало да кажем на Земята. Но тази истина ни измъчва; тази истина стои пред нас, излъчваща ни в същата степен, в която сме се отклонили от нея при излъгването. Следователно, достатъчно е само човек да излъже на физическото поле, за да създаде в духовния свят един момент, в който той ще бъде измъчван чрез съответната истина, която е противоположна на лъжата, измъчван е чрез това, че тази истина живее в него и го изгаря и той не може да я понася. И неговото страдание се състои именно в това, че той разбира: тази е истината.
Но той е в такова състояние, че тази истина не му създава никакво удоволствие, никаква радост, а го измъчва.
Да бъде човек измъчван от добрите неща, да бъде измъчван от това, за което знае, че то би трябвало да го повдигне, тази е една от особеностите на изживяването в духовния свят.
към текста >>
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с
никаква
философия.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец. Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец. Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него.
Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
към текста >>
Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в
никаква
свободна истина.
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов.
Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност.
към текста >>
397.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата
лъжа
истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек.
Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва.
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса. Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината. Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>
Когато е минал през вратата на смъртта без духовно разбиране и иска да погледне назад към своите любими същества на Земята, ако в неговата душа няма
никаква
духовна мисъл, той не може да ги вижда непосредствено; той знае за тях само до момента, когато е минал през смъртта.
Когато искаме да обгърнем с поглед с действително разбиране тези неща, ние виждаме от такива случаи, че гледището в духовния свят е действително коренно различно от това, което хората имат тук на Земята. На Вас ще Ви стане все повече и повече понятно, че за да разбере човек духовния свят, трябва да се намерят нови представи и понятия, защото духовните светове са нещо съвършено различно от физическия свят. Ето защо никой не трябва да се чуди, когато нещо, което се описва за духовните светове, изглежда така, че ако към него се приложат понятията на физическия свят, то ще се чувствува като незадоволително. Например факт е, който духовното изследване потвърждава в много случаи, че някой, който умира с материалистично разбиране и оставя тук на Земята свои близки, които имат също материалистични разбирания, такъв човек понася отначало определени лишения в духовния свят.
Когато е минал през вратата на смъртта без духовно разбиране и иска да погледне назад към своите любими същества на Земята, ако в неговата душа няма никаква духовна мисъл, той не може да ги вижда непосредствено; той знае за тях само до момента, когато е минал през смъртта.
Какво изживяват те сега на Земята, това неговото духовно око не може да види, защото и в техните души няма духовен живот. Защото само духовният живот хвърля светлина в духовните светове. Такъв един човек трябва тогава да чака, докато в духовния свят израснат в него самия сили, за да вижда ясно нещата, а именно за да види: тези хора, тези близки души, които е оставил на Земята, са с материалистични разбирания, защото са завладени от Ариман. Ако той би видял това непосредствено след смъртта, тогава не би могъл да го понесе. Човек трябва първо да вникне в това обсебване на хората, на душите с материалистично разбиране от Ариман, и тогава да започне да вижда тези души, докато те минат през вратата на смъртта и сами се освободят от тяхното материалистично разбиране в духовния свят.
към текста >>
398.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма
никаква
друга защита освен своето духовно оръжие.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
399.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат
никаква
собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо.
Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот.
Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път. Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това.
към текста >>
400.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали
никаква
планета за по-нататъшно развитие.
Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла. Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан. Бележка на преводача./. Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос.
Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали никаква планета за по-нататъшно развитие.
Ние можем да се грижим за самите себе си в Кармата, но не и за цялото човечество, не и за онова, което в Земното развитие е свързано с цялото развитие на човечеството.
към текста >>
Това обаче не би било
никаква
истина; то би могло да стои така, обаче не би било
никаква
истина.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят".
Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина.
Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече
никаква
работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици. Такъв човек трябва да има малко християнско чувство.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове?
Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие.
към текста >>
401.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
По отношение на онова, което се намира извън сетивния свят, не съществува обаче
никаква
непосредствена корекция чрез сетивния свят: там съвсем не можем веднага да покажем другия куплет.И поради тази причина тогава се получава следното: човекът философствува съвсем свободно върху нещо и го смята за вярно, понеже то може да бъде доказано строго логически.
Сетивният свят стига да не приличаме на въпросния пастор често ни подсказва, че накъдето да обърнем нашия поглед, веднага след това ние трябва да го обърнем и към другата страна, така че да коригираме едната страна чрез другата.
По отношение на онова, което се намира извън сетивния свят, не съществува обаче никаква непосредствена корекция чрез сетивния свят: там съвсем не можем веднага да покажем другия куплет.И поради тази причина тогава се получава следното: човекът философствува съвсем свободно върху нещо и го смята за вярно, понеже то може да бъде доказано строго логически.
Но противоположното също може да бъде доказано строго логически. Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето мислене се обърква напълно? На какво се дължи въобще това, че можем да докажем дадено нещо, а също и неговата противоположност? Ние ще открием как това е свързано с факта, че човешкият живот е поставен в средата, в един вид равновесие между две противоположни сили, между ариманическите и луциферическите сили*3.
към текста >>
Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма
никаква
валидност.
Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно: единият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван. Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение.
Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност.
Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано. Или, с други думи, аз трябва само да напрегна моите мисли и тогава ще мога да докажа например дали някога е съществувала, или не Мистерията на Голгота. И много близко до ума на днешните хора е да заявят: Щом не може да се докаже, че е съществувала Мистерията на Голгота, тогава тази Мистерия на Голгота е направо една безсмислица, тя въобще не е съществувала!
към текста >>
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до
никаква
яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>
402.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има
никаква
пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
Както това, което сега мислите и говорите, днес не е
никаква
необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност. Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата.
Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение.
към текста >>
403.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с
никаква
критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете.
В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>
404.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Тук не може да става дума за
никаква
свобода.
Помислете само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е. когато си поискате. Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер.
Тук не може да става дума за никаква свобода.
Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително.
към текста >>
405.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И няма
никаква
представа какво точно се намира зад физическото тяло.
От това ще възникне следната ситуация: постепенно той ще изгуби всяка възможност да намира във външния свят нещо друго, освен това, което сам може да си представи за него. Постепенно той ще изгуби всяка възможност да си представя не само това, което му предлага видимият физически свят, но също и това, което се крие зад физическия свят. И какво се получава, когато той предостави, така да се каже, човешкото тяло на природоизследователя? Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва. Той описва много точно физическото тяло... обаче спира само дотук.
И няма никаква представа какво точно се намира зад физическото тяло.
Дори и вътре в това физическо тяло няма никаква следа от Аза, нито следа от волята. И какво би трябвало да направи сега този природоизследовател? Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма никаква воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля. Но волята е скрита в по-дълбоките пластове на организма. Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза.
към текста >>
Дори и вътре в това физическо тяло няма
никаква
следа от Аза, нито следа от волята.
Постепенно той ще изгуби всяка възможност да си представя не само това, което му предлага видимият физически свят, но също и това, което се крие зад физическия свят. И какво се получава, когато той предостави, така да се каже, човешкото тяло на природоизследователя? Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва. Той описва много точно физическото тяло... обаче спира само дотук. И няма никаква представа какво точно се намира зад физическото тяло.
Дори и вътре в това физическо тяло няма никаква следа от Аза, нито следа от волята.
И какво би трябвало да направи сега този природоизследовател? Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма никаква воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля. Но волята е скрита в по-дълбоките пластове на организма. Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза. И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята.
към текста >>
Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма
никаква
воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля.
Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва. Той описва много точно физическото тяло... обаче спира само дотук. И няма никаква представа какво точно се намира зад физическото тяло. Дори и вътре в това физическо тяло няма никаква следа от Аза, нито следа от волята. И какво би трябвало да направи сега този природоизследовател?
Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма никаква воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля.
Но волята е скрита в по-дълбоките пластове на организма. Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза. И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята. Но за нас, природоизследователите, това е една пълна глупост. Хипотезата, че съществува воля, е напълно погрешна.
към текста >>
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи
никаква
вина.
„Фактически това понятие влиза в противоречие с данните на физиологичната психология. Тази психология твърди, че нашите действия са строго обусловени (т.е. абсолютно необходими във физически смисъл); те са крайният резултат от нашите усещания и спомени. Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно.
Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи
никаква
вина.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота.
Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина.
Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма
никаква
опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции. Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател. И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията.
Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън.
Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си. Ето как онова, което трябва преди всичко да оповестим на човечеството, е интимно свързано с вътрешните закони на общо човешката еволюция.
към текста >>
406.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Няма
никаква
връзка между реалното съществуване или живота и картината.
Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо. Фактът, че картината отговаря на дадената личност, няма нищо общо с вътрешната истина на картината. Представете си, че рисувате портрет на някой човек, който умира скоро след това. В началото картината отговаря на това, което съществува, а после – на това, което вече не съществува.
Няма никаква връзка между реалното съществуване или живота и картината.
Такава връзка е напълно въображаема за този, който разглежда нещата наистина логично. Същностното е, че нещата се изживяват вътрешно. И това вътрешно изживяване човечеството трябва отново да усвои.
към текста >>
Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без
никаква
необходимост от това.
Той я нарича „Мисли за вечността“. Ернст Хекел е един от забележителните духове на настоящето. Тези „Мисли за вечността“ изхождат тъкмо от настоящата световна война. Какво е главното съдържание на книгата? Главното съдържание на тази най-нова Хекелова книга се съдържа в думите: „Какво може да ни покаже тази война?
Хиляди и хиляди души умират от външното насилие, без никаква необходимост от това.
Не трябва ли да видим в тази война доказателство за това“ – смята Хекел, – „че мислите за вечност и безкрайност представляват един абсурд? Не трябва ли да ни убеди в това тъкмо тази война, която унищожава човешкия живот чрез външните случайности, като куршуми и т.н., не трябва ли тази война да ни покаже“ – така смята Хекел – „как няма нищо, което надхвърля обикновения физически живот? “
към текста >>
407.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това не може да го постигне
никаква
физическа наука.
Но това ли е истината? В смисъла, в който днес направихме това, трябва да говорим за етерното тяло, че то е още налице, за това етерно тяло, което след смъртта дори се уголемява и се вплита във всеобщия миров етер. Ако имаме млад човек с твърде малък тилен лоб, ние не можем да помогнем за неговото уголемяване.
Това не може да го постигне никаква физическа наука.
Но можем да предложим подходящото възпитание, като си кажем: налице е етерно тяло и част от етерното тяло, която съответства на тилния лоб, и чрез подходящо възпитание ние изграждаме етерното тяло на тилния лоб, а то е също толкова активно в живота, може би дори в известен смисъл по-активно, отколкото тилният лоб, защото трябва да преодолее една определена сила. И тогава от нашето познание за нас бликва утехата, че при човека, чийто тилен лоб е твърде малък, можем да изградим етерния тилен лоб, като извикваме в него едно или друго чувство, когато забележим, че е налице едно или друго предразположение за причиняване на зло. Тогава ще можем да помогнем.
към текста >>
408.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат
никаква
представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност.
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното.
Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
409.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Природата му представлява една
лъжа
, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена. И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени.
Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
Предвид това тъй огромно зло най-доброто за него е да се самоубие.“
към текста >>
Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност
никаква
любов не идва в света.
Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие. След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората. И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това.
Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
410.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна
лъжа
.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо. С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
А действието на тази
лъжа
в културното човечество е ужасяващо.
Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо.
С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем.
към текста >>
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска
лъжа
.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа.
Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално. То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие. Лъжите също представляват факти и те действат като такива. Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
Това е истинска житейска
лъжа
и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска
лъжа
, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа.
Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално.
То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие. Лъжите също представляват факти и те действат като такива. Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална
лъжа
, също не може да бъде благотворно за човечеството.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа. Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално. То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие. Лъжите също представляват факти и те действат като такива.
Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска
лъжа
.
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък.
И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа.
Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите.
към текста >>
Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска
лъжа
, за взаимовръзките в човешкия живот?
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа.
Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот?
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава.
към текста >>
И това всъщност произвежда житейската
лъжа
!
Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
И това всъщност произвежда житейската лъжа!
към текста >>
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска
лъжа
.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
към текста >>
В това отношение няма
никаква
разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед. Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила. Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата.
В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
Защото онзи мъж, разбира се, няма
никаква
представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>
Този мъж няма
никаква
представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>
411.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Никакви политически разсъждения,
никаква
пристрастност.
Никакви политически разсъждения, никаква пристрастност.
Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия.
към текста >>
412.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата
лъжа
.
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
към текста >>
Оттук сигурно виждате как онова, което несъмнено е
лъжа
– реализираната
лъжа
плува във водите на обществения живот.
Значи не ризки и гащички за децата, а муниции за някаква експедиция, свързана с подбуждането на революции в отделните държави на Балканите!
Оттук сигурно виждате как онова, което несъмнено е лъжа – реализираната лъжа плува във водите на обществения живот.
Някакъв "благотворителен комитет" безобидно, разбира се, дори похвално! – върти сделките на различни свързани с руското правителство революционни комитети, чиято задача е да подкопаят балканските държави.
към текста >>
то не желае
никаква
война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г.
то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>
413.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Пък и това не беше
никаква
любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен!
На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж.
Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен!
Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли.
към текста >>
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно
никаква
измама.
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама.
Отдавна вече не съм инфантът Дон Тадео. Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го представям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много. За себе си аз действително бях старият несретник и ако действително съм лъгал, лъгал съм себе си, а не вас. Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам.
към текста >>
414.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала
никаква
причина, която да може открито да се заяви пред английския народ.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна.
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ.
Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
415.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Другият от върнал: От това не би имало
никаква
полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време.
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз? Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете.
Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време.
И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
416.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали
никаква
представа как са им били предадени тези неща.
Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща.
В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
417.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява
никаква
склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Но използването на тази обоснованост не става неприкрито. Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина.
към текста >>
Днес все още няма
никаква
Германия, както няма и кайзер на Германия.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията.
Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия.
Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Не съществува
никаква
възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат.
Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски.
Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език. Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
418.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе
никаква
роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата.
не Кола ди Риенци, разбира се, а синьор Д,Анунцио*184 по съвсем аналогичен начин призовал една група на същото място! И отново на делириумното съзнание било въздействало с представи, със символи, които чрез своята образност били изключително подходящи да заговорят на това делириумно съзнание. Не желая да обвинявам ничие съзнание, а искам само да разкажа факти, такива факти, които са изтласкани възможно по-дълбоки в подсъзнанието. Това обаче не променя нищо в тяхната действеност. В неделята на Петдесетница през 1915 г.
в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе никаква роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата.
Следователно през 1915 г. Петдесетница била повторение на онова, което през 1347 г. се било случило с участието на Кола ди Риенци. По такъв начин била постигната особено силна действеност на новото, защото това представлявало навлизане в същите трептения, в същите условия.
към текста >>
419.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална
лъжа
.
Какво означава вяра във войните? Вярата във войните много наподобява вярата в дуела, в единоборството. Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина.
Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа.
Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия. Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
към текста >>
Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали
никаква
критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята. Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период.
Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност.
Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192. Нека днес насочим вниманието си върху един пример, за да го имаме като основа при по-нататъшните разсъждения, с които ще се заемем утре:
към текста >>
420.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява
никаква
склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>
Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши
никаква
инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих.
Защото това го казвам само в интерес на истината за най-широки кръгове, разбира се, би било крайно неприятно хората да узнаят, че в Белгия нямаше да се извърши никаква инвазия, ако лорд Грей сега той е именно и лорд, ако сър Едуард Грей бе произнесъл онова изречение, за което вече Ви говорих.
Тогава цялата история с Белгия щеше да се размине, щеше да се избегне, нямаше да се случи. Но наместо вниманието да се насочи към това истинско първоначало на проблема, което е първоначало дотолкова, доколко то е могло да бъде предотвратено, по-удобно беше, разбира се, времето на хората да се запълва, като им се говори за "ужасите в Белгия". До тях обаче нямаше да се стигне, ако навремето сър Едуард Грей бе пред приел единствената непосредствена мярка. А за да може простата истина да се обвие в мъгла, нужно е естествено нещо друго, което да действа на човешките страсти, на оправдани страсти, на нравственото. Вярно, срещу това не бива да се възразява нищо.
към текста >>
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде
никаква
сметка.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
421.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим
никаква
вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не.
Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това!
към текста >>
422.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е
лъжа
.
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война.
Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост.
към текста >>
423.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не би имало
никаква
възможност за педагогическо вмешателство.
Представете си, че духовната наука я нямаше. Тогава никога нямаше да се появи възможност за такова развитие на етерното тяло. Това значи, че родилият се с непълноценен главен мозък би бил обречен да изживее живота си в съответствие с тази непълноценност.
Не би имало никаква възможност за педагогическо вмешателство.
Хората биха оставали такива, каквито е определено от тяхната физическа организация, и тази зависимост от физическото би ставала все по-силна. Хората биха стигнали до битието на Юпитер и би се осъществило това, за което днес мечтаят материалистите. Ако по пътя на духовната наука не бъде преодоляно това, което изхожда от чисто физическото, развитието на човечеството ще стигне дотам, че физическото ще придобива все по-голямо значение, и постепенно ще стане определящо. Хората тогава биха станали само продукт на тяхното материално. Нахлуването на духовната наука ще предотврати това.
към текста >>
424.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В
никаква
степен не искам да навлизам в медицински неща.
Време е поне нашите членове да привикнат сериозно да се отнасят към моята молба и да не се обръщат към мен с медицински въпроси. Важно е това да бъде разбрано. Необходимо е, духовната наука и аз, доколкото тя е представена в мое лице, да бъдем освободени от всичко странично. В нашето движение има достатъчно представители на медицината, на които можем да се доверим. Тъй като отново и отново подчертавам това, то трябва да бъде прието сериозно.
В никаква степен не искам да навлизам в медицински неща.
Това ще причини вреда на това, което трябва да бъде свършено в духовната наука чрез мен. Затова това е недопустимо /бележка 51/.
към текста >>
Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна
лъжа
!
Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>
Това вече не е обективна неистина, а съзнателна
лъжа
.
И тогава получих предложение от Индия да стана президент на това интернационално общество. И аз не само отклоних това предложение, но в 1909 година в Будапеща, в присъствието на госпожа Безант, разясних, че в духовното движение на новото време никога няма да заема друго място, освен като ръководител на германското духовно движение. Казах това в 1909 година в присъствието на госпожа Безант. Ето така тя се отнася с истината. В своето английско списание тя пише, че съм се стремил да проникна в Индия, за да я изместя оттам.
Това вече не е обективна неистина, а съзнателна лъжа.
Ето към какви средства са принудени да прибягват, когато вървят срещу Истината. Това по същество става с англосаксонския окултизъм, тъй като Истината е такава: това, което, като духовна наука, трябва да прониже цялата култура на човечеството, в основата си е свързано със Средноевропейската същност. Англия се стреми да завоалира това, да го скрие, по всякакъв начин да го маскира. И в XX век госпожа Безант все повече се превръща в оръдие за тази маскировка.
към текста >>
425.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма
никаква
представа за идеите на това произведение.
Искам да ви разкажа една малка история. Някой си чул веднъж за Гьоте и неговия "Фауст" и поискал да се запознае с това, какво представлява този Гьотев "Фауст".
Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение.
И го озарила мисъл: спомнил си, че сега се печата ново издание на "Фауст", и решил да отведе там човека, който иска да знае, какво си струва във "Фауст". Той му казал: Слушай, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст". Във всички тези стотици кутии има различни букви, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните букви образува думи. Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните букви ще се образува "Фауст". И онзи седнал през седмицата в типографията и гледал, как ръцете на човека набирали буква след буква и се сглобил "Фауст".
към текста >>
Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази
лъжа
, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни.
Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума.
С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>
426.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не казвам това поради накърнено тщеславие, макар в този случай да ми го приписват; но думите, в които във вестникарската статия ми е хвърлен този упрек, са дръзка
лъжа
, тъй като това, за което се говори в нея, го нямаше.
Аз даже написах послеслов към него, и той беше издаден в 1910 година в нашето издателство. Той беше доволен от нас, ние бяхме хора, с които можеш да имаш работа. След това той подготви за печат друга работа - "Кой е бил Христос", и след като тази работа претърпя известни перипетии, които сега не ни засягат, я предложи на нашето философско-антропософско издателство. Но тази работа беше невъзможно да се отпечата във философско-антропософското издателство. На първите и страници беше казано, че Щайнер само е набелязал някои черти на проблема Христос, а авторът дава тяхното по-нататъшно разкриване.
Не казвам това поради накърнено тщеславие, макар в този случай да ми го приписват; но думите, в които във вестникарската статия ми е хвърлен този упрек, са дръзка лъжа, тъй като това, за което се говори в нея, го нямаше.
Без да се съобразява, че може да съм имал основания да не задълбавам в проблема Христос в предназначения за широката аудитория печат, авторът действа по маниера, който напомня друга разиграла се история, на която тази сякаш е миниатюрен вариант. Към тази друга история пак ще трябва да се върна. В своята работа господинът, за когото иде реч, просто преразказа различни факти, които бяха съобщени в лекциите, предназначени само за членовете на Обществото. М. Я. Щайнер с пълно основание отказа да приеме тази работа в своето издателство.
към текста >>
427.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста
лъжа
.
И то би трябвало вече по силата на тази добра воля, да срещне поддръжка и покровителство, независимо от отношението към този частен случай. Затова ми беше много тъжно да науча, че господин фон Бернус е бил потресен от излизащите от нашите кръгове писма, в които рязко се осъждало отпечатаното в списанието. Много повече основание имаше да се реагира на това, което е насочено към дискредитация на нашето движение, на неговото подкопаване. Получава се, че ако някой, който се стреми да извърти всичко, което излиза от нас, може да твърди: "Райх", намиращ се под егидата на Щайнер..." С нищо не съм свързан с това списание, освен с това, че от време на време в него, както и в други списания, публикувам статии. Не съм го основавал, то си е лично предприятие на господин фон Бернус, за нищо в него не отговарям.
Това може да го знае и авторът на клеветническите думи: "това списание служи за целите на Щайнер", – в такъв случай това е чиста лъжа.
Би трябвало да се радваме, когато от стоящи съвсем извън нашето движение, излиза нещо за него. Но досега нееднократно сме виждали, че именно от страна на наши членове са се хвърляли камъни срещу тези, които са подавали ръка на нашето движение, че се е отклонявал, изпълненият със смелост и добра воля стремеж за съприкосновение с нашето движение; в същото време никой не го е било грижа за излизащите от всички страни безбройни хули и клевети.
към текста >>
428.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е
лъжа
, тя все пак ще бъде действена сила.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие. Мислите са реалности, а не само понятия.
Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила.
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме
лъжа
, за която никой не знае, че е
лъжа
, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като
лъжа
.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие. Мислите са реалности, а не само понятия. Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила.
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа.
И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като
лъжа
.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие. Мислите са реалности, а не само понятия. Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила. Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа.
И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
Лъжата действа като
лъжа
, колкото и да е натруфена, тъй като тя е реална сила.
Лъжата действа като лъжа, колкото и да е натруфена, тъй като тя е реална сила.
Днес е необходимо преди всичко да не се крием зад компромиси, а да виждаме това, което в нашите условия е необходимо да можем да виждаме. Ако съвременният психиатър не иска да разглежда Христос като епилептик и безумец – какъвто е от гледна точка на съвременната психиатрия – тогава той трябва да се откаже от съвременната психиатрия и да приеме духовната наука. Ако хората днес бяха способни действително да вземат позиция, точно да си представят, да охарактеризират на основата на това, което може да бъде познато, тогава ние ще сме с това, което може да притежава правилния импулс, с това, което трябва да действа по-нататък.
към текста >>
429.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Вярата в авторитета в
никаква
степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука.
Едва ли можем да си представим по-глупава книга, от тази, която Оскар Хертвиг написа след своя първи епохален труд. Не можем да си представим нищо по-неудовлетворяващо и празно, от тази книга. Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление.
Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука.
С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене.
към текста >>
И публиката, която "не вярва" на авторитети, тази бедна публика няма
никаква
възможност да се ориентира, в какво, собствено, тук е работата.
Тези тестове нямат нищо общо с развитието на душевната надареност, вървяща от въплъщение във въплъщение на индивидуалността; те проверяват само сбора на заложените в човека ариманични сили. Проверява се не човека, а това, което се съдържа в него като ариманични сили. И така, както в миналото са се опирали на луциферичните сили, така сега опората започва да е в ариманичните сили, и социалното се гради на чисто ариманичното. Разбира се, да се ориентира напълно в тези сложни неща може само този, който действително стои на почвата на духовната наука, който иска и може да вижда света духовно. Тъй като това, което сега ви казах за проверката за даровитост, от огромен брой хора и техния журналистически съпровод се издига в ранг на най-велико достижение на съвременността, и се оценява като основа на социалната структура на бъдещето.
И публиката, която "не вярва" на авторитети, тази бедна публика няма никаква възможност да се ориентира, в какво, собствено, тук е работата.
Тя няма възможност да си състави ясна представа за подобни неща. Това обаче е друг въпрос.
към текста >>
Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в
никаква
степен не се улавя при такива изпитания.
Но тогава би трябвало да сте загрижени за необходимостта да се обхване съзнанието на човешките индивидуалности, за да им се даде насреща това, което съответства на тяхната същност. И тогава няма да стигнете до проверката на ариманичните способности, тъй като тази проверка на ариманичните способности може да доведе само до това, че човечеството ще се разглежда само като сбор от машини, не повече. Проверява се само проявлението на духа във външната телесност. Такава "проверка за надареност" проверява човека само в границите на това, доколко той се явява машина. И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините.
Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в никаква степен не се улавя при такива изпитания.
Но аз не упреквам тези, които в наше време си създават буквално идоли от подобни проверки, тъй като за този, който не се е докоснал до духовната наука и не може да си състави други представи, за него това са най-умните достижения на съвременния човешки живот, на човешката действителност. Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е мъртво и принадлежи на духа на Ариман. Трябва да се вижда цялата сериозност на това: хората се откъсват от действителността. И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността. Този, който няма понятие за духовната действителност, постепенно губи и чувството за обикновената, ежедневно обкръжаваща го, външна действителност, – ако професията му или нещо друго не го принуждава да бъде внимателен към тази действителност.
към текста >>
В края на краищата, дали Фриц Маутнер и хайделбергският професор се нахвърлят един срещу друг с думи, нямащи никакво значение, тъй като зад тях не стои
никаква
реалност, или двама политици се появяват, единия в Америка, а другия в Европа, и може би също говорят за едно и също, макар между тях да има коренна разлика, не е там работата.
Тук имате пример за много логична постройка на мисли, съвсем лишени от връзка с действителността. Към това довежда мисленето, откъснато от духовната действителност, тъй като тогава мислите неизбежно постепенно губят връзка и с физическата действителност. Важно е да се знае това. В това е ужасяващата сериозност на тези явления.
В края на краищата, дали Фриц Маутнер и хайделбергският професор се нахвърлят един срещу друг с думи, нямащи никакво значение, тъй като зад тях не стои никаква реалност, или двама политици се появяват, единия в Америка, а другия в Европа, и може би също говорят за едно и също, макар между тях да има коренна разлика, не е там работата.
Ако всички хора говорят толкова откъснато от действителността и нямат чувство за реалността, тогава тази откъснатост от действителността става широко разпространено явление. Тя и стана широко разпространено явление. Тъй като примерът, който ви дадох, е само една гротеска, случаят с Фриц Маутнер и професор Балем. Сблъскваме се с такива явления навсякъде. Днес изобщо така се действа.
към текста >>
430.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В стенограмата и в предшестващото издание тази фраза звучи така: "И би било велико нещастие, и по
никаква
необходимост не може да бъде предизвикано някога, славянският елемент да победи германския".
В стенограмата и в предшестващото издание тази фраза звучи така: "И би било велико нещастие, и по никаква необходимост не може да бъде предизвикано някога, славянският елемент да победи германския".
Средната част на това изречение е отхвърлена, тъй като тя по смисъл и структура отпада от цялото.
към текста >>
Кюлман, обаче, не проявявал
никаква
самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване.
През 1912-1914 г. Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия. Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика.
Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване.
Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване. В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели войната само с военни средства.
към текста >>
431.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Изобщо "Дух" беше прилаган във всевъзможни съчетания, но не и спрямо това, което е наистина "Дух" Така че душите останаха без
никаква
възможност да опознаят Духа в условията на Земния свят, те трябваше да го познаят твърде късно, или така да се каже да го получат "на части".
Който следи духовната история, така наречената духовна история на последните десетилетия на 19 век, ще потвърди, че думата "Дух" прекалено често беше произнасяна като синоним на истината, като синоним на правилното светоусещане.
Изобщо "Дух" беше прилаган във всевъзможни съчетания, но не и спрямо това, което е наистина "Дух" Така че душите останаха без никаква възможност да опознаят Духа в условията на Земния свят, те трябваше да го познаят твърде късно, или така да се каже да го получат "на части".
И сега, след като са минали през Портата на смъртта и са влезли в духовния свят, тези души, скъпи мои приятели, просто изнемогват и мъчително копнеят знаете ли за какво копнеят те? Те копнеят за разрушителните сили на физическия свят. Ето как те получават Духа, така да се каже "на части".
към текста >>
432.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И нещата остават на повърхността, остават без
никаква
взаимна връзка!
И все пак хората не смеят да проникнат навътре. Те предпочитат да останат на повърхността, да наблюдават природните закони на повърхността и след това, черпейки от своите повърхностни усещания, да се произнасят вещо и мъдро за социалния живот. По този начин обаче не може да се появи никакъв Йохан Валентин Андреа, по този начин позволете ми да назова нещата с истинските им имена може да се появи най-много един Удроу Уилсьн*12!
И нещата остават на повърхността, остават без никаква взаимна връзка!
Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата. Този стремеж скрито пулсира във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци". Книгите на Й. В. Андреа бяха адресирани към князете, към тогавашните държавници; те представляваха един опит да се основе нов социален ред, съответствуващ на истината, а не на Майя. През 1614 се появи "Фама фратернитатис", през 1615 "Конфесио розикруци", през 1616 "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц" (написана още през 1603), през 1618 започна тридесетгодишната война, които практически унищожи най-добрите идеи на Й.
към текста >>
433.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат
никаква
представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план.
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план.
Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план.
към текста >>
434.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма
никаква
съществена разлика.
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика.
Обаче разлика има, скъпи мои приятели, и тя е много съществена! Днешният човек, който е едва в началото на Петата следатлантска епоха, възприема сетивния свят по съвсем друг начин отколкото например древния грък. Древният грък също виждаше цветове, също чуваше звуци; обаче с помощта на цветовете той виждаше и духовни Същества; той не размишляваше за духовните Същества; благодарение на това, което бяха цветовете, нему се откриваха самите духовни Същества.
към текста >>
Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби;
никаква
фатална необходимост не се изправя по техния път.
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо. Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл).
Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път.
Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло. И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло. Ето още една трудна и неудобна истина, която обаче ние трябва да погледнем право в очите.
към текста >>
435.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Това не е
никаква
шега, а се основава върху факта, че на определени представи от физическия план отговарят съвсем противоположни представи от духовния план.
И приблизително какъв ще бъде според Вас отговорът? В отговор този човек би получил една имагинация и тази имагинация би била истинският отговор, само че имагинациите трябва да се разбират правилно, това е едно важно условие. Това, което Ви разказвам, е ставало стотици и хиляди пъти. И така, в отговор този философ би получил имагинацията, че е увенчан с магарешки уши. И от тази имагинация той би трябвало да извади заключението: Ето, аз съм един истински философ.
Това не е никаква шега, а се основава върху факта, че на определени представи от физическия план отговарят съвсем противоположни представи от духовния план.
Да имаш магарешки уши на физическия план това не е никакво отличие; обаче в духовния план, скъпи мои приятели, да имаш магарешки уши, като имагинация, означава много повече от най-високото отличие за един професор по философия тук на физическия план. Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ да, както вече казахме с помощта на едно чудо и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия. В духовния свят дори и най-малките подробности са съвсем различни, отколкото тук на физическия свят. Ето защо е необходимо, това което изживяваме в духовния свят да го тълкуваме и "превеждаме" правилно, да посочваме истинските му съответствия във физическия свят. Аз далеч не искам да превърна епизода с магарешките уши в един виц.
към текста >>
436.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Целият Гьоте на Херман Грим, целият Микеланджело на Херман Грим са безплътни сенки от латерна магика, които нямат
никаква
стойност,
никаква
тежест.
Разбира се, не всички хора имат това усещане, но доколкото долавям нещата инстинктивно, голяма част от тях са обзети от подобно настроение спрямо историографите от нашата съвременна епоха. Цялата римска история и цялата гръцка история са описани по този повърхностен начин. Както личи от някои мои лекции, аз изключително много уважавам например Херман Грим, уважавам го като чудесен разказвач. Но щом взема в ръце неговата книга за Гьоте, неговата книга за Микеланджело или за Рафаел, тогава тези личности изведнъж ми заприличват на безпътни и неясни сенки, тези личности изведнъж изгубват в смисъла на моето горно сравнение цялата си тежест, цялата си духовна тежест.
Целият Гьоте на Херман Грим, целият Микеланджело на Херман Грим са безплътни сенки от латерна магика, които нямат никаква стойност, никаква тежест.
към текста >>
И няма
никаква
нужда да извиняваме неговите опитности с дявола,както например това на прави Рикарда Хух, макар и тя да описва чудесно Лутер в своята книга.
Нека погледнем нещата и от друга страна: В известен смисъл духовният свят беше отворен пред духовния взор на Лутер.
И няма никаква нужда да извиняваме неговите опитности с дявола,както например това на прави Рикарда Хух, макар и тя да описва чудесно Лутер в своята книга.
към текста >>
И това не е
никаква
алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън.
И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето.
От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност. Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>
437.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма
никаква
пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос.
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята.
Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи. Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
към текста >>
Защото основанията на онази академична медицинска комисия, която поиска да спре изграждането на първата железопътна линия в Средна Европа, са не по-малко дълбоки, скъпи мои приятели казвам го без
никаква
ирония отколкото представите на националикономистите, че войната ще продължи не повече от 4 до 6 месеца.
Днес тези думи могат да се отправят към хората открито и смело. А дали те ще бъдат приети както трябва, е вече друг въпрос.
Защото основанията на онази академична медицинска комисия, която поиска да спре изграждането на първата железопътна линия в Средна Европа, са не по-малко дълбоки, скъпи мои приятели казвам го без никаква ирония отколкото представите на националикономистите, че войната ще продължи не повече от 4 до 6 месеца.
Каза го не някакъв чудак, а самата академична комисия (често съм разказвал този уникален случай). Не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото нервната система на човека няма да понесе напрежението. Това не е измислица, а официален документ от 1838; с други думи, не сме далеч от времето, когато най-образованите хора заявяваха: железопътните линии не трябва да се строят. Но дори и да се намесят луди глави, които ще искат да построят железопътната линия (така е за писано в този документ), ще трябва поне от двете страни на линията да се издигнат високи дървени огради, за да не получат случайно минаващите селяни сътресение на мозъка. Виждате ли, след като мине известно време, хората започват да се смеят на онзи вид мислене, което е отхвърлено от реалния свят.
към текста >>
Не трябва да се строи
никаква
железопътна линия, защото нервната система на човека няма да понесе напрежението.
Днес тези думи могат да се отправят към хората открито и смело. А дали те ще бъдат приети както трябва, е вече друг въпрос. Защото основанията на онази академична медицинска комисия, която поиска да спре изграждането на първата железопътна линия в Средна Европа, са не по-малко дълбоки, скъпи мои приятели казвам го без никаква ирония отколкото представите на националикономистите, че войната ще продължи не повече от 4 до 6 месеца. Каза го не някакъв чудак, а самата академична комисия (често съм разказвал този уникален случай).
Не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото нервната система на човека няма да понесе напрежението.
Това не е измислица, а официален документ от 1838; с други думи, не сме далеч от времето, когато най-образованите хора заявяваха: железопътните линии не трябва да се строят. Но дори и да се намесят луди глави, които ще искат да построят железопътната линия (така е за писано в този документ), ще трябва поне от двете страни на линията да се издигнат високи дървени огради, за да не получат случайно минаващите селяни сътресение на мозъка. Виждате ли, след като мине известно време, хората започват да се смеят на онзи вид мислене, което е отхвърлено от реалния свят. Обаче определени елементарни Духове се смеят още сега на човешките глупости, те се смеят още сега, далеч преди академичните комисии да са публикували своите доклади.
към текста >>
Те нямат
никаква
стойност, те не са дори оригинални.
Може и някому да се струва, че когато говоря за доктрините на Уилсън или Лойд Джордж, аз искам да засегна американския народ или англо-американската раса. Обаче това съвсем не е вярно. Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални.
Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални.
Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него. Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател. И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук. Както вече казах, то изобщо не е оригинално. И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински писател, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
към текста >>
438.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души които изграждат приятелското си общуване по един естествен начин, и ако този кръг от хора би знаел за подобни духовни връзки, каквито описах пред Вас, и ако от друга страна повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често без самите му привърженици да осъзнават това се оказва много по-силен спрямо онези които нямат
никаква
представа за подобни духовни връзки.
Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души които изграждат приятелското си общуване по един естествен начин, и ако този кръг от хора би знаел за подобни духовни връзки, каквито описах пред Вас, и ако от друга страна повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често без самите му привърженици да осъзнават това се оказва много по-силен спрямо онези които нямат никаква представа за подобни духовни връзки.
към текста >>
Напротив, ако не би имало места, където да споделяме нашите истини, тогава не би съществувала и
никаква
възможност да предложим тези истини на официалната наука.
Естествено, тук ние си служим със съответните изрази и говорим за ариманически Същества, защото се отнасяме към тези неща с необходимата сериозност. Вие добре знаете, че навън, където хората са неподготвени, не може да се говори по този начин. Тук неусетно възниква една преграда и ние не можем току-така да протегнем ръка на външните хора, но можем, естествено, да потърсим средства и пътища, за да им говорим така, че истините да станат достъпни за тяхното съзнание.
Напротив, ако не би имало места, където да споделяме нашите истини, тогава не би съществувала и никаква възможност да предложим тези истини на официалната наука.
Трябва да има поне отделни места, където антропософските истини да бъдат изразявани в тяхната първична форма. Обаче никога не бива да забравяме, че за днешните хора често пъти е извънредно трудно дори след като са се присъединили към антропософската Духовна наука да прекарат някакъв мост и да излязат извън царството на ариманическата наука. Срещал съм доста личности които бяха много добре запознати с тази или онази област от ариманическата наука, добри естественици или добри ориенталисти и т.н. които след време се присъединиха към нашата антропософия. Да знаете само, колко трудно беше за мен да ги потикна към прекарването на такъв мост.
към текста >>
439.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И Христос, който отново трябва да се яви в хода на 20 век, и ще се яви по един особен начин, няма
никаква
представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора.
И Христос, който отново трябва да се яви в хода на 20 век, и ще се яви по един особен начин, няма никаква представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора.
Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
към текста >>
440.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В наши дни не съществува
никаква
представа за коренната разлика в цялостното светоусещане на хората преди и след 1879.
В наши дни не съществува никаква представа за коренната разлика в цялостното светоусещане на хората преди и след 1879.
От голяма помощ тук е едно задълбочаване, примерно, във втората част на "Фауст", понеже тя изобщо не можеше да бъде разбрана по времето на Гьоте, тъй като представлява една критика на онова, което Гьоте предварително изживя като съдържание на 20 век. Един много характерен симптом е, че човек като Освалд Марбах беше доведен до втората част на "Фауст" след като Духовете на Мрака из губиха битката на Небето.
към текста >>
441.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат
никаква
стойност.
Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове.
Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо?
към текста >>
Следователно, според днешната научна логика, не може да съществува
никаква
наука, ако тя не се гради на повторението, на повторяемостта.
хората са изчислили, че днес една война не може да продължи повече от 4 месеца... В действителност историята не ни учи на абсолютно нищо! Защото в материалистичен смисъл, научна дисциплина е само онази, която чрез точно повторение на определени процеси, винаги може да възпроизведе миналото и да предвиди бъдещето, разбира се, само в своите строго определени рамки. Както например химикът провежда даден експеримент, той знае: ето,сега той съединява точно определени вещества, от което произлизат точно определени химически реакции; ако след време бъдат съединени същите вещества, ще се получат същите реакции. Или пък един точно определен състав на облаците, закономерно, т.е. всеки път поражда светкавици.
Следователно, според днешната научна логика, не може да съществува никаква наука, ако тя не се гради на повторението, на повторяемостта.
Размислете върху това.
към текста >>
Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без
никаква
излишна сантименталност.
Тези неща се насаждат неусетно в съзнанието на хората. Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на живота само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието. От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни повтарям: В отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят. Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи. В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси.
Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност.
Несъмнено, книгата на Метерлинк*52 за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките. Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем конкретно.
към текста >>
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават
никаква
представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст.
Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо,чиято кулмииация настъпи през 40-те години. Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено. После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент. Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история.
към текста >>
442.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Не се взима под внимание, че след два милиона години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма
никаква
действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува.
Разбирате какво имам предвид. Става въпрос за това, че в единия случай се знае от непосредствен опит, че такива сметки не отговарят на действителността, понеже след двеста години човешкото тяло няма да съществува с тези изменения, но такива пресмятания се приемат при разглеждането на Земята.
Не се взима под внимание, че след два милиона години Земята отдавна ще е умряла като физическа същност, че няма вече да съществува и че цялото научно пресмятане относно това състояние няма никаква действителна стойност, понеже действителността, към която се прилага, няма да съществува.
към текста >>
443.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат
никаква
душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
Следователно човекът се справя много добре със своя организъм, с който е загърнат в този свят, без с душата си да трябва да навлиза в него. Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа.
Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
През живота си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
към текста >>
444.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Не може да се констатира
никаква
болест.
Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това. В четиридесет и петата си година иска да напусне работата си и да живее извън града, като получава авторските и лицензионните възнаграждения от предприятието си. Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява. Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката. Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно.
Не може да се констатира никаква болест.
Така е при много хора днес, нали, уж са здрави, а боледуват? Да, следователно няма болест. Лекарят може само да каже: Знаете ли, историята е душевна - днес лекарите го казват, - вие сте душевно болен, нагодили сте се към работата си, били сте вътре в нея, сега енергията ви не може да върви в друга посока, не може да бъде дирижирана. Върнете се на работа, това е единственото средство, което знам. Въпросният господин е на същото мнение.
към текста >>
445.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Щом го казва един критинянин и ако е вярно, трябва да е
лъжа
и това твърдение тогава само се отрича, унищожава се.
Всички критиняни112 са лъжци, казва един критинянин.
Щом го казва един критинянин и ако е вярно, трябва да е лъжа и това твърдение тогава само се отрича, унищожава се.
Следователно не бива един критинянин да каже «Всички критиняни са лъжци» с претенцията това да е правилно. Това е само пример, логичният пример за абсолютизирането. Но така всяка теория трябва да се разглежда със самата себе си, без да се разпадне.
към текста >>
Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една
лъжа
и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност.
Разгледате ли Фройд с Фройд, както той издига нагоре своите несъзнателни неща, трябва да кажете: Теорията на Фройд идва от сексуалния живот; тя е резултат от сексуалния живот.
Както твърдението, че всички критиняни са лъжци, трябва да произлиза от една лъжа и се разпада, така се разпада и твърдението за универсалността на сексуалността, когато се провери със самата сексуалност.
Така е и с другите неща. Разбира се, такъв принцип не може да се разбере категорично, без да се приложи по жив начин в действителността. Но тъкмо това става особено постижение на антропософски ориентираната духовна наука, че по този начин може да бъде приложена върху самата себе си.
към текста >>
446.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Статистиката и други подобни нямат
никаква
стойност, когато става въпрос за душевната същност.
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на човека. Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години! Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст? Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща.
Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност.
Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество!
към текста >>
447.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Няма
никаква
полза човек сам да се заблуждава относно някои неща.
Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни. Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност.
Няма никаква полза човек сам да се заблуждава относно някои неща.
Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава лъжа.
към текста >>
Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава
лъжа
.
Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни. Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност. Няма никаква полза човек сам да се заблуждава относно някои неща.
Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава лъжа.
към текста >>
448.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
– нямат
никаква
стойност за мировите закономерности.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности.
Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти. Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия. Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето. В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>
Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма
никаква
нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен.
Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тогава няма да е възможна
никаква
религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали
никаква
полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо?
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо?
Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът. Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят. Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот. Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам.
към текста >>
449.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но ако нямате
никаква
представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното.
Исках да ви дам само един пример. По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението. Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли.
Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното.
В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери. Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството. Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века. И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега.
към текста >>
450.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат
никаква
вреда.
Необходимо е да се отчете и нещо трето. Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето. Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе.
Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда.
Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма. Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване. Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно.
към текста >>
451.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Някои, които днес смятат за велики хора, които много могат, нямат
никаква
представа за тези житейски истини.
И така, днес ви приведох куп неща, които до някаква степен трябва да проникнат в душите ви. Приведох ви някои житейски факти, които трябва да бъдат усвоени, дори ако тези неща изглеждат различно.
Някои, които днес смятат за велики хора, които много могат, нямат никаква представа за тези житейски истини.
Но именно това е, което стои в основата на катастрофата на нашето време – че в наше време е толкова необходимо да се разбира живота, обаче не искат да го разбират.
към текста >>
452.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме
никаква
радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело.
Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа.
Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме никаква радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело.
Защото сградата ще бъде стимул за разрушаване на нашето дело, ако не се намерят достатъчно сили да го защитим. Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим разкоша просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание. Но ако се радваме на сградата, ако изпитваме удовлетворение от сградата, трябва също да се свържем със задължението да работим за антропософското дело.
към текста >>
453.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало
никаква
свободна воля.
Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка.
Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>
454.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа
никаква
кристализационна тенденция.
Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука. Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете. Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела.
И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция.
Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи.
към текста >>
Особено при нас не трябва да има
никаква
наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид.
Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>
455.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе
никаква
роля.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили.
По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля.
Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст. Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
456.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма
никаква
вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
457.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има
никаква
философия.
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
към текста >>
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече
никаква
философия, той трябва да бъде последният философ.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха.
към текста >>
458.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма
никаква
лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в
лъжа
, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление.
Духовният изследовател трябва да възрази: ти постъпваш съвсем правилно, имайки призрачно знание за природата. Защото когато търсиш някаква субстанция извън призрака, ти постъпваш неправилно. Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание. И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер.
Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление.
Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината. Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива. Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
Той може да живее само с тази тайна
лъжа
; и за него нищо не може да бъде по-приятно от това, лъжата, която се съдържа във възгледа, че призрачното познание за природата е истинското познание за природата, да се разпространява.
На някого това може да помогне, защото така няма опасност от среща с Ариман. Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината. Такова познание за природата издига добра бариера срещу Ариман, но тогава изследователят не достига до истината. Имате избор – или искате да достигнете истината и тогава трябва да се запознаете с това, което като ариманически-свръхсетивно се влива в света, – или трябва да се примирите с неистината. Ако изповядвате неистината, тогава казвате: призрачното познание за природата ни дава знание за действителната природа, – добре, тогава оставате при това, което е угодно на Ариман, който желае лъжата и който живее с лъжата.
Той може да живее само с тази тайна лъжа; и за него нищо не може да бъде по-приятно от това, лъжата, която се съдържа във възгледа, че призрачното познание за природата е истинското познание за природата, да се разпространява.
към текста >>
459.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма
никаква
връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“. Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа). Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията.
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Днешните социалисти все още си нямат
никаква
представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин. Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух. Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата.
към текста >>
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе
никаква
роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация.
Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
460.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от
никаква
интелигентност.
Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите.
Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност.
И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима.
към текста >>
461.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Днес не може да се намери
никаква
действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите.
Трети аргумент.
Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите.
Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят. Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
към текста >>
462.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите
никаква
връзка между политическия живот и свръхсетивното.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното.
Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното.
Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>
Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита
лъжа
— имат, общо взето, техни си добри намерения.
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите.
Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения.
Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите. И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината? Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>
463.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една
лъжа
.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата. И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността. Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа.
А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива
лъжа
.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива
лъжа
.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива
лъжа
.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система.
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите?
към текста >>
464.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате
никаква
непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
465.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма
никаква
работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот.
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
към текста >>
Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма
никаква
възможност да чувствува Христа.
Второто нещо е обаче нещо друго.
Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н.
към текста >>
466.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото ако не би съществувала
никаква
свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право.
Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност.
Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право.
Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>
При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага
никаква
историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо.
Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си. Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние.
При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо.
Това беше 6 август превземането на Лютих. В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф сред него, тогава още като пълководец. На него беше оставена цялата сила да реши. Само чрез неговото бързо решение бе създадено това, което стана в Лютих. При това обаче нормалността на неговото съзнание беше изгубена.
към текста >>
467.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За него не съществуваше
никаква
разлика между духовни и при родни сили.
И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили.
За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили.
Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство. Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата змия, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството. /Виж рис. № 1/.
към текста >>
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече
никаква
възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
Не съществуваше вече
никаква
възможност за това.
И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи
никаква
железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни.
Това е нещо, което нашето време изисква. Това е нещо, което хората, които днес искат да разберат времето, трябва да схванат с всички нишки на техния душевен живот. От дълго време хората са проявявали съпротива против всичко онова, което трябваше да бъде внесено като нещо необикновено в човешкия светоглед. Аз често пъти съм превеждал миловидния пример, който е свързан с нещо грубо, недодялано: в 1835 година следователно от тогава не е минало още едно столетие – ученият медицински колегиум в Бавария е бил запитан, когато са искали да построят първата железопътна линия от Фюрт до Нюрнберг, дали е хигиенично да се построи една такава железопътна линия?
Тогава медицинският колегиум казал документът за това съществува, то не е никак една измислица че не трябва да се строи никаква железопътна линия, защото хората, които ще се движат по този начин върху земната почва, ще станат нервни.
Но нека прибавим още: ако вече биха съществували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав.
към текста >>
468.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Хората не искат да си съставят
никаква
представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество?
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
към текста >>
За него Христовото Събитие не играе
никаква
роля в историческо то изложение.
Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това.
За него Христовото Събитие не играе никаква роля в историческо то изложение.
Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още. И само нашата антропософска ориентирана Духовна Наука държи сметка по един положителен начин, когато описва историята, за необходимостта на Четвъртата Следатлантска епоха, през която в конкретното историческо развитие трябваше да проникне Събитието на Голгота. И, както знаете, ние излагаме историята така, че това Събитие на Голгота стои вътре в нашето изложение на историята. Даже ние отиваме по-нататък: ние описваме не само историческото развитие на човека, като приемаме събитието на Голгота, а описваме също развитието на света, космическото развитие така, че имаме Тайната на Голгота в космическото развитие.
към текста >>
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират
никаква
възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
Когато оставите да действува върху Вас моята книга "Тайната наука", ще видите, че там не се говори само за слънчеви затъмнения, които са станали, или за лунни затъмнения, а там се говори за едно космическо събитие, говори се за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят. От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството.
към текста >>
Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала
никаква
стойност.
Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората.
Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>
469.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Помислете само веднъж, що значи, аз често пъти съм привеждал примера: един мъж, когото познавах много добре, който заемаше едно важно положение, получи внезапно стремежът да отиде на гарата и да вземе влака, така без причина, да си купи там билет, за да отпътува в непознати далечини, където нямаше
никаква
работа.
Помислете само веднъж, що значи, аз често пъти съм привеждал примера: един мъж, когото познавах много добре, който заемаше едно важно положение, получи внезапно стремежът да отиде на гарата и да вземе влака, така без причина, да си купи там билет, за да отпътува в непознати далечини, където нямаше никаква работа.
Всичко това той направи в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Обаче във времето, през което пътуваше, той не знаеше нищо за това, къде отиваше и когато отново дойде на себе си, това се случи през време, когато се намираше в един приют за бедни на улица Курфюрстен в Берлин, където беше приет. Цялото време от момента, когато се беше качил на влака в Дармщадт, беше заличено от неговото съзнание. След това от сведения, получени от различни хора, можа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг отпътувал отново в Берлин, където дошъл отново на себе си, когато се намирал в един приют за бедни. Представете си, че умът на този човек е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние.
към текста >>
Ако не бихте имали
никаква
почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа.
Фактът, че трябва да приемете, това няма всъщност за Вашето тяло друго значение, освен това, което почвата има за вашето вървене.
Ако не бихте имали никаква почва под нозете си, Вие не бихте могли да вървите, обаче като човеци нямате нищо общо с почвата, тя трябва само да Ви подържа.
Така Вашето тяло трябва да има едно съпротивление, то трябва постоянно да се удря в нещо. Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества.
към текста >>
Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е
никаква
случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена. Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките. За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах.
Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене.
Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток. То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>
470.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма
никаква
възможност да се потопи в същността и тъкането на материята.
Ако тук на този хълм бяхме действували в смисъла на тези стремежи на последните 3 до 4 столетия, тогава бихме се обърнали може би към един кой да е архитект, към един прочут архитект и бихме му възложили да построи тук една хубава сграда, която без съмнение би могла да бъде много красива и отговаряща на някой стил. За нещо подобно не можеше никога да става дума. Защото тогава бихме влезли в тази сграда, бихме били заобиколени от всевъзможни красиви неща отговарящи на този или онзи стил и бихме говорили вътре за нещата, които биха били приспособени към тази сграда, приблизително така, как то всички хубави речи, които се държат днес, са приспособени към външната практика на живота, която хората изпълняват. Това не можеше да бъде така, защото ние не разбирахме Духовната Наука така, която иска да се ориентира антропософски. Ние от самото начало разбрахме по друг начин тази Духовна Наука.
Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята.
Кога се говори правилно за духа, кога се говори истински за духа? Само тогава се говори истински за духа, само тогава се говори правилно за духа, когато духът се разбира като творец но онова, което е материално. Лошо се говори за духа, макар и това лошо говорене за духа днес често пъти се счита за най-красивото, когато за духа се говори като за нещо намиращо се някъде във въздушните кули, когато се говори по такъв начин, че този дух никак не би трябвало да бъде докоснат от материалното. Не, за духа трябва да се говори така, че да се разбира, духът е този, който има силата да се потопи непосредствено в материята. И когато се говори за Духовната наука, тя не трябва да бъде разбирана само така, че се издига просто над природата, а същевременно така, че тя е едновременно пълноценна природна наука, естествена наука.
към текста >>
Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е
никаква
противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>
471.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Нищо чудно, че днес нямаме
никаква
наука за душата.
Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа.
Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата.
Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
към текста >>
Ние нямаме
никаква
наука за душата.
Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена.
Ние нямаме никаква наука за душата.
Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
към текста >>
472.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната
лъжа
.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството. Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>
473.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без
никаква
милост.
Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален?
Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост.
Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.
към текста >>
474.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
През годините на войната постоянно чувахме световната
лъжа
: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет. Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>
Тази
лъжа
не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет.
Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>
475.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Трябва да кажем без
никаква
сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно познание.
От възгледите, представяни тук от известно време, и по-специално от разглежданията, направени от нас през последните няколко дни, ние виждаме колко е важно за по-нататъшната културна еволюция на човечеството, че в нея ще се влее онова, което можем да наречем познание на Посвещението.
Трябва да кажем без никаква сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно познание.
към текста >>
Дори сега не можем да отстъпим пред
никаква
заблуда.
Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит. Но в ариманическата епоха е крайно важно хората да знаят, че тук имат работа само външно с Дж. У. Смит, че вътрешно присъства Ариман, и че не трябва да се заблуждават с приспивна илюзия за това какво се е случило.
Дори сега не можем да отстъпим пред никаква заблуда.
Тези неща се подготвят. Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека. И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман. Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот. Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята.
към текста >>
Никаква
външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност.
Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание.
Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква. По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота. Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация.
към текста >>
По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат
никаква
антропософска литература?
Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота. Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията. Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване.
По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература?
Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени.
към текста >>
476.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери
никаква
грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми.
Би било добре ако онези, които са в нашето Общество, също вземат насериозно нещата по правилния начин. Шпионите, които са нащрек за всяко слабо място, което могат да открият в Антропософската Духовна Наука и във всичко произлизащо от нея, не са малко на брой. Мисля, че знаете, че аз не съм толкова глупав да ви кажа какво следва, това не е обикновена суета, и така че рискувам да загатна за него. От едната страна на нашите противници естествено възниква желанието да намерят място за атака тук или там. Добре е, следователно, да прочетем следния пасаж на съчинението на д-р Рителмайер "Щайнер, война и революция": "Случи ми се да наскоро да имам разговор с млад шведски учен по икономика, преминал строгото обучение на икономистите на Касел.
Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери никаква грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми.
Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука. Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество. Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност. Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщолевеха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят.
към текста >>
Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе
никаква
задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше
никаква
истинска сериозност.
Добре е, следователно, да прочетем следния пасаж на съчинението на д-р Рителмайер "Щайнер, война и революция": "Случи ми се да наскоро да имам разговор с млад шведски учен по икономика, преминал строгото обучение на икономистите на Касел. Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери никаква грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми. Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука. Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество.
Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност.
Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщолевеха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят. Онова, от което нашата епоха най-много се нуждае, е най-голяма сериозност в сферата на духовния живот.
към текста >>
477.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната
лъжа
, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос.
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос.
Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос.
към текста >>
478.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една
лъжа
, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване. Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство.
Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
към текста >>
479.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“,
никаква
дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически.
Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините.
Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
Ала ние все още сме без
никаква
музикална организация, която да може да представя общите интереси, на всички професионални музиканти: дори и отделните групи по интереси все още не са наистина обединени една с друга.“
„Много, много проблеми биха били по-добре и по-лесно разрешени, ако музикалната професия беше организирана.
Ала ние все още сме без никаква музикална организация, която да може да представя общите интереси, на всички професионални музиканти: дори и отделните групи по интереси все още не са наистина обединени една с друга.“
към текста >>
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика
лъжа
.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник.
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа.
Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
към текста >>
Аз се възправих срещу тази
лъжа
, когато още бях млад.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа.
Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация.
към текста >>
Той слага обективна
лъжа
в една книга, в която иска да описва антропософията.
Да бъдеш лисансие по Теология в нашите университети означава, че мисленето се изкоренява изцяло чрез ученето. Когато някой е предизвикан да мисли, то това е непоносимо, дразнещо, неприятно до крайна степен. Дошло е до точката, където нещата, които идват от най-вътрешното същество, истинността всред тях, се проявяват във формата, в която се появява, дори и сред водачите на Християнството. Например, онова духовно лице, което не казва, че някой пияница му разказвал за статуя на Христос направена с Луциферични способности нагоре и животински надолу... а го разказва като нещо, което той знае със сигурност.
Той слага обективна лъжа в една книга, в която иска да описва антропософията.
А хората приемат това без критика и порицание. Дори за момент можете ли да си помислите, че е възможно някакво лечение на социалния живот, когато такива неща се случват? Ако имате някаква такава надежда, то тя е фалшива надежда. Онова, което е необходимо е да развивате здравомислещ възглед за всяко положително зло в моралния живот. Въпросът не е дали се напада или не Антропософията, а е че такава книга е излязла, съдържаща известно число такъв род неистини.
към текста >>
480.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше
никаква
роля.
Разберете ме добре, скъпи мои приятели. Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото време и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа.
И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля.
В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта. В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
към текста >>
Скъпи мои приятели, тези въпроси не ще се решат на
никаква
конференция по земята, преди хората да разберат, че към икономиката принадлежи и доверието на човека към човека.
Скъпи мои приятели, тези въпроси не ще се решат на никаква конференция по земята, преди хората да разберат, че към икономиката принадлежи и доверието на човека към човека.
А занапред това доверие ще може да се постига само по духовен път. Външната култура се нуждае от ново и мощно духовно задълбочаване. Днес аз говорих само че от по-друга гледна точка върху неща, които тук често са били изтъквани. В този смисъл, утре ще продължим нататък.
към текста >>
481.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него
никаква
истина.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина.
И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
482.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата,
никаква
активност на чувствата.
Разбира се, Вие трябва да сте наясно, че това което Ви описвам сега, е много по-трудно да се схване, отколкото предишните описания, защото в духовен план моментът на заспиване е по-трудно уловим от момента на пробуждане. След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
към текста >>
483.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и
никаква
връзка с Архангела.
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Обаче Архангелът ръководи именно неговото връщане към ново раждане и към нов физически живот. Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат човека към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
към текста >>
А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и
никаква
връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух.
А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася
никаква
религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах.
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до
никаква
духовно-душевна връзка с тях.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане.
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите. Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>
484.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
То не би имало
никаква
възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия.
Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят.
То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия.
Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство. Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава
никаква
устойчивост,
никаква
трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
От Азът ние не получаваме
никаква
идея за това, какъв трябва да бъде той занапред.
Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята.
От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред.
Ако разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са вложени зародишите на нови космически светове. И сега: Нещата се свеждат до това, че ние сме длъжни да опазим тези зародиши на нови космически светове, да ги опазим по един земен начин. Защото както и при всички други зароди ши съществува реалната опасност те да загинат.
към текста >>
485.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече
никаква
вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете?
Но въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, ние трябва да заявим: Да, на хората, които нямат вече никаква вяра в потомците на Титан с техните „икарови платна от амбалажна хартия“, на тези, които смятат, че върху всичко онова, което е стаено като зародиш в нашата залязваща култура би трябвало да се пише „само с глисти“, на тези които питат: Защо ли трябва още да се чете?
С какво ли трябва да се занимаваме? а те могат и да попитат: Следва ли изобщо да се живее? въпреки сатанинския смях, който ще се понесе от някои страни, на всички тези хора, ще трябва да се даде в ръцете именно антропософска литература, тъй като по този начин доколкото това е възможно те ще получат едно душевно лекарство, с което ще се освободят от задръжките на съвременната култура и ще получат това, от което душите безусловно се нуждаят.
към текста >>
486.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма
никаква
представа за себе си.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си.
Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той?
към текста >>
между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази
никаква
самостоятелност.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е.
между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта. Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без
никаква
вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>
487.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето защо то няма
никаква
възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот.
Обаче човек „изправя“ и долната страна на ембрионалната си форма, където са вложени действията на последните четири зодиакални съзвездия – Стрелец, Козирог, Водолей и Риби, обуславящи, както вчера казахме, основните древни „професии“ на ловеца, скотовъдеца, земеделеца и търговеца. Благодарение на едно друго обстоятелство: А именно че човекът ги упражнява активно и според своята лична воля, явяваща се като едно издигане над зодиакалния ред, според своята двигателно-веществообменна система, тези „професии“ и тенденции, доколкото те изобщо са човешки тенденции, му дават възможността да работи върху кълновете на своя следващ земен живот. И така животното остава изцяло ориентирано в животинския кръг.
Ето защо то няма никаква възможност да долови каквато и да е подробност от един предишен земен живот, както и да положи ос новите на един бъдещ земен живот.
Точно поради тази причина, водени от инстинктивното си ясновидство, древните назоваха това, което ние имаме като ориентировъчен или зодиакален знак, с името животински кръг.
към текста >>
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял
никаква
външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Според тази мъдрост основното за Юпитер беше, че той е извън Слънцето. А за Меркурий и в същото време за развитието на човешкия живот основното беше положението му между Слънцето и Земята. Ето защо може да се каже, че Меркурий покрива Слънцето. Вие помните, че при другите случаи винаги Слънцето покриваше планетите; а тук Меркурий покрива Слънцето и това означава, че той задържа и укротява самия живот. Меркурий задържа и укротява Слънчевия живот, но в резултат на това „задържаният“ Слънчев живот разраства вътре в човешкото тяло.
Ако този Слънчев живот не би бил задържан простете за израза, но тогава човек веднага би започнал да изхвърля и бълва всичко навън; да, той не би търпял никаква външна материя в себе си и постоянно би изхвърлял всичко навън.
Той просто би се отвратил от храненето, защото то би му изглеждало ужасно досадно и скучно. Да, ако действуваше само сърцето, т.е. само Слънчевият живот, едва ли човекът щеше да преработва в себе си дори и грам от едно или друго вещество. Човекът развива своя веществообмен само поради факта, че Меркурий задържа и укротява Слънцето. Силите на Меркурий, така да се каже, „имплантират“ материята в отделните човешки органи.
към текста >>
488.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче, ако уважаемият господин учител не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и
никаква
миниатюрна планетарна система!
Аз често съм посочвал и един друг пример за това, как човекът е напълно отстранен, напълно изключен от собственото си абсурдно мислене. Става дума за теорията на Кант-Лаплас: вземате една капка растително или минерално масло, пробивате парче картон с една игла, и започвате да го въртите, докато се образуват отделни малки капчици.
Обаче, ако уважаемият господин учител не би въртял това „устройство“, нямаше да се отделят никакви капчици и никаква миниатюрна планетарна система!
Но ако искаме действително да си обясним космогонията, ние трябва да премахнем господин учителя, нали. В противен случай учителят би трябвало да заяви: Мили деца, ето сега тук възниква едно подобие на планетарната система, обаче аз бях този, който приведе в движение капката масло; а там навън възниква истинската планетарна система, само защото великият Бог върти гигантската космическа игла; не би възникнало абсолютно нищо, ако навън не действуваше великият Бог. Така би трябвало да говори този учител, нали?
към текста >>
489.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от
никаква
религиозна форма.
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г. чрез един основен аспект: от 1920 г. и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни".
Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма.
"Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция".
към текста >>
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под
никаква
форма.
В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата". Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух? Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека?
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма.
Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
към текста >>
490.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но
никаква
част за грях.
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен. Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане. Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях.
Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие.
към текста >>
491.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Построили сме нещо, което няма
никаква
вътрешна солидност.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос. После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули.
Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност.
С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
492.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Значи, да вярваш, като Освалд Шпенглер, че събитията от световната история са по някакъв начин произлезли от кръвта, и че това, което влиза в човека чрез мисълта не играе
никаква
роля в хода на тези събития, това означава, че се заблуждаваш тотално.
Значи, да вярваш, като Освалд Шпенглер, че събитията от световната история са по някакъв начин произлезли от кръвта, и че това, което влиза в човека чрез мисълта не играе никаква роля в хода на тези събития, това означава, че се заблуждаваш тотално.
към текста >>
493.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От факта, че в него нямаше вече
никаква
духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
Ако застанете пред огледалото образите от огледалото могат да бъдат на хора, зли колкото искате, те никога няма да ви ударят плесница: никога истинска плесница, защото нямат
никаква
реалност, защото те са образи.
Мислите образи не могат да ви принудят към нищо.
Ако застанете пред огледалото образите от огледалото могат да бъдат на хора, зли колкото искате, те никога няма да ви ударят плесница: никога истинска плесница, защото нямат никаква реалност, защото те са образи.
Ако искам да взема решение за нещо, мога да го възпроизведа в образа на огледалото; но образът не може да вземе решение за нищо.
към текста >>
494.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо
никаква
това, което наричаме познание по история.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
495.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние нямаме
никаква
представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско.
Древният човек се е радвал, когато е вървял по поляната и през гората, понеже чрез кожата си е всмуквал светлината в себе си, която първо гората е всмукала, оживила я е както и поляната я е оживила. А другата, мъртвата светлина е била само допълнение. За нас допълнението е станало главното. Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина.
Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско.
Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън. Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение. Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение. Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив.
към текста >>
Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае
никаква
взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира.
Искам да го обясня още веднъж с един пример. Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето. Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза.
Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае никаква взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира.
Правилното прозрение обаче ще доведе до следното. Помислете, че човекът всъщност обновява своя организъм всеки седем години. Последния път ви казах как става това обновяване. От страна на бъбречната система постоянно се изпращат непреработени вещества в посока навън, нагоре или надолу. От страна на главовата (нервно-сетивната) система се извършва закръглянето (виж рис.), така че непрекъснато произлизат такива вълни от главовата система, които предизвикват формата, а от бъбречната система произлизат влияния, които се прекъсват от вълните и се оформят (червено) четири пъти по-бързо, както казах.
към текста >>
496.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Той не би имал
никаква
физическа природа и би бил напълно морално същество.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората. Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода.
Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество.
В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята. Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора. Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
към текста >>
497.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Всяка
лъжа
, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена. Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи.
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела. След смъртта ние намираме този спомен, записан във Всемира и той дори говори от Всемира като Логос към другата страна. Така че по отношение на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
към текста >>
498.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма
никаква
ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
към текста >>
499.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И когато тук, на Земята, в нашия сегашен стадий на развитието на човечеството той не развива
никаква
духовна наука, тогава той няма очи, с които да може да възприема духовния свят и там е като заслепен от това, което изживява.
Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята? Когато преминем в духовния свят, духовната светлина без това е около нас.» Това е толкова умно, колкото ако някой каже: «Светлината така и така е тук, за какво ми са очите? » Това, което някой опознае чрез антропософската наука за духа, не се изгубва, то е окото, чрез което се възприема духовната светлина.
И когато тук, на Земята, в нашия сегашен стадий на развитието на човечеството той не развива никаква духовна наука, тогава той няма очи, с които да може да възприема духовния свят и там е като заслепен от това, което изживява.
към текста >>
500.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има
никаква
стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес. А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми. Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления. В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата.
Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>
501.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без
никаква
перспектива за лична свобода.
По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха. Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак.
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
502.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Както тук на физическия план очите нямат
никаква
нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма
никаква
нужда от ясновидство.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
503.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тук на Земята тези Същества не изпитват вече
никаква
радост от образуването на кристалите, скалите и т.н.
Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора. Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя.
И тук на Земята тези Същества не изпитват вече никаква радост от образуването на кристалите, скалите и т.н.
Тук те изпитват подчертана радост от разрушението, разцепването на минералите.
към текста >>
504.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вземете отново моята „Тайна Наука", представете си Сатурновата епоха и я оставете да действува по някакъв начин върху Вас, така че да си кажете: Сега вече ние нямаме
никаква
Сатурнова епоха, обаче нейните топлинни въздействия се наслагват в процесите на Земята.
Вземете отново моята „Тайна Наука", представете си Сатурновата епоха и я оставете да действува по някакъв начин върху Вас, така че да си кажете: Сега вече ние нямаме никаква Сатурнова епоха, обаче нейните топлинни въздействия се наслагват в процесите на Земята.
Въздействията на Сатурн, Слънце, Луна и Земя се наслагват едно върху друго; всички те са тук едновременно. Боговете обаче ги виждат само хронологично, само едно подир друго. А ние, след като по време на Халдейската епоха, ги виждахме в тяхната последователност, сега ги виждаме наслоени пространствено, виждаме ги едно в друго. Да, този процес има и своето продължение; едва след като сме си изяснили нещата в подробности, ние ще стигнем и до това, което се крие зад тези неща.
към текста >>
505.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат
никаква
познавателна стойност за нашето съзнание.
В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност. Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм.
Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание.
От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
506.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Там не съществуваше
никаква
разлика между вяра и познание.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят. Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло.
Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
Познанието се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на познанието.
към текста >>
Там не съществуваше също и
никаква
разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
507.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Загатнах също и за една друга подробност: Огромната част от населението е вън от Антропософското Движение и засега тези хора ръководейки се от предпочитанията на своите сърца не ще могат да намерят
никаква
възможност, за да се присъединят към Антропософското Движение.
Загатнах също и за една друга подробност: Огромната част от населението е вън от Антропософското Движение и засега тези хора ръководейки се от предпочитанията на своите сърца не ще могат да намерят никаква възможност, за да се присъединят към Антропософското Движение.
към текста >>
508.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната анатомия и физиология не представлява
никаква
тайна.
Впрочем, ако вземем нервно-сетивната и вещество-обменна система, ще установим между тях една несъмнена противоположност, която за духовно-научната анатомия и физиология не представлява никаква тайна.
към текста >>
509.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в
никаква
връзка с целия човек.
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен.
Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
510.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в
никаква
връзка с битието на Вселената.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват
никаква
връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация.
към текста >>
511.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма
никаква
зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност. Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота.
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
512.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В това, което се въвежда като число, няма
никаква
вътрешна същност.
През древността никога не се е получавало така, че, примерно, младите хора да учат: Ето, тук имаме толкова и толкова химически елементи, после откриваме още един и от 75. те стават 76., после откриваме още един и те стават 77. Към 75. случайно прибавяме още един и се получава 76. и така нататък.
В това, което се въвежда като число, няма никаква вътрешна същност.
И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета. Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
към текста >>
513.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава им беше давано всичко онова, за което официалната история няма
никаква
представа и за което можем да научим само от Духовната наука.
Но грижливата подготовка за Йоановите празници, когато хората отправяха големите си въпроси към Космоса, а от своя страна Космосът гарантираше, че човекът има един Аз, само че засега Азът е под закрилата на Небето, имаше своето пълно съответствие с грижливата подготовка за празника на зимното Слънцестоене, което сега отговаря на нашите Коледни празници. Но докато през Йоановия празник всичко беше потопено в един музикално-поетичен елемент, в атмосферата на танца, празникът на зимното Слънцестоене беше подготвян по такъв начин, че хората знаеха: сега те трябва да притихнат, сега те трябва да се потопят в едно спокойно, съзерцателно настроение.
И тогава им беше давано всичко онова, за което официалната история няма никаква представа и за което можем да научим само от Духовната наука.
В дните на Йоановия празник древното човечество, което, тъй да се каже, излизаше извън себе си, беше загрижено не за това, на което го учеха тогава; то беше загрижено дали ще може да се съедини с Аза, пазен на Небето. Извън празника хората бяха заети само с мисълта за своето оцеляване. А необходимостта от поучение идваше през зимните месеци и нейната кулминация, нейната празнична форма съвпадаше със зимното Слънцестоене, с нашата Коледа.
към текста >>
514.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но на тях просто им се струваше, че през останалите три четвърти от годината не им се открива
никаква
част от това, което им принадлежи като техен Аз; само през тази една четвърт, в която се пада и летният празник, като през един небесен прозорец, от божествено-духовния свят им се открива същността на техния собствен Аз.
Нека да си припомним, как под влиянието на тези древни Мистерии, тъкмо в разгара на лятото, когато се пада нашият Йоанов празник, хората стигаха до определено предчувствие за техния Аз; обаче за онзи Аз, който те не можеха да припишат само на себе си, понеже той все още беше горе в лоното на божествено-духовния свят. И тъкмо тези хора вярваха, че благодарение на ритуалите, описани от мен, в разгара на лятото, те се приближават до своя Аз, който през останалата част от годината оставаше скрит за тях. Естествено, като цяло, те смятаха, че се намират в някакъв божествено-духовен свят.
Но на тях просто им се струваше, че през останалите три четвърти от годината не им се открива никаква част от това, което им принадлежи като техен Аз; само през тази една четвърт, в която се пада и летният празник, като през един небесен прозорец, от божествено-духовния свят им се открива същността на техния собствен Аз.
към текста >>
Вместо пред истината, аз съм застанал пред една
лъжа
!
– Да, обаче тази нова големина е измамна; аз съм уголемил живото същество; сега пред мен стои не то, а един призрак. Това, което виждам, вече не е действителност.
Вместо пред истината, аз съм застанал пред една лъжа!
към текста >>
Никаква
активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа.
Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа.
Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа.
Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>
515.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе
никаква
роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога живи, но днес напълно похабени празници.
към текста >>
516.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
– И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е
лъжа
.
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове!
– И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа.
И после той задава въпроса, защо Духовете са го излъгали. Тогава те заявиха: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”.
към текста >>
517.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат
никаква
реална стойност.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло.
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
към текста >>
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма
никаква
реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
518.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма
никаква
цел да повдигам главата, когато не паса.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото. Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение. Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе.
Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса.
Гледайте само, как е това! Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното. Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата. Това е вложено в самата форма на главата.
към текста >>
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става
никаква
птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>
И когато изхождайки така от еснафските понятия и в един еснафски идеализъм си кажем: работата при смилането на храната е най-нисшето, тогава сме изобличени в
лъжа
, когато от една по-висока гледна точка наблюдаваме работата на храносмилането при кравата.
И отново, ако обратно бих снел долу онова, което принадлежи на астралното естество на една птица, и бих предприел при това преобразуването в етерното и физическото естество, тогава орелът би се превърнал в една крава, защото това, което е астрално при орела, е превърнато в плът, в тяло в кравата, която лежи на земята, когато преживя; защото това преживяне при кравата е свързано с развитието на една чудесна астралност. Кравата става красива в преживянето, в храносмилането. Гледано астрално, в това преживяне, в това храносмилане се крие нещо извънредно красиво.
И когато изхождайки така от еснафските понятия и в един еснафски идеализъм си кажем: работата при смилането на храната е най-нисшето, тогава сме изобличени в лъжа, когато от една по-висока гледна точка наблюдаваме работата на храносмилането при кравата.
Това е красиво, величествено, това е нещо извънредно духовно.
към текста >>
519.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва
никаква
нередовност в това разпределение на вещественото и силовото естество на човека.
Това има вече също своето голямо значение.
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпределение на вещественото и силовото естество на човека.
към текста >>
Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма
никаква
претенция за прераждане.
И бих могъл да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно. Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата. И такава една птича перушина е всъщност една чудесна форма.
Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма никаква претенция за прераждане.
Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произведено чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действува по-нататък в духовния свят.
към текста >>
И ние не бихме имали
никаква
сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото.
И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>
Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне
никаква
друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>
520.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И така тази материалистична наука няма даже
никаква
възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия.
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното.
И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия.
Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание. Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>
И в някои мистерии съществуваха твърде особени формули, чрез които хората се затваряха вътрешно, за да няма
никаква
сила върху тях този остатък на прилепите.
Те са се защищавали срещу това.
И в някои мистерии съществуваха твърде особени формули, чрез които хората се затваряха вътрешно, за да няма никаква сила върху тях този остатък на прилепите.
Защото като хора ние не вдишваме заедно с въздуха само кислород и азот, ние вдишваме също тези остатъци на прилепите. Но днешното човечества не е стигнало до там, да се остави да бъде защищавано против тези остатъци на прилепите, а докато при други обстоятелства е много чувствително; но, то е извънредно нечувствително към остатъците на прилепите. Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем вече да кажем, без да чувствуват ни най-малко някакво гадене. Това е твърде странно. Хора, които иначе са много превзето чувствителни, поглъщат това, за което говоря тук.
към текста >>
Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат
никаква
връзка,
никаква
вътрешна връзка.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества. За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите.
Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка.
Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка. Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>
Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също
никаква
вътрешна връзка, защото той не вижда
никаква
такава връзка.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества. За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите. Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка.
Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка.
Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>
521.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва
никаква
действителност.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
към текста >>
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва
никаква
действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
към текста >>
522.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет,
никаква
костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества. Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
523.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
При тях това не е
никаква
болест, а нещо самопонятно.
В замяна на това обаче тези Гноми са извънредно надарени за впечатленията, които идват от Луната. За тях Луната е онова, в което те непрестанно се вслушват с внимание. И в това отношение те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници. Нали, това, което при нас е една болест, за Гномите то е всъщност техният жизнен елемент.
При тях това не е никаква болест, а нещо самопонятно.
Това им дава онази вътрешна чувствителност за всичко, за което аз Ви говорих. То им дава обаче също вътрешната възприемчивост за промените на явленията на Луната.
към текста >>
524.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Днес не можете да намерите
никаква
педагогика, т.е.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
525.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението
никаква
човешка форма.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
към текста >>
526.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Че това не е
никаква
купчина пясък, а е разпределено и приема една форма, то не се дължи на нищо физическо, а се дължи на нещо духовно.
Защото това, което човекът носи в себе си тук на Земята, това са веществата, които стоят в него повече или по-малко във формата на зрънца, да речем във формата на атоми, обаче самата форма на човека е нещо духовно. Трябва да бъдем наясно върху това: просто безсмислица е да си представяме човешката форма като физическа; ние трябва да си представяме човешката форма като духовна. Физическото вътре в тази форма се намира навсякъде под формата на малки частици. Формата, която е само едно силово тяло, държи това, което иначе би се разпаднало в една купчина, държи го заедно в тази форма. Ако бихме хванали всекиго от Вас за косата и бихме могли да извлечем от него формата, тогава физическото, а също и етерното биха паднали долу като купчина пясък.
Че това не е никаква купчина пясък, а е разпределено и приема една форма, то не се дължи на нищо физическо, а се дължи на нещо духовно.
Човекът ходи тук във физическия свят като една духовна форма. Безсмислено е да си представяме, че човекът е само едно физическо същество, неговата форма е чисто духовна. Приблизително изразено физическото е една купчина трохички.
към текста >>
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума
никаква
друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата.
Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува
никаква
елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното.
Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание. Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления.
Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното.
Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства. Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
към текста >>
527.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе
никаква
роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
към текста >>
528.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят
никаква
роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение.
Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали.
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение.
Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
529.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Такива неща звучат, разбира се, парадоксално, защото те засягат действителност, за която днешният човек обикновено няма
никаква
представа.
Такива неща звучат, разбира се, парадоксално, защото те засягат действителност, за която днешният човек обикновено няма никаква представа.
Обаче те са самата истина. Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така? Това е, което вътрешно се надига в нас. Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията.
към текста >>
530.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено,
никаква
ценност в духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят.
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят. По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
531.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В Лунното битие въобще не е съществувала
никаква
възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа.
В Лунното битие въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа.
Такива мебели, каквито сега ни заобикалят, към които можеш да се приближиш и да ги опипаш, тогава не са съществували. Всичко съществуващо по това време е било природен резултат. И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес.
към текста >>
532.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне
никаква
вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед. Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота.
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>
533.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало
никаква
значителна роля.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди.
към текста >>
Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини
никаква
вреда.
Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек. Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони. Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата.
Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда.
И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
към текста >>
534.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма
никаква
представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите. Гледайки назад, ние виждаме времена, когато мантрическото слово се произнасяло в жертвения дим и се появявали истински образи на Аполон, Марс и Меркурий.
към текста >>
535.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало
никаква
основа в неговия организъм.
Но все пак човекът не е реторта. Ретортата показва само мъртвия образ на това, което в човека става жизнено и осезаемо.
Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм.
Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му. Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
към текста >>
Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало
никаква
основа в организма му.
Но все пак човекът не е реторта. Ретортата показва само мъртвия образ на това, което в човека става жизнено и осезаемо. Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм.
Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му.
Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
към текста >>
536.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без
никаква
признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
към текста >>
537.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И макар никакви устни вести да не са пристигали и
никаква
връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
В мистериите на Хиберния, чието ескизно описание ви дадох, е имало две статуи, действащи сугестивно върху човека, правейки възможно за него да се вглежда в света също така остро, както са го виждали древните атланти. Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериозност. Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски.
И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път. Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
538.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
За всичко това хората в наши дни просто нямат
никаква
представа.
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
към текста >>
539.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма
никаква
определеност в себе си.
Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса.
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>
И оплождането няма
никаква
друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>
540.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме
никаква
зависимост - минералният свят.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас. От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила
никаква
възможност да намерим този човек в живота си.
Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си.
И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
НАГОРЕ